Акт от 12.11.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 9293/2015
- Подписан
- 12.11.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003/ *.11.2026г. гр. ***, *.11.2026 г.
***, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на *.10.2025 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ТОДОРОВА при секретаря: Адриана Кочаркова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 09293 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.349, ал.6 от ГПК..
Съдът е сезиран с молба от 04.07.2024 г. от С.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.349, ал.6 от ГПК, и искане за изнасяне на възложеният в дял на К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, делбен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, общ. ***, обл. ***, одобрена със Заповед № РД - 18- 91 от 13.10.2008 г., съгласно схема №**-******от 10.11.2015 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК - гр. ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. ***, ул. „***, апартамент № *, в жилищна сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № * с площ от 13.44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на публична продан, поради неплащане на сумата за уравняване на дяловете в законоустановения шест-месечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата.
С определение от 15.06.2026 г. с оглед постъпилата молба от С.А.Д., с който оспорва извършеното погасяване на задължението спрямо нея от страна на К.Н.Д., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание ищцата С.А.Д. не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответника К.Н.Д. не се явява. Представлява се от адв.В., която оспорва молбата и моли съда да я отхвърли, като му се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че молбата е подадена от легитимирана страна – ищцата, в качеството и на съделител, срещу ответника - съделител, на който е възложен в дял и изключителна собственост, недвижим имот предмет на делбата, поради което е и допустима и следва да бъде разгледана от съда.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, *** приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК регламентира, че съделителят, в чийто дял е поставен имот по реда на ал.1 и ал.2, да стане негов собственик, след като заплати в срока по ал.5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде заплатено в този срок, нормата регламентира, че решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Видно от решение № *0* от 04.*.2017 г. по гр.д. №
09293/2015 г. на ПРС, постановено във втората фаза на делбата, съдът е възложил в дял и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на К.Н.Д., следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, Община ***, област ***, одобрена със Заповед № ***., съгласно схема № *** год. на самостоятелен обект в сграда, изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. ***, ул. „***, апартамент № * в жилищна сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № * с площ от 13.44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С решението е възложен в дял и изключителна собственост на С.А.Д., следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, Община ***, област ***, одобрена със заповед № ***., съгласно схема № *** на самостоятелен обект в сграда изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 47.01 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. ***, ул. „*** в сграда № * разположена в поземлен имот с идентификатор *** който апартамент се състои се от стая, кухня, сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № * с площ от 2.20 кв.м., както и с 3.14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Със същото решение е ПОГАСЕНО ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ дължимата от К.Н.Д., сума в размер на 8700,00лв. за уравнение на дела при съдебната делба на съделителя С.А.Д., и сумата, дължима му се от съделителя С.А.Д. по изп.д.№ 55/2015 г. на ЧСИ Е.Д. до размера на по - малката сума, считано от влизане в сила на настоящето решение.
В мотивите на решението относно компенсацията съдът е посочил, че в съдебно заседание от 24.07.2017 г., съделителят С.А.Д. е била направила искане при уравнение на дяловете на съделителите да бъде извършено прихващане на сумите, присъдени с настоящото дело, и тези, присъдени с Решение № **по гр.д.№ *** г. по описа на ПРС, а именно:
- сумата от 659,58 лева, дължими се от съделителя Д. на съделителя Д. и - сумата от 10966,67 лева, дължими се от съделителя Д. на съделителя Д., за които е образувано и изп.д.№ 55/2015 г. на ЧСИ Е.Д..
Недоволна от решението в частта за оценката и уравнението дяловете на процесните имоти, подобренията, необходимите разноски, обезщетението в размер на неуважената част от 2776,21 лева до 6825,00 лева., както и разноски и адвокатски хонорар, е останала съделителката С.А.Д., която е подала жалба срещу същото, по която пред ПОС е образувано в.гр.д. № 97/2018 г. С решение № *1 от 27.04.2018 г., по гр.д. № 97/2018 г. на ПОС, въззивната инстанция е потвърдила решение № *0* от 04.*.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС в обжалваните му части - за оценката и уравнението дяловете на процесните имоти, подобренията, необходимите разноски, обезщетението в размер на неуважената част от 2776,21 лева до 6825,00 лева, както и разноски и адвокатски хонорар, и постановил след влизане на решението в сила делото да се изпрати на *** за производство по реда на чл.250 от ГПК, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.
