Решение № 3990 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20241100510321 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. П. З., ищец в първоинстанционното производство, срещу решение № 20111667 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 16581/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2135,21 лева по фактура № 0298427675 от 28.02.2021 г., за доставена електрическа енергия за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. до електроснабден имот, находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. „Витоша Вец Симеоново“, ул. ********.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Районният съд неправилно бил приел за доказана облигационната връзка между ищеца и ответника за доставка на електроенергия до процесния имот.

На второ място, въззивникът оспорва извода на СРС, че начислената енергия е действително доставена до обекта. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемото дружество, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде 1 потвърдено. Претендират се разноски.

Третите лица помагачи, „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, Н.

П. З. и А. Н. И., не са подали отговори на въззивната жалба и не вземат становище по нея.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените от страните съображения, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2135,21 лева, начислена по фактура № 0298427675 от 28.02.2021 г., представляваща незаплатена електрическа енергия за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., доставена до електроснабден имот, находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. „Витоша Вец Симеоново“, ул. ********. При този иск в тежест на ответника е да докаже, че съществува правно основание за дължимост на сумата от ищеца, обективирана в посочената фактура.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.

272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията в жалбата съдът прие следното:

Спорният между страните въпрос за наличие на валидно облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия е бил предмет на обсъждане на две други съдебни производства. Ищецът е предявил идентични искове по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника за предходните два отчетни периода. Така предмет на гр. дело № 5875/2021 г. по описа на СРС е установяването на недължимост от ищеца на сумата от 6981,53 лева, начислена от ответника за доставена електроенергия за периода от 01.12.2020 2 г. до 31.12.2020 г., а предмет на гр. дело № 10400/2021 г. на СРС е периодът от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. за сумата от 6095,56 лева.

И двете дела са преминали инстанционен контрол пред Върховния касационен съд като са постановени съответно решение № 305 от 23.05.2024 г. по гр. дело № 1773/2023 г. на ВКС, III г. о., и решение № 139 от 11.03.2025 г. по гр. дело № 1137/2024 г. на ВКС, III г. о. В тези съдебни актове е прието, че ищецът и комуналното дружество са били обвързани с договор за доставка на електроенергия за посочените периоди.

Съдът намери, че няма основание да се отклони от даденото от ВКС разрешение и по отношение на процесния период от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., тъй като обсъдените от касационната инстанция доказателства са същите, събрани и в настоящия процес.

По делото се установява, че за процесния обект, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, е открит при ответното дружество клиентски № 310176074511. Той е разпределен за три абонатни номера (№ 95645103, 95645104 и 95645105) като титуляр на партидата е ищецът. Няма спор, че той не е едноличен собственик на имота. В цитираното решение № 305 от 23.05.2024 г. по гр. дело № 1773/2023 г. на ВКС, III г. о., е прието, че няма пречка титуляр на партида и задължено лице към електроснабдителното дружество да бъде само един от съсобствениците на обекта. Това е така, защото съгласно чл. 8, ал. 7, чл. 49, ал. 1 и чл. 13, т. 5 от Общите условия на ответното дружество, когато в един обект има няколко лица с право да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това, а титуляр е лицето, подало писменото заявление за започване на продажбата на електрическа енергия или едно от тези лица, упълномощено от всички останали. Потребителят е длъжен да уведоми продавача на електрическа енергия в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна свързана със собствеността.

По делото няма данни ищецът да е искал обособяването на отделна партида, респективно след договора за дарение от 18.12.2001 г., да е уведомил ответното дружество за промяната в съсобствеността. Напротив, и след сделката на 18.12.2001 г., той е продължил да се легитимира пред ответника като потребител по договора, подавайки заявления от 31.05.2013 г., 21.04.2017 г., 07.06.2018 г. и 27.06.2018 г. за отсрочване и разсрочване на задълженията, начислени по клиентски № 310176074511. Той е подписал в това си качество три броя споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена електроенергия енергия за същия клиентски номер от 25.05.2015 г., 24.04.2017 г. и 27.06.2018 г. В качеството си на потребител, ищецът е подписал и съставените три броя констативни протоколи от 10.11.2020 г. за подмяна на 3 средствата за търговско измерване в имота.

По тези съображения, заявени от касационната инстанция по същия казус, настоящият съд намери, че за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. ищецът и ответното дружество са били в облигационна връзка за доставка на електрическа енергия до процесния обект, а доводите на въззивника в противен смисъл са неоснователни.

С второто възражение в жалбата се оспорва действителната доставка на електроенергия до имота през разглеждания период. Пред първата инстанция са приети заключения по счетоводна и техническа експертизи, които съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани. Обстоятелството, че вещите лица са ползвали данни, предоставени от ответника и третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, не е основание да се направи желания от ищеца извод за необоснованост на експертните заключения. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, които да провокират съмнение в съда за тяхната правилност.

Така от заключението по счетоводната експертиза се установява, че количеството електроенергия, начислено по фактура № 0298427675 от 28.02.2021 г., е остойностено правилно съгласно утвърдените от КЕВР цени, действащи за процесния период. От заключението по техническата експертиза се установява, че процесните средства за търговско измерване (електромери № 84381586, 84381590 и 84448693), отчели доставената електроенергия в обекта за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., отговарят на нормативните метрологични и технически изисквания. Отчетената от тях електроенергия, заедно и поотделно, отговаря на количествата, отразени във фактура № 0298427675.

На основание обсъдените заключения по ССЕ и СТЕ съдът направи извода, че по делото се доказа, че за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. ответникът е доставил на ищеца за процесния обект електроенергия на стойност 2135,21 лева. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен и на това основание.

В обобщение, по въведените в жалбата възражения, СГС намери обжалваното решение за правилно, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемият. Своевременно е претендирано възнаграждение за юрисконсулт, който е представлявал ответника в производството пред СГС.

Съдът определи размера на възнаграждението на 100 евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111667 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 16581/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. П. З., ЕГН **********, да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, сумата от 100 евро, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 10321/2024 по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.

Решението е постановено при участието на подпомагащите страни „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, Н. П. З., ЕГН **********, и А. Н. И., ЕГН **********.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5