Определение № 509 от 04.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 119/2026
- Вид
- Определение № 509
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Марио Първанов, Николай Иванов, Маргарита Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509 гр. София, 04.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марио Първанов
Членове:
Маргарита Георгиева
Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20268003100119 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. П. срещу определение № 3067/18.11.2025 г. постановено по в. ч. гр. дело № 1900/2025 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на П. за предоставянето на правна помощ чрез процесуално представителство, която да се осъществи от процесуален представител, определен от САК и състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 3406/15.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. дело № 1900/2025 г., като неоснователна. В частната жалба /написана върху препис от обжалваното определение/ се сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството по в. ч. гр. д. № 1900/2025 г. на Софийския апелативен съд е било образувано по частна жалба с вх. № 83263/08.07.1025 г., депозирана от П. П. срещу определение, постановено по гр. д. № 2764/2025 г. по описа на СГС, с което е върната исковата му молба, на основание чл.130 ГПК, и е прекратено производството по делото.
Въззивният състав е приел, че делото е образувано въз основа на нередовна частна жалба, с оглед на което с разпореждане № 3406/15.07.2025 г. е определил едноседмичен срок на жалбоподателя, в който да посочи обжалвания съдебен акт, като заяви дали обжалва определение № 12229/25.06.2025 г. на СГС или друг акт на съда, както и да заяви в какво се 1 състои искането му към съда.
В определения срок е постъпила молба от жалбоподателя П., съдържаща искане за предоставяне на безплатна правна помощ. Във връзка с направеното искане, съдът с разпореждане № 3928/14.08.2025 г. е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да представи доказателства относно доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация; здравословното му състояние и други обстоятелства, които имат отношение за възможностите на лицето да заплати адвокатско възнаграждение.
Указанията са били редовно съобщени на жалбоподателя на 25.08.2025 г. С разпореждане от 18.09.2025 г. съдът е постановил повторно връчване на препис от горепосоченото разпореждане, като същото е било връчено на 29.09.2025 г. В определения от съда срок, жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно имущественото му състояние.
С обжалваното определение му е отказана правна помощ.
Определението е правилно.
Предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие. Системата за правна помощ обхваща случаите, в които закон предвижда задължително процесуално представителство, както и случаите, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Нормата на чл.
24 от ЗПП изрично регламентира три отделни хипотези, изключващи предоставянето на правна помощ. Преценката за наличието на някоя от тях е предоставена на съда и в случая, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Този извод следва както от вида и характера на производството, във връзка с което е обоснована нуждата от правна помощ с назначаване на процесуален представител, така и от обхвата на процесуалните възможности, с които страната разполага с оглед дадените му указания с разпореждане № 3406/15.07.2025 г. неизискващи юридически квалификация и знания. В случая молителят не е бил доволен от определение на СГС за прекратяване на производството по делото. Проверката за неговата законосъобразност, при постъпила частна жалба, каквато в случая е депозирана, се извършва по служебни критерии. В производството по обжалване, съдебният състав на въззивния съд, който се произнася по вече подадената частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК не е обвързан от наведените с нея оплаквания /т.е. нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в това частно производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ/, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на определението – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла. Следва да се посочи, и че към настоящия момент необходимостта от такава - състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за 2 изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 3406/15.07.2025 г., е отпаднала и поради обстоятелството, че след уточняваща молба на П. от 10.12.2025 г., въззивният състав е приел за отстранени нередовностите по частната жалба с вх. № 83263/08.07.1025 г., депозирана от същия, срещу определение № 12229/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2764/2025 г. на СГС, и е разгледал частната му жалба, като с определение № 3431/29.12.2025 г. е оставил същата без уважение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3067/18.11.2025 г. постановено по в. ч. гр. дело № 1900/2025 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3