Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37791 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17832/2026
Вид
Определение № 37791
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37791 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110117832 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т*“ ЕАД срещу А. И. Х. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1/5 ид.ч. от следните общо начислени суми, а именно: 1409,16 евро, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, инсталация **, за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 192,39 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 11.05.2026 г., сумата от 34,78 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8,48 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 11.05.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 834/2026 г. по описа на РС - Белоградчик.

Съдът, след като извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба /вкл. и след служебна проверка за спазване на едномесечния срок по чл.415 от ГПК/ намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т*“ ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в процесния имот, тъй като е налице правен интерес от привличането му, доколкото при евентуално отхвърляне на исковите претенции поради оспорване на извършеното разпределение на ТЕ, ищецът може да предяви иск срещу третото лице. Третото лице-помагач следва да бъде задължено да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в процесния имот за процесния период, в т. ч. и изравнителни сметки, от които 1 да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за имота през отделните месеци.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца да се приложи по делото ч.гр.д. № 834/2026 г. по описа на РС – Белоградчик, тъй като съгласно чл.409а и следв. от ГПК след измененията на закона, всички действия по заповедните производства и актове на съда се извършват в електронна форма, като настоящият състав служебно извършва проверка в ЕИСС за постановените от друг съд актове, за извършените връчвания и постъпили книжа в електронна форма, вкл. и за това дали са спазени процесуалните срокове от страните при извършените от тях действия в електронна форма.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищцовото дружество документи, с изключение на тези, описани под т. 5 до т. 9 от приложението на исковата молба, тъй като същите са нечетливи, поради което и следва да бъдат дадени указани на тази страна да ги представи в четлив вид.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде задължен ищецът да представи в оригинал Договор между СЕС и „Т*“ ЕООД, както и е оспорил Протокол от ОС на етажните собственици. Съдът намира, че следва да бъдат дадени указания на ответника да заяви дали прави оспорване автентичността на посочените документи, които представляват по същността си частни документи, респ. оспорва тяхната доказателствена стойност за установяване на правнорелевантни факти, като конкретизира по всеки един документ какво оспорва и в коя част. След като вземе предвид становището на ответника в изпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по така направеното доказателствено искане.

По отношение на наведеното от ответната страна оспорване на следните документи: Договор между „Т*“ ЕАД и „Т*“ ЕООД, Общи условия на ищцовото дружество, Писмо с изх. № 1283/20.05.2009 г. и обратна разписка, съдът намира, че искането за неприемането им като писмени доказателства е неоснователно, тъй като доказателствената им стойност ще бъде обсъдена при решаване на делото по същество.

Ищецът е поискал на основание чл. 192 ГПК да бъде задължена Столична община, район „Подуяне“, да представи по делото заверен препис от документ за собственост за недвижим имот, находящ се в *, което искане следва да бъде уважено, тъй като е относимо и необходимо за правилното решаване на настоящия спор.

С оглед направените от ответника оспорвания следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба.

Произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото подлежащите на установяване обстоятелства, посредством нея не се оспорват в настоящото производство.

2

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в **, инсталация **, като ответникът имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата н а чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката , която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в притежавания от ответника имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това ответникът в качеството си на собственик, притежаващ 1/5 ид.ч. от процесния имот, съответно клиент на топлинна енергия, не изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът изпаднал в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Ищецът „Т*“ ЕАД претендира от ответника А. И. Х. заплащане на следните задължения, при условията на разделна отговорност при квота от 1/5 ид.ч., а именно: 281,83 евро, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, инсталация **, за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 38,48 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 11.05.2026 г., сумата от 6,96 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 11.05.2026 г.

Ищецът твърди, че на 15.05.2026 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3330/15.05.2026 г. срещу ответника, като с разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 834/2026 г. по описа на РС - Белоградчик, искането е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Служебно известен факт на съда е, че е постъпило срочно възражение срещу издадената заповед /на 16.06.2026 г./, като съобщението от РС - Белоградчик, с което се указва на ищеца да предяви в едномесечен срок иск и да представи доказателства, е връчено на ищеца на 17.06.2026 г., като на 23.06.2026 г., т. е. в рамките на законоустановения срок, е бил предявен настоящият иск.

3

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. И. Х., с който е оспорил предявените искови претенции като неоснователни. Оспорва, че е собственик на 1/5 ид. ч. от процесния имот, поради което и сочи, че не притежава качеството на битов клиент на топлинна енергия. В тази връзка заявява, че наследодателят му Пано Петров Цонев е починал през 1996 г., което водело до невъзможност за подписване от него на представените от ищцовото дружество документи – Списъка на ЕС, договор с ФДР, Протокол от ОС на ЕС, съставени след смъртта му. Поради това намира, че не следва да отговаря в качеството си на наследник за претендираните суми, тъй като имотът бил необитаван през целия процесния период. Оспорва, че следва да отговаря за процесните суми при сочената квота от 1/5 ид.ч., като посочва, че същата е произволно определена. Оспорва, че дължи сума за услуга дялово разпределение, доколкото ищцовото дружество не се е суброгирало в правата на третото лице – помагач „Т*“ ЕООД, поради което и не притежавало легитимация да претендира възнаграждение за такава.

Оспорва акцесорните лихви за забава върху главниците, като намира същите за недължими поради това, че не му е отправена надлежна покана, както и ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да публикува фактурите на интернет страницата си. Навежда и отделно основание за недължимост на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, като посочва, че предвиденият 45-дневен срок за плащане на реално потребената енергия изтичала на 14.06.2024 г., а Общата фактура от 2024 г. била издадена след изтичане на този срок - 31.07.2024 г., което водело до поставяне в забава на ответника преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете за главници и лихви. Претендира сторените разноски по делото.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявените искове за главници са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, а предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че по силата на това облигационно отношение е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период за процесния имот и на претендираната стойност, че е овластен да начислява и събира от ответника в полза на третото лице, извършващо дялово разпределение, вноски за извършено дялово разпределение, както и че е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения и изпадане на длъжника в 4 забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са налице обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2027 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца „Т*“ ЕООД.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, с изключение на тези, описани под т. 5 до т. 9 от приложението на исковата молба. УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да представи в ЧЕТЛИВ ВИД описаните под т. 5 до т. 9 от приложението на исковата молба документи. При неизпълнение на указанията посочените документи няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.