Решение № 3533 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3533 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100501486 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Б. И. Б. срещу решение № 19522 от 29.10.2025 г., постановено по гр. дело № 26497/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу А. В. З. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за разликата над уважения размер от 1369,08 лв. до пълния предявен размер от 2742,37 лв., представляваща главница за неплатен месечен наем по договор за наем от 26.08.2022 г. за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч.гр.д. № 16151/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, поради извънсъдебно прихващане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че СРС е тълкувал наемния договор превратно и не е съобразил постигнатата уговорка за целта на предоставяне на депозита и предпоставките за връщането му, които в случая не били налице, тъй като при прекратяване на договора ответницата е имала 1 непогасени задължения за месечни наемни вноски за м. 12.2022 г. Въззивникът намира, че при това положение депозитът не подлежал на връщане, а следвало да бъде задържан от наемодателя, поради което с него не можело да се извърши извънсъдебно прихващане. В допълнение посочва, че първоинстанционният съд не е кредитирал в пълнота събраните гласни доказателства, от които се установявало, че с депозита са покривани комунални разходи за апартамента. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемата А. В. З. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл. 422 ГПК за сумата от общо 2742,37 лв., представляваща неплатен наем за м. 12.2022 г. и обезщетение за неспазен срок на предизвестие по сключения между страните договор за наем от 26.08.2022 г. С първоинстанционното решение СРС е уважил иска на Б. И.

Б. за сумата от 1369,08 лв., като е признал за установено посоченото вземане на ищеца срещу А. В. З., представляващо предвидено в договора обезщетение (неустойка) за неспазен срок за предизвестие при прекратяване на облигационното правоотношение.

В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което към настоящия момент между страните по делото е налице сила на пресъдено нещо по отношение на 2 обстоятелствата, че Б. И. Б. и А. В. З. са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот от 26.08.2022 г., който е бил прекратен едностранно от наемателката с предизвестие, чийто срок не е бил спазен, поради което в полза на наемодателя е възникнало изискуемо вземане за неустойка в посочения размер.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства е видно, че уговорената месечна наемна цена по договора за наетото жилище – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „******** жилищен, е в размер на 700 евро, като на основание чл. 8 от договора ответницата е прекратила договора предсрочно с предизвестие от 12.12.2022 г., а апартаментът е бил освободен на 05.01.2023 г.

Следователно, наемателят несъмнено дължи уговорената наемна цена за предходния месец декември 2022 г. в размер на 700 евро, като спорно се явява обстоятелството дали това парично задължение е било погасено чрез прихващане с дължимия за връщане от наемодателя депозит в същия размер.

Съгласно клаузата на чл. 4 от наемния договор, при подписването му наемателят заплаща депозит в размер на 700 евро, който е безлихвен и подлежи на връщане при изтичане на срока на договора или при прекратяването му, при платени всички задължения от страна на наемателя и след представяне на всички необходими документи, доказващи, че наемателят е изпълнил всички свои задължения към наемодателя (вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота, годишни изравнителни сметки за ТЕЦ и др.). Договорът служи като разписка за платената сума за депозит, като получаването му от наемодателя не се оспорва от ищцовата страна, а и се доказва от показанията на свидетеля К. И. Б. (брат на ищеца), който потвърждава, че депозитът му е бил платен.

С волеизявлението си в предизвестието, отправено с текстово съобщение до наемодателя на 12.12.2022 г., ответницата е посочила, че не иска да си разменят пари един на друг, като директно ще преведе наема за петте дни от м. януари 2023 г. и ще заплати всички комунални сметки за месеците ноември и декември. Наемната цена за м. януари 2023 г. е била платена същия ден с превод за сумата от 113 евро (л. 24 от делото на СРС), която съответства на дължимата наемна цена за 5 дни от 31 дни през този месец (по 22,60 евро на ден съобразно общо дължимия месечен размер от 700 евро). В съвкупност с доводите на ответницата в отговора на исковата молба, извънсъдебното й изявление до насрещната страна, с което изразява волята си да не се извършва размяна на пари между тях, с оглед на което заявява, че няма да превежда наем за декември, а направо за м. януари, несъмнено може да бъде тълкувано като изявление за извънсъдебно прихващане на задължението й за месечна наемна цена за м. декември 2022 г. в размер на 700 евро със задължението на наемодателя да й върне депозита в размер на 700 евро, доколкото всички комунални сметки ще бъдат 3 заплатени от нея. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б., който потвърждава, че предложението на ответницата е било месечният наем за декември да се покрие от платения депозит.

За да породи погасителен ефект извънсъдебното прихващане по смисъла на чл.

103 ЗЗД, следва насрещните парични задължения на страните да са изискуеми и ликвидни, като същите се считат погасени от първия момент, в който прихващането е било възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, респ. кога е настъпила ликвидността е без значение (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай изявлението за прихващане е извършено преди прекратяване на договора – с предизвестието на наемателя, но към този момент изискуемостта на активното вземане все още не е била настъпила – вземането на прихващащия (наемателя) за връщане на депозита е станало изискуемо с прекратяване на наемното правоотношение на 05.01.2023 г., съобразно клаузата на чл. 4 от договора. Противно на доводите във въззивната жалба, към този момент са били налице предпоставките за връщане на депозита, тъй като наемателят вече не е имал непогасени задължения за наемна цена за м. декември 2022 г. – същата е била платена именно с прихващането, което е породило погасителен ефект при прекратяване на договора. Към този момент и двете парични вземания (за наемна цена и за връщане на депозит) са били изискуеми, като няма данни да са били оспорени от страните, а дори и ликвидността им да е настъпила покъсно (включително в хода на настоящия исков процес, в рамките на който двете вземания се явяват доказани), това е без значение за погасителния ефект на способа по чл. 103 ЗЗД, който е настъпил в най-ранния възможен минал момент.

В допълнение и с оглед възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че изложените изводи не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Б. потвърждава, че депозитът не е бил върнат на наемателя и със същия е покрит наема за м. декември, който не е бил реално преведен на наемодателя по предложение на ответницата. Свидетелят допълва, че впоследствие той е покривал комунални разходи за същия месец за своя сметка, но твърденията му са голословни и не са подкрепени от каквито и да било други доказателства (включително документи за плащане, месечни сметки и др.). От друга страна, дори и основателни, те не изключват възможността за извършване на извънсъдебно прихващане на описаните парични вземания, като в този случай, при останали непогасени други задължения на наемателя по договора (за комунални разноски, сторени преди прекратяване на наемното правоотношение), същите подлежат на доказване и удовлетворяване с предявяване на отделна искова претенция в друг процес.

4

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че претендираното от ищеца вземане за наемна вноска за м. декември 2022 г. е било погасено от ответницата чрез прихващане, поради което предявеният положителен установителен иск е неоснователен за разликата над уважения размер от 1369,08 лв. до пълния предявен размер от 2742,37 лв. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на направените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро (съобразно приложените към отговора на въззивната жалба доказателства).

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19522 от 29.10.2025 г., постановено по гр. дело № 26497/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. И. Б., ЕГН **********, срещу А. В. З., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за разликата над уважения размер от 1369,08 лв. до пълния предявен размер от 2742,37 лв., представляваща главница за неплатен месечен наем по договор за наем от 26.08.2022 г. за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч.гр.д. № 16151/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, поради извънсъдебно прихващане.

ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. „С********, да заплати на А. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 евро, разноски за въззивното производство.