Решение № 1 от 05.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 72/ 4.04.2025 г., постановено по гр.д. № 296/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Сливен, е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, представлявано от Валентин Валентинов Илиев, Владислав Василев Милев и Веселин Асенов Владимиров – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., с адрес за връчване: гр. Казанлък ул. „Славянска” № 6, офис 10 – адв. П. К., сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вледи - болки и страдания, и сумата от 57,90 лв. – имуществени вреди, понесени в резултат на пътно – транспортно произшествие (ПТП) на 13.11.2023 г., причинено виновно от С. Н. С. като водач на л. а. Peugeot Partner HDI, с рег. № ***, които суми следва да се заплатят заедно със законната лихва, изчислена върху техния размер, за период, считано от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, като предявените искове над размера от 80 000 лв. за неимуществени вреди, до пълния предявен размер от 180 000 лв., като част от общо 200 000 лв., и над размера от 57,90 лв., до пълния предявен размер от 82,72 лв. за имуществените 1 вреди, заедно със законната лихва върху отхвърлената част от предявените искове, считано от 15.12.2023 г., както и за законната лихва върху пълния размер на претендираните обезщетения за периода от 20.11.2023 г. до 14.12.2023 г. вкл., са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Н. С. в която същото се обжалва, като се претендира неговата отмяна и присъждане допълнително на сумата от 40 000 лв. към обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се изразява позиция, че първоинстанционният съд неправилно е приел претендираното от ответника съпричиняване, като е определил обемът му на 30 %. В допълнение, присъдената сума е занижена, като не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Посочва се, че съдът е ценил само част от доказателствата, касаещи възражението за съпричиняване, а друга част е игнорирал.

Въвеждат се оплаквания, че неправилно съдът е приел, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изтъква се, че по делото не са били ангажирани доказателства за извършени нарушения от страна на пострадалия, които да са в пряка причинно - следствена връзка и да са довели до настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано.

Акцентира се на обстоятелството, че не е установено какво би било предпазното действие на колана и дали изобщо би имало такова, с оглед конкретния механизъм на увреждането.

Заявява се становище, че в медицинската документация и в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза няма описани травми в областта на главата и лицето, съответстващи на пътник, пътуващ без предпазен колан, а всички описани травми са в областта на корема, които сочат да са получени при действието на висока величина на кинетична енергия, с поставен предпазен колан.

2

Излагат се доводи, че дори да се приеме, че в конкретния случай е налице принос от страна на пострадалия, то същият е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява върху размера на обезщетението.

Навеждат се аргументи относно обема на претърпените от въззивника - ищец телесни увреждания, причинили му множество болки и страдания, както и нужда от помощ и подкрепа на близките му за справяне в ежедневието.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в който се моли за оставянето й без уважение.

Застъпва се тезата, че съдът с основание критично е преценил верността на показанията на брата близнак на въззивника, който е и виновният за събитието водач. Подчертава се, че участниците в пътния инцидент не са намерени в купето на автомобила, а извън него, а коланът е бил намерен в закопчано състояние, без да е сработил, като е бил закопчан зад тялото на пътника на предна седалка.

Дружеството въззивник - ответник сочи, че не е доказана причинноследствена връзка между ПТП и нараняванията на претендиращия обезщетение.

Отчетеният от съда от първа инстанция процент съпричиняване се квалифицира като нисък, доколкото при употребата на колана не биха настъпили описаните тежки наранявания. По мнение на въззивника – ответник, същият следва да бъде оразмерен на 80 %. Претенцията е завишена по размер, преценен към момента на настъпването на вредите. Сочи се, че справедливият размер на обезщетение в конкретния случай е 70 000 лв.

Претендират се разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в която постановеното решение се обжалва в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена над размера от 70 000 лв., като се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска, в тази част.

3

Посочва се, че въззивникът - ищец не е провел пълно и главно доказване на причинно - следствената връзка между пътния инцидент от 13.11.2023 г. и получената руптура на слезката, тъй като описаните наранявания не кореспондират на такива получени от пътник в лекия автомобил на предна дясна седалка, с отворена въздушна възглавница, при описания механизъм на инцидента.

