Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 26.06.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 676/2023
Вид
Решение № 470
Подписан
26.06.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.144 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Русе, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от В. Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200676 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Р. Н. против наказателно постановление № 23-4569000012/01.03.2023г. на Началника на РУ-Две могили при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител, съответно не взема становище по основателността и.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява. в съдебно заседание и не се

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „М“ и „АМ“. На 02.02.2022г. около 22,53 ч. в с.Иваново обл.Русе управлявал л.а. „Фолксваген пасат“ с ДК№ В 14 78 СН на ул.“Олимпийска“ в същото село и по същото време бил спрян за проверка от полицейския служител А. Ж.. Св.Ж. извършил проверка онлайн в базата данни на Пътна полиция, в резултат на което се установило, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 07.09.2021г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП поради това, че в двумесечния 1 срок от придобиване собствеността на това МПС не е изпълнил задължението си да го регистрира. За констатираното нарушение св.А. Ж. съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура- гр.Русе с оглед престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление прокурор от РРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като преценил, че се касае за хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Въз основа на това постановление и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.140 ал.1 вр.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени горепосочените кумулативни административни наказания.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна, но не защото е напълно бланкетна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил процесния автомобил чрез договор за покупка – продажба от 06.07.2021г. от Е.Д.Г. при спазване на формата за тези сделки, предвидена в чл.144 ал.2 от ЗДвП. От този момент нататък и доколкото същото е било регистрирано за него е започнал да тече първо едномесечният срок по чл.145 ал.2 от ЗДвП за регистрация в службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес. При това положение жалбоподателят е следвало да се яви в срок до 07.09.21г. в службата по регистрация по постоянния си адрес и да регистрира на свое име придобитият автомобил, като с неявяването му е настъпила правната последица по чл.143 ал.15 от ЗДвП и в резултат на това управлението му се явява в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само регистрирани МПС.

В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС. Това е така, защото собственикът на МПС е носител на задължението за регистрацията на придобитото превозно средство в срок от два месеца, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Ако се възприеме, че жалбоподателят, не знаел за това свое нормативно задължение на практика би се достигнало до положението незнанието на закона да извинява незнаещия го, което би било в противоречие с този основополагащ правен принцип. Всъщност той не отрича, че не е знаел за това си нормативно задължение, но обяснява това с отсъствието си в чужбина, което се доказва и от справките му за 2 задгранични пътувания, което в никакъв случай не може да се приеме за извинително обстоятелство – такова, което изключва вината, противоправността или обществената опасност. Жалбоподателят е бил длъжен да познава приложимите в случая разпоредби на чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с регламентираните в тях законови изисквания; обратното би означавало да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Освен това в чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е именно неподадено заявление за регистрация от приобретател на превозно средство в двумесечен срок от придобиването му. В случая службата за регистрация няма задължение да уведоми приобретателя на служебно прекратената регистрация по арг.чл.18б ал.1 т.10 вр.ал.2 от Наредба І – 45.

Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за собственика на нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова. За последния, изобщо не е налице законово изискване за уведомяване за служебно прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът притежаваното от него превозно средство, но въпреки това субект на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП може да бъде всеки водач на МПС без надлежна регистрация.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4569-000012/01.03.2023г. на Началника на РУ-Две могили при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Г. Р. Н., с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

3

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4