Решение № 24 от 22.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.н Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600034 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С. Ч. от АК – Стара Загора, защитник на подсъдимия Г. Х. А., както и по въззивна жалба на адв. М. К. от САК, повереник на частния обвинител М. М. С., срещу присъда № 21/03.10.2024 г., постановена по НОХД № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г. Х. А. е признат за виновен в това, че на 30.08.2022 г., в качеството си на управител на „СЕТ ЕНЕРДЖИ“ ООД – гр. Ямбол, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – монтаж на токови трансформатори в разпределителна уредба ниско напрежение в трафопост „Металхимпрогрес“ с диспечерско наименование „Прогрес 1“, находящ се в двора на „ХИДРОСИСТЕМ“ ЕООД, гр. Ямбол, ул.

„Ормана“ № 56, нарушил разпоредбите на чл. 30, ал. 1, чл. 36, ал. 2, чл. 43, ал.

1, чл. 45, ал. 1 и ал. 2, чл. 188, ал. 1 и чл. 268 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, и причинил смъртта на Т. Д. Т., ЕГН:

1

**********, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, като първоинстанционният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия – адв. Ч., се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че при правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява именно подсъдимият да е лицето, виновно нарушило разпоредбите на чл. 30, ал. 1, чл. 36, ал. 2, чл. 43, ал. 1, чл. 45, ал. 1 и ал. 2, чл. 188, ал. 1 и чл. 268 от посочения правилник, както и че тези нарушения се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на Т. Д. Т.. Според защитата, въз основа на събраните доказателства и приложимите разпоредби на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, подсъдимият е следвало да бъде признат за невиновен и оправдан. С оглед на това се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно, при преценка на въззивния съд, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С въззивната жалба на повереника на частния обвинител – адв. М. К. от САК, се изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание, което се определя като необосновано занижено. Подчертава се изключителната тежест на настъпилия вредоносен резултат, като се сочи, че е причинена смъртта на млад човек, намиращ се в началото на своя житейски път. Изтъква се също, че пострадалият Т. Т. е бил единствено дете на частния обвинител С., нейна опора и надежда за бъдещето. С жалбата се иска изменение на първоинстанционната присъда чрез увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

2

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав е приел при извършената служебна проверка, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

По повод допълнително депозирана от защитника на подсъдимия молба, съдържаща искане за поставяне на допълнителна задача към техническата експертиза, въззивният съд се е произнесъл в съдебно заседание на 13.05.2025 г., като е оставил искането без уважение. Приел е, че чрез него недопустимо се цели възлагане на вещото лице по техническата експертиза да отговори на правен въпрос, чието разрешаване е от компетентност на решаващия съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба. Заявява, че споделя изложените от представителя на Апелативна прокуратура – Бургас доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционната присъда.

В допълнение акцентира върху неправилността на извода на окръжния съд, че именно подсъдимият носи отговорност за всички действия, свързани с осигуряването на безопасни условия на труд. В тази връзка оспорва като нелогичен и правно необоснован извода на първоинстанционния съд, че разпоредбите на чл. 41, чл. 44, чл. 52 и чл. 54 от приложимия правилник са неотносими към представителите на „ХИДРОСИСТЕМ“ ЕООД, като поддържа, че съгласно чл. 2 и чл. 5 от същия правилник именно той урежда отношенията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и при наличие на договорни отношения между съответните правни субекти. Защитникът оспорва и извода на първоинстанционния съд за липса на прекъсване на причинната връзка между действията и бездействията на подзащитния му и настъпилия съставомерен резултат, като счита, че не са били надлежно обсъдени действията на работниците, както и обстоятелството, че електрозахранването е било подадено по-рано от уговореното време. С оглед на изложеното защитата настоява, при липса на съществени процесуални нарушения, въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

3

Алтернативно, в случай че бъдат констатирани съществени процесуални нарушения, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По жалбата на повереника на частния обвинител защитникът изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че разпоредбата на чл. 55 НК не е приложена, а наказанието е определено в предвидените от закона рамки, при съобразяване както със законовите критерии, така и със становищата на обвинението, изразени пред първата инстанция. Поради това моли жалбата на повереника да бъде оставена без уважение.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна, като намира за основателно алтернативно заявеното с нея искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът поддържа, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, както и във вътрешни противоречия в самите мотиви. В тази насока сочи, че в диспозитива подсъдимият е признат за виновен за нарушаване на конкретни разпоредби от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, докато в мотивите съдът непоследователно е боравил с понятията „нарушил“ и „не е изпълнил“ вменени нормативни задължения, без да проведе ясно разграничение между тях. Според прокурора тази непоследователност е довела и до неяснота относно това дали инкриминираното поведение на подсъдимия се изразява в действие или в бездействие, както и кои точно задължения съдът приема за нарушени, респективно неизпълнени. Изтъква се още, че подобна неяснота се открива и при обсъждането на конкретните разпоредби на чл. 45, чл. 188 и чл.

268 от правилника, по отношение на които в различни части от мотивите са изложени несъвпадащи формулировки. Прокурорът поддържа още, че така констатираното противоречие между диспозитива и мотивите, както и вътрешната непоследователност на мотивите, съгласно практиката на ВКС, е приравнима на липса на мотиви, което съставлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на присъдата. По тези съображения счита, че не следва да бъдат обсъждани останалите възражения във въззивната жалба, включително доводите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието, както и въпросите относно 4 съпричиняването и релевантността на поставените към експертизата правни въпроси. С оглед на изложеното представителят на държавното обвинение пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ямбол.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител М. С. – адв. К. от САК, заявява, че изцяло подкрепя становището на представителя на държавното обвинение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционната присъда, изразяващи се в противоречие между диспозитива и мотивите, както и във вътрешна непоследователност на мотивите. В тази връзка изтъква, че тези пороци поставят под съмнение съответствието на съдебния акт с изискванията на чл. 303 НПК. Наред с това повереникът изразява несъгласие и с размера на наложеното наказание, което определя като необосновано занижено и несъответно на тежестта на настъпилия резултат. Посочва, че при причинена смърт и при положение, че първоинстанционният съд е приел обвинението за доказано по несъмнен начин, определянето на наказание лишаване от свобода за срок от една година, с отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 НК, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Поддържа, че наложеното наказание не отразява в достатъчна степен тежестта на престъпния резултат и не намира опора в правилното приложение на критериите по чл. 54 НК.

Намира жалбата на защитата за неоснователна и счита искането за оправдаване на подсъдимия за лишено от основание. С оглед на изложеното пледира първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ямбол поради допуснатите съществени процесуални нарушения. Алтернативно, ако въззивният съд не възприеме необходимостта от връщане на делото, моли присъдата да бъде изменена в наказателната й част чрез увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание.

Частният обвинител М. М. С. заявява, че се присъединява изцяло към становището на своя повереник – адв. К..

Частните обвинители Р. Д. Т. и Т. Д. Т., редовно призовани, не се явяват пред апелативния съд. Не се явява и техният повереник – адв. М. А. от АК – Ямбол, също редовно призована. По делото е депозирана молба от адв.

5

А., с която уведомява съда, че поради влошено здравословно състояние не може да участва в съдебното заседание, но моли да бъде даден ход на делото.

Посочва, че няма доказателствени искания и моли за приключване на съдебното следствие. Отправя искане до въззивния съд за постановяване на решение, с което да се потвърди присъдата на Окръжен съд – Ямбол, като се приеме, че същата е правилна, законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила.

Подсъдимият Г. Х. А., в рамките на