В мотивите на решението въззивната инстанция е приела, че по отношение жалбата на С.А.Д., в частта, с която се твърди, че *** в мотивите си е посочил искането й за компенсация на задължението й със сумата от 659,58 лева, но неясно защо впоследствие не е уважено и съдът не се произнесъл по нея, че същото има характер на молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. ПРС не е формирал такива мотиви, а на стр. 265 от първоинстанционното дело, в абзац първи, е посочил, че е направено такова възражение за прихващане, включително и със сумата 659,58 лева, но няма произнасяне но него. При тези обстоятелства въззивния съд е приел, че след влизане на решението в сила, делото следва да бъде изпратено на *** за производство по реда на чл.250 от ГПК в тази насока.
Срещу постановеното от ПОС решение С.А.Д. е подала касационна жалба, по която пред ВКС е образувано гр.д. № *536/2018 г. на ВКС, по което с определение № ** от 15.03.20* г., касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване на решение № *1 от 27.04.2018 г. по в.гр.д. № 97/2018 г. на ПОС. Определението на касационната инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване.
При горните обстоятелства решение № *0* от 04.*.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. е влязло в законна сила на 15.03.20* г.
След връщане на делото в ПРС, с решение от 25.06.20* г. по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС, постановено по реда на чл.250 от ГПК, съдът е допълнил решение № *0* от 04.*.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС, като е отхвърлил като неоснователно искането на С.А. Д. за извършване на прихващане на задълженията и към съделителя К.Н.Д. със сумата от
659,58 лева, представляващо присъдени в нейна полза разноски по решение № 230, по гр.д. № *** г. на ПРС. Решението не е било обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна сила на 30.07.20* г.
Както бе посочено по-горе с постановеното решение във втората фаза на делбата съдът е поставил в дял и изключителна собственост на съделителя К.Н.Д. недвижим имот предмет на делата, като е погасил чрез прихващане дължимата от съделителя Д. сума в размер на 8700,00 лева за уравнение на дела при съдебната делба на съделителя С.А.Д., и сумата, дължима му се от съделителя С.А.Д. по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е.Д. до размера на по- малката сума, считано от влизане в сила на настоящето решение.
Съдебното прихващане на задължения е способ за погасяване на две насрещни, еднородни и изискуеми задължения до размера на по-малкото от тях. Прихващането се извършва чрез едностранно изявление от едната страна (каквото е направила съделителя Д. в о.с.з. на 24.07.2017 г.) до другата и се подчинява на правилата регламентирани в чл.103 и сл. от ЗЗД.
Вземането, с което съделителя
С.А.Д. е поискала от съда да извърши прихващане за уравнение на дяловете е било съдебно установено – с присъдени суми в полза на съделителя К.Н.Д. с решение № **по гр.д. № *** г. на ПРС, за което няма спор по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прихващането на задължения е възможно, когато две или повече лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, като в този случай всяко едно от тях (ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно) може да го прихване срещу задължението си. Единствената необходима за прихващане предпоставка по чл.104, ал.1, изр.1 от ЗЗД е изявлението за прихващане в посочения смисъл, което да достигне до насрещната страна в правоотношението. C влизането в сила на съдебния акт всяко едно от насрещните вземания е установено със сила на присъдено нещо, както по основание, така и по размер (в случая, с влизане в сила на 15.03.20* г. на решение № *0* от 04.*.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС, когато е и установено вземането на С.А.Д. за уравняване на дяловете), като от този момент прихващането на насрещните задължения е могло да бъде извършено. 3аконът не приравнява момента, в който прихващането поражда действие, с този на извършването на изявлението по чл.104, ал.1, изр.1 от ЗЗД, нито на приемането му от насрещната страна, като според ал.2 на същата разпоредба, прихващането има обратно действие, т.е. двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. с влизане в сила на съдебното решение постановено във втората фаза на делбата.
В горния смисъл и доколкото съделителя
Д. е упражнила правото си на прихващане срещу съделителя Д., отправяйки изричното си изявление в този смисъл в открито съдебно заседание проведено по делото на 24.07.2017 г., в присъствието на процесуалния представител на ответника, то и същото е достигнало до съделителя Д.. С направеното съдебно изявление на съделителя Д. за прихващане на насрещните, еднородните и изискуеми задължения между нея и ответника до размера на по-малкото от тях, следва да се приеме, че съделителят Д. е изпълнил в срока по чл.349, ал.5 от ГПК задължението си за парично уравняване на дяловете на съделителя Д. за възложения му в дял и изключителна собственост недвижим имот. В този смисъл е и възприетата законова постановка, че действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, a пасивното - поне изпълняемо.
Съгласно разясненията дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г., по тълк.д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер.
Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1477a034-70b6-4a20-8f7c-a0b8ddd4f203