Определение № 833 от 25.10.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. гр. Добрич, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500629 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, по частна жалба вх.№3590/02.08.2024г./по регистър на БРС/ от Д. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.А. Т. Х.-АК В., срещу определение №396/16.07.2024г. по гр.д.№332/2024г.на Районен съд-Балчик, с което производството е прекратено поради местна неподсъдност и делото изпратено на местно компетентния да разгледа спора съд – Варненски районен съд.

Доводите, обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания акт се свеждат до липсата на основание за изпращане на делото на РС-В. поради наличие на основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод на съдиите от състава на този съд /ищцата работела като деловодител в същия съд/, както и защото ответникът представил множество спорни документи, уронващи доброто и име , които щели да бъдат достъпни за колеги и познати.

Ответникът по жалбата е изразил становище за нейната неоснователност, сезирания съд правилно уважил възражението му за местна неподсъдност.

При данни, че постановеното неизгодно за частната жалбоподателка определение и е съобщено на 30.07.2024г., частна жалба се явява подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Гр.д.№332/2024г.на Районен съд-Балчик е образувано по искова молба рег.№2572/04.06.2024г. на Д. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В., срещу Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“***, с която са предявени иск по чл.49 от СК -за развод по вина на ответника, и съединени с него по реда на чл.322 от ГПК небрачни искове – за фамилното име на съпругата след развода и за ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност на делото и поискал да се изпрати за разглеждане в Районен съд- гр. В., в чийто съдебен район се намира постоянният му адрес.

С оглед направеното от ответника възражение по чл. 119, ал. 4 вр. с чл.

105 от ГПК , районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Районен съд – В..

Определението е правилно.

Принципно искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК. Предявява се пред районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника - обща местна подсъдност по чл.105 ГПК. Съобразно общата местна подсъдност по чл.105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни също на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника.

Според разпоредбите на чл. 119, ал. 1-3 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност, на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот и по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а за всички останали случаи – само по възражение на ответника, заявено най-късно в срока за отговор на исковата молба . Следователно, дори и исковата молба да е подадена пред местно некомпетентен съобразно правилото на чл.105 от ГПК съд, до предявяването на възражение от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, сезираният съд не може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност. В случая обаче ответникът своевременно , с отговора на исковата молба, е изразил становище по местната подсъдностпоискал е делото да се изпрати за разглеждане в Районен съд- гр. В. като местно компетентен съд по правилото на чл.105 от ГПК. Действително ответникът не е удостоверил постоянния си адрес на територията на съдебния 2 район на ВРС, но ищцата и не оспорва този факт, а от извършената служебна справка от въззивния съд в НБД“Население“ се установява заявения постоянен и настоящ адрес на ответника действително да е в гр.В., който е бил посочен и от самата ищца.

Морално-етичните съображения на ищцата, която е посочила същия адрес и като свой, както и наличието или липсата на основания по чл.22 от ГПК, не могат да обосноват подсъдност на делото на произволно избрания от нея съд, тъй като определянето на подсъдността е подчинено на съдопроизводствени правила. Значението на постоянния адрес на ответника, изтъкнато от същия при отвода по чл.119, ал.3 от ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищцата по каквито и да е нейни съображения. Местната подсъдност в случая може да не е служебен въпрос, но съдът е длъжен да се съобрази с допустимото възражение на ответника и да извърши преценка за подсъдност на спора според изтъкнато от ответника основание, щом то е предвидено от закона и е налице.

В този смисъл БРС правилно е приел, че съгласно чл. 105 от ГПК исковете са местно подсъдни на съда, в района на който е постоянния адрес на ответника и изпратил делото по подсъдност на Районен съд- В..

С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №396/16.07.2024г. по гр.д.№332/2024г.на Районен съд-Балчик.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3