Определение № 183 от 10.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600200 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Г. А. А. против определение № 380/27.04.2023 г., постановено по ЧНД № 470/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. От изнесеното в жалбата се извлича оплакване за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения- твърди се осъденият да е бил лишен от правото да бъде защитаван от адвокат, както и да не му е била предоставена възможност да представя относими към предмета на производството медицински документи за заболяване на детето му. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване от въззивния съд на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода А. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

За постъпилата жалба е била уведомена Окръжна прокуратура- Стара Загора. Прокурорът не е депозирал становище за основателността на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на 1 лишения от свобода Г. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода, поради липса на предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК основания. Наведените срещу определението оплаквания за неоснователни.

Не е налице нарушено право на защита на осъдения в реализираното пред първостепенния съд производство. Съобр. нормата на чл. 439 ал. 2 от НПК задължително е участието на прокурора, началника на затвора или негов представител и на осъдения. Участието на защитник е поставено в зависимост от волята на осъдения (чл. 439, ал. 3 от НПК). Правото да участва със защитник е разяснено на А. с изпратената му призовка за насроченото съдебно заседание (приложена преди л. 14 от делото). Лишеният от свобода не е уведомил съда да е упълномощил защитник, не е поискал назначаване на служебен такъв. И при наведеното пред настоящия съд възражение не е представил доказателства да е бил организирал защитата си или да е поискал такава по ЗПП, при което е лишено и от основание, и от логика твърдението му, че съдът не е отложил делото, тъй като „ защитникът“ му не е присъствал.

Видно от съдържанието на протокола за проведено по делото на 27.04.2023 г. съдебно заседание, осъденият А. в нито един момент не е заявил да има защитник, да желае участието на такъв или отлагане на делото на каквото и да е основание, вкл. и поради неявяване на защитник. Становището му е било да се даде ход на делото. Твърдението му, че е бил ограничен и в правото да представя доказателства, вкл. и за предстояща (към онзи момент- на 09.

05.2023 г) операция на детето му, също не е материализирано в обсъждания протокол, където становището му е било, че няма доказателствени искания, иска приключване на делото. Това оплакване е заявено едва във въззивната жалба, към която не е приложен документ, установяващ твърдяното обстоятелство- актуално оперативно лечение на детето му. Съпътстващият жалбата документ касае лечение със значителна давност- през 2018 г.

Съобразно чл. 131 от НПК протоколът има формална удостоверителна сила за случилото се и настоящата инстанция не намира, че са допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Правата на лишения от свобода в производството да участва защитник и да представя доказателства са гарантирани, но това са субективни права, които се упражняват по преценка на носителя им. В случая се установява жалбоподателят сам да е решил да не ги реализира.

2

Не е налице и материална незаконосъобразност на обжалваното определение.

Утвърдено е в съдебната практика по приложението на чл. 70, ал. 1 от НК, че УПО на осъден на наказание лишаване от свобода е допустимо при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. започнало и реално търпяно от него такова наказание; 2. установяване на фактически изтърпяно наказание в предвидения в закона минимален размер; 3. доказано примерно поведение на лишения от свобода и честно отношение към труда.

Преследваната от законодателя цел с въвеждането на този институт на материалното право е в синхрон с основните цели на наказанието по чл. 36 от НК. Премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода, а да бъде освободен от изтърпяване на определена негова част е постижима само за доказал положителни данни осъден, за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати и продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим.

В настоящия случай е несъмнено, че жалбоподателят А. изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено му по НОХД № 2931/2022 г. по описа на РС – Стара Загора за престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК и за остатъка от това наказание иска условно предсрочно освобождаване. Преди това той е изтърпял наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 924/2020 г. по описа на РС – Стара Загора.

Актуално изтърпяваното наказание е с начало 25.02.2023 г. До датата на постановяване на обжалваното определение- 27.04.2023 г., осъденият е бил изтърпял ефективно 2 месеца и 2 дни, от предварително задържане 26 дни.

Т.е. фактически е бил изтърпял 2 месеца и 28 дни, а от работа 17 дни. Тези данни обуславят отсъствието на първата визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно- изтичането на предвидения срок по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК Съобр. чл. 70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г. тълкуване за предсрочно условно освобождаване, първата задължителна предпоставка за уважаване на молбата е осъденият да е изтърпял фактически повече от половината (в случая) от наложеното наказание. Освен реалното пребиваване в затвора, според цитираното 3

Постановление, за фактически изтърпяно наказание, се счита и периода, през който осъденият е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и времето, прекарано в домашен отпуск, но не и приспаднатото от трудова дейност. Отсъствието на тази задължителна предпоставка правилно е констатирано от контролирания съд. В жалбата на осъденото лице не се оспорва така направения извод.

Действително, към настоящия момент това изискване на закона е изпълнено, тъй като А. вече е изтърпял фактически 3 месеца и 11 дни- повече от половината от наказанието. Наличието вече на първата изискуема предпоставка за допустимост на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието не променя извода за правилност на проверявания съдебен акт. Първостепенният съд е изложил още и ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието и на втората такава- поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Такава информация се съдържа в приложените към делото писмени доказателства – в документите от затворническото досие, в изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото производство, в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл.

439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК- в становищата на Началника на Затвора- Ст.

Загора, на Зам. началник РНОД и на НС СДВР, в доклада от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа", в Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Г. А. . В тях се сочи той да е пасивен по време на проведените корекционни беседи, склонен да омаловажава отговорността си, считащ наложеното му наказание за завишено. Първоначалната оценка на риска от рецидив е среден- 40 точки, с проблемни зони „отношение към правонарушението“, „употреба на алкохол“ и „умения за мислене“. Работата по идентифицираните зони с дефицити и наблюдението на цялостното поведение на осъдения са в основен етап и е насочена към положителни промени в така отчетените проблемни зони.

Корекционният процес е крайно неефективен, въпреки наличието и на положителни насоки в поведението му- стриктно изпълняващ задълженията си на работното място, активно участващ в общопенитенциарните дейности.

Изводимото от тези доказателствени източници подлежи на кредитиране.

Изводът на ОС-Стара Загора, че липсва и втората кумулативно изискуема съобр. чл. 70 ал. 1 от НК предпоставка, тъй като не се установяват доказателства за пълното поправяне на лишения от свобода, което да обосновава прогноза за пълноценна ресоциализация в обществото, при зачитане на законовите и морални забрани, е правилен и съответен на наличните по делото доказателства.

Възражението на осъденото лице, че е налице необходимост да е при семейството си, за да е до детето си, което има здравословни проблеми и това 4 е следвало да бъде съобразено от първостепенния съд, също е неоснователно.

На първо място следва да се отбележи, че съобразно нормата на чл. 70 ал. 1 от НК и установената по приложението й съдебна практика задълженията на лишения от свобода, основани на семейни и социални ангажираности не са включени в кръга обстоятелства, които имат отношение към допустимо приложение на института на условното предсрочно освобождаване. От значение е поведението на осъдения при престоя му в пенитенциарното заведение, като следва с него той да е доказал настъпил поправителен ефект на наказанието, което изискване в случая отсъства.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва и втората кумулативната предпоставка на чл. 70 ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. от изтърпяване на остатъка от наказанието. Цялостното му поведение по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Настоящият съд намира, че жалбата е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 380/27.04.2023 г., постановено по ЧНД № 470/2023 г. описа на ОС – Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5