Развити са оплаквания, че застрахователят не носи отговорност за умишлено причинено произшествие, каквото се твърди да е процесното.

Въвежда се възражение по чл.494, т.4 КЗ, че към момента на настъпване на събитието, превозното средство не е било използвано по обичайния си начин, поради застрахователят не дължи заплащане на обезщетение.

Претендира се обезщетението с 80%. наличието на основание за намаляване на

Застрахователят изтъква, че претенцията е силно завишена по размер, като размерът на обезщетението следва да се съобрази с общия стандарт на живот в държавата и с доходите на населението, към момента на събитието.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Н. Н. С.,в който се сочи, че всички, получени от въззивника - ищец травми, са причинени в условията на автомобилна травма, от вида телесни увреждания, получени вътре в купето на автомобила, от удар и притискане с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности, съгласно заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, приета без оспорване от страна на застрахователното дружество.

Аргументират се съждения, че не са налице данни по депозираната съдебна автотехническа експертиза, че произшествието е било причинено умишлено, а повдигнатите възражения за съпричиняване са недоказани, липсват доказани нарушения, които да са в пряка причинно - следствена връзка и да са довели до настъпване на вредоносния резултат.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

4

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Сливен претенция за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – С. Н. С..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от 5 отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът - ищец С. е отправил до застрахователното дружество на 15.12.2023 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не е получил плащане от застрахователя, инициирал е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

Оспорва се от застрахователя пред настоящата инстанция наличието на причинно – следствена връзка между пътния инцидент, настъпил на 13.11.2023 г. и полученото от пострадалия увреждане – руптура на слезката, при доводи, че описаното нараняване не отговаря да е получено от пътник на предната дясна седалка, при приетия механизъм на инцидента. На следващо място, се излагат оспорвания, отричащи отговорността на застрахователя, поради умишлено причиняване на инцидента, както и възражения, че при настъпване на събитието, автомобилът не е бил използван по обичайния си начин.

Останалите оплаквания в жалбите се концентрират върху справедливия размер на обезвредата и наличието или липсата на принос от страна на въззивника - ищец към собственото му увреждане.

По отношение механизма на увреждането, от данните по делото става ясно, че на 13.11.2023 г., на около 40 м от път SLV 1112 - 25 км, посока с.

Ч., при управление на МПС Peugeot Partner с регистрационен номер ***, водачът на превозното средство е напуснал с автомобила си платното за движение, като е навлязъл в крайпътна нива, впоследствие е продължил движението си в по-ниска с 1,4 м зона и се е установил в покой, удряйки се с предната част на автомобила в трошенокаменната настилка под релсов път, като при деянието са нанесени телесни уреждания на въззивника - ищец.

Срещу прекия причинител на увреждането – брат на претендиращия обезщетение, е било образувано досъдебно наказателно производство, което е било прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради това, че пострадалият е заявил, че желае прекратяване на наказателното производство спрямо водача – негов брат.

В настоящия случай, от

6 ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивникът ищец е получил следните увреждания: коремна травма, с клинични, образни и оперативни данни за травматична руптура (разкъсване) на слезката, съпроводена от активно кървене, с клинична картина на хеморагичен (хиповолемичен) шок, наложил кръвопреливане; хемоперитонеум (излив на 2000 мл ясна кръв в коремната кухина); остра следкръвоизливна анемия, протекла с картина на хиповолемичен шок; травматична лезия на оментум м а ю с (мастната дубликатура на перитонеума – голямо було ), наложило отстраняването му. За възстановяване от получените телесни увреждания пострадалият е претърпял оперативно отстраняване на слезката и оментум маюс. Той е бил лекуван при условията на болнично лечение осем дни, като е бил изписан в добро общо състояние, с овладян болков синдром. След изписването си от болница, е бил в отпуск по болест, с продължителност шест месеца, а на 12.06.2024 г. е бил освидетелстван от ТЕЛК с 30 % намалена работоспособност за една година.