Решение № 207 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110205129 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Г. Х. Л. ЕГН ********** против НП № 862765-F677834/18.11.2025г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - В., издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се счита, че е нарушен чл. 34 ал.3 от ЗАНН. НП е издадено извън шестмесечния срок за това. Счита се и, че е нарушена процедурата по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето. Алтернативно се формулира искане за намаляване размера на наказанието. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното : На 22.07.2022г. в ТД на НАП В., 1 при извършена проверка по подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО било установено, че Г. Х. Л. в качеството си на представляващ „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е допуснала дружеството да не подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2023г. в срок до 30.06.2022г. в ТД на НАП по месторегистрация на дружеството – ТД НАП В.

Поради това била изпратена покана за съставяне на АУАН с изх.N 255423/23.09.2022г. на лицето не било открито за връчване. На същата дата обаче 23.09.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти.

След опити за връчване на АУАН чрез покана за връчване и опити за връчване, обективирани в съответните протоколи от17.11.2022 г. и 25.11.2022 г., производството било спряно.

След като административно наказателното производство било спряно, екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивницата на 29.10.2025г. В съдържанието на АУАН не били вписани възражения. В срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения.

Поради това и въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗКПО на възз.Л. било наложено административно наказание на основание чл.241 ал.1 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. Костадинова; справка за актуално състояние; протоколи ; заповеди и др.

Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. В настоящия казус безспорно е налице неизпълнение на задължението на дружеството, представлявано от възз.Л. да подаде декларация в срок, като срокът на неизпълнение на това задължение е значителен и завишава степента на обществена опасност на нарушението. В този смисъл и установените в конкретния казус факти очертават извършеното нарушение като такова със завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и според настоящия съдебен 2 състав не може да бъде споделена позиция, че е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение. Правилно е била определена санкционната норма и въз основа на нея адм.наказание.

При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на производството извън сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, съответно с изтичане на същите се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.

Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект

(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

С ъ г л а с н о чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН , образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта.

Доколкото този срок е давностен, той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН . В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН .

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН , когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

3

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

В посочения смисъл изобилства съдебна практика на всички административни съдилища в страната - например Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 2992/2018г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Б.с по к. а. н. д. № 2326/2023 г. Решение № 1172 от 21.06.2023 г. на АдмС П. по к. а. н. д. № 1059/2023 г. и др. / Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е открит. В конкретния случай, освен отразяването в протоколите от 17.11.2022 г. и 25.11.2022 г., че единствено на две дати въззивницата не е открита на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН /т. е. до края на месец 03. 2023 г. /, производството не е било прекратено.

Освен горното, разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и 4 случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

Нарушението е констатирано при извършена служебна, документална проверка на 22.07.2022 г.; АУАН е съставен на 23.09.2022 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН , като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на две покани по пощата, върнати с отметка -непотърсен.

На 17.11.2022 г. и 25.11.2022 г., /видно от съставените протоколи/ адресът на въззивницата е посетен лично от служители на ТД на НАП с цел връчване на АУАН, като никой не е открит на адреса; с протокол от 25.11.2022 г. АНО спира производството по АУАН на осн. чл. 43, ал. 6 от ЗАНН /за което е направена отметка върху АУАН/; АУАН е връчен лично на въззивницата на 29.10.2025 г., а НП е постановено едва на 18.11.25 г.

От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни покана за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето и при липса на достатъчно данни, че същото не може да се намери АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

В случая не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както счита АНО. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП.

Видно от доказателствата по делото, наказаният субект взема участие в АНП едва на 29.10.2025 г., когато му е връчен АУАН.

Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя

/незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН предвижда в случаите, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба на МВР, а ако такава няма - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.

Това изискване на законодателя не е случайно и е свързано с 5 осигуряването на по голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя, включвайки трета страна, която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акта, съставен в негово отсъствие.

В административнонаказателната преписка няма доказателства АУАН да е бил изпращан на общинската администрация по седалището на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в случай, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие.

Също така възз.Л. не е търсена на адреса на търговското дружество, което представлява и с чиято дейност и е наложено адм.наказание. В приложената по адм.преписка разпечатка от търговски регистър са видни адрес и електронна поща на дружеството. Има също така и посочен номер на пощенска кутия на който също не са изпращани известия за да се приеме, че е извършено щателно издирване.

Нарушаването на това изискване е довело и до неспазване на условията по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН . АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН /, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН , АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН . Това е така, защото по преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван.

Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . Дори АУАН да беше редовно съставен /а той не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО е следвало да прекрати АНП на осн. чл. 34, ал. 3 от ЗАНН .