Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 884 от 07.10.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4097/2023
Вид
Решение № 884
Подписан
07.10.2024
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37в, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37в, ал. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37в, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37в, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 2е · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §2е · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 72б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 72в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 77б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Сливен, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230104097 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.145 и сл., вр.§ 19 ЗИД АПК, вр.чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ и §2е ДР ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на „Респектагро 77“ ООД гр.Сливен и И. К. К. от гр.Сливен, с която се атакува Заповед № РД-04-127/28.09.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Сливен, с която е утвърдено разпределение на масивите за ползване в землището на с.Ичера, общ.Сливен съгласно споразумение за създаване на масиви за ползване, сключено между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022г. в част II, относно определеното средногодишно рентно плащане.

Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед засягала техни законни интереси и права, доколкото, с нея не се създавали само права, но и задължения за заплащане на средногодишно рентно плащане в размер на 22 лева на декар за разпределените им със заповедта земеделски земи. Именно в тази част, относно определянето на средногодишното рентно плащане, жалбоподателите оспорват заповедта, като незаконосъобразна.

Твърди, че с Протокол от 31.01.2021 г., съставен на основание Заповед № РД-07-6/ 22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие” Сливен, вр. Заповед № 1

РД-46-28/22.01.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите и т.2 от одобрена Методика за определяне на средно годишно рентно плащане и в изпълнение на § 2е от Допълнителните разпоредби ЗСПЗЗ” от комисия определила размерите на средното годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи през стопанската 2020-2021 г. в левове на декар, съгласно § 2е от ЗИД ЗСПЗЗ на база предходната стопанска година 2019/2020 г., за землищата на територията на област Сливен за всеки един начин на трайно ползване /НТП/. Жалбоподателката И. К., заедно с други лица подала жалба срещу този протокол и определените с него размери на средногодишното рентно плащане. Жалбата била приета за недопустима и производството по нея било окончателно прекратено с определение от 02.09.2021г. на Административен съд - гр. Сливен по негово ЧКАД № 275/2021г. Съдът приел, че оспорения протокол нямал белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито на общ административен акт по чл. 65 АПК. Определянето на средното годишно рентно плащане по реда на § 2е ДР ЗСПЗЗ ставало от комисия, назначена със заповед на директора на ОД „3емеделие”. Извършваната от комисията дейност била техническа такава, като от нейните актове, с които се определял размера на средното годишно рентно плащане не произтичали конкретни права или задължения за правни субекти. Затова тези актове нямали самостоятелно значение и не представлявали властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено правата или създаващо задължение за правни субекти. С тях, въз основа на предварително утвърдената от Министъра на земеделието, храните и горите методика, която задава алгоритъма, се извършвали технически действия по систематизиране на информация и изчисления, въз основа на които се достигало до определяне размера на рентното плащане за различните общини и землища. Определеният от комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ размер на средното годишно арендно плащане ще породи права или задължения за правни субекти едва когато бъде инкорпориран в съответните административни актове, каквито били тези по чл. 36, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал.

4, във връзка с ал. 3, т. 2 и ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ. Заявява се, че така съставения протокол бил незаконосъобразен.

Твърди се, че определените с оспорената заповед размери на средногодишното рентно плащане били неправилно определени, включително и в разрез с целта на закона. В § 2е в ЗСПЗЗ изрично било посочено как и въз 2 основа на какви данни се определял размера на средното рентно плащане. В случая освен, че то било определено на декар, неговият размер бил напълно произволен, тъй като данните ползвани за това били манипулативно подбрани и не давали ясна представа за действителния среден размер на рентните плащания в землището на с. Ичера и за съответния НТП.

Иска се от съда да постанови решение, с което се отмени ЗАПОВЕД № РД-04-127/28.09.2021 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие” - гр. Сливен, с която е утвърдено Разпределението на масивите за ползване в землището на с. Ичера, ЕКАТТЕ 32915, общ. Сливен, обл. Сливен, съгласно споразумение за създаване на масиви за ползване, сключено между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022 г. в частта й, с която средногодишното рентно плащане е определено в размер на 22.00 лева/декар, т.е. да отмени Раздел II, абзац втори от същата заповед.

Претендират се разноските по делото.

Ответната страна Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.

Сливен не е депозирал отговор/становище по жалбата.

Заинтересованите страни С. В. И. и В. Г. А. не са депозирали отговори/становища по жалбата.

Становище е депозирано от особен представител на заинтересованата страна Х. А. Х.. Счита жалбата за основателна по същество, като следвало експертно да се съпостави определеният от комисията размер на рентното плащане с този, който следвало да бъде определен съобразно §2е ДР ЗСПЗЗ.

Отговор е депозиран от особен представител на заинтересованата страна Д. И. Х..Счита жалбата за неоснователна, тъй като заповедта била издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и при спазване на административно производствените правила. Иска се отхвърляне на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-07-6/22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сливен била сформирана комисия със задача определяне размера на средно годишно рентно плащане за 2021г. в лв./дка за общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица по населени места, разграничени по НТП на имотите, с оглед регистрираните многогодишни договори за наем/аренда вписани в 3

Служба по вписвания и регистрирани в базата данни на ОСЗ - Сливен, ОСЗ – Нова Загора и ОСЗ – Котел. В изпълнение на тази задача комисията определена с посочената заповед съставила протокол от 29.01.2021г., като в него за землището на с. Ичера, общ. Сливен за земи с начин на трайно ползване – „ниви“, бил определен размер на средно годишно рентно плащане – 22 лв/дка. Комисията съставила протокола във връзка със Заповед от 22.01.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която била одобрена методика за определяне на средното годишно рентно плащане и отменена методика от 08.07.2015г., одобрена от министъра на земеделието и храните. Според разписаното в методиката одобрена със Заповед от 22.01.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, стойността на средното годишно рентно плащане /СГРП/ за съответното землище се определя съгласно разпоредбите на §2е ДР ЗСПЗЗ и на чл. 77б ППЗСПЗЗ, в левове на декар, от комисия назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“. За определяне стойността на СГРП, съответната общинска служба по земеделие предоставя на комисията данни за всички договори за ползване на земеделски земи вписани в Службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие за предходната календарна година. СГРП се изчислява по начин на трайно ползване на земеделските имоти, изчислено на база повече от половината договори вписани в Службата по вписвания и регистрирани в общинската служба по земеделие. В тази методика е посочена и формулата на изчисление на СГРП.

Председателят на комисията изготвила протокола представил доклад до директора ОДЗ – Сливен от 29.01.2021г. за одобряване на протокола.

Съставеният от комисията Протокол от 29.01.2021г. бил атакуван с жалба от настоящата жалбоподателка И. К., Николай Къчев, В. А. и „ПАСТИР 11“ ЕООД, гр. Сливен, с искане да бъде обявен за нищожен в частите, с които било одобрено СГРП за имоти по начин на трайно ползване и землища: за ниви в землището на гр. Сливен, за ниви и пасища, мери и ливади за землище на с. Тополчане, общ. Сливен, за ниви и за пасища , мери и ливади за землище на с. Ичера, общ. Сливен. Евентуално било поискано да бъде отменен този протокол в същите части, като незаконосъобразен и издаден с противоречие с целта на закона. Било образувано адм.д. № 1160/2021г. на СлРС, което било прекратено с Определение № 303/13.05.2021г. и изпратено по подсъдност на 4

Административен съд – Сливен. Последният повдигнал спор за подсъдност и с Определение № 28 от 22.06.2021г. на ВАС и ВКС – смесен 5-членен състав било определено, че компетентен да разгледа делото е СлРС. Делото пред СлРС било образувано като гр.д. № 2377/2021 г. на СлРС, по което с Определение № 620/29.06.2021г. била оставена без разглеждане жалбата, като недопустима и делото прекратено. Съдът приел, че оспореният протокол не носи характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК и не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Това определение било оставено в сила с Определение № 315/02.09.2021г. по ЧКАД № 275/2021 г. на Административен съд – Сливен.

Със Заповед № РД-07-36/30.07.2021г. на Директор на ОД „Земеделие“ Сливен на основание чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 72б и чл. 72в ППЗСПЗЗ била открита процедура по сключване на споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. за землищата на територията на Община Сливен.

На 30.08.2021 г. било сключено споразумение на масиви за ползване на земеделски земи изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанска година 2021/2022 г. за землището на с. Ичера, общ. Сливен, в което участие взели жалбоподателите и заинтересованите страни по настоящото дело.

Споразумението било подписано от всички участвали в него страни, като размерът на определеното средногодишно рентно плащане, определено съгласно §2е ДР ЗСПЗЗ бил 22 лева/дка. Към споразумението било представено и приложение с опис на масивите и имотите по ползватели, неразделна част от споразумението.

Изготвен бил доклад от комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ на осн. чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, в който съобразно Протокол от 29.01.2021г. за землището на с.Ичера, общ.Сливен, комисията определила средно годишно рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски култури в размер на 22 лева/дка. Със Заповед № РД-04-127/28.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сливен било утвърдено разпределение на масивите за ползване в землището на с.Ичера, общ.Сливен, съгласно споразумение за създаване на масиви за ползване, сключено между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022 г.

По делото са приети 4 броя заключения на вещо лице изготвило 5 технически експертизи.

От заключение, депозирано в съда на 14.10.2022 г. е видно, че за имоти с начин на ползване – ниви, в землището на с.Ичера, общ.Сливен, вещото лице определило средно годишно рентно плащане в размер на 11 лева/дка. Вещото лице посочило, че определеният размер на СГРП в протокола на комисията от 22 лева/дка за ниви бил получен, защото били използвани данните само от един Договор - този от 10.06.2016г. със страни „ОМЕГА АГРОИНВЕСТ – Д.

Х.“, с предмет един земеделски имот нива – 6.999 дка и цена 22 лв./дка.

Вещото лице изчислило СГРП в размер на 11 лева, като използвало данните от всички действащи договори за стопанската 2020/2021 г., които били с обща площ от 544.669 дка.

Заключение на вещото лице, депозирано в съда на 27.01.2023г. било изготвено на база всички договори, представени и приети по делото, без да са селектирани от експерта относно вписването им. Така вещото лице изчислило размер на СГРП за ниви в землището на с.Ичера 11 лв./ дка.

Заключение на вещото лице, депозирано в съда на 27.02.2023г. се базира на изчисления по договорите, отговарящи на изискванията на §2е ДР ЗСПЗЗ и изчисление на средната пазарна цена по договорите, като се предвиди и уговорен в някои от тях гратисен период. В този случай експертът изчислил размер на СГРП за ниви от 5 лв./ дка. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание на 16.05.2024г. се установи, че експерта не е съобразил изискванията на методиката за определяне на СГРП и не е взел предвид само договорите, вписани и регистрирани за предходната календарна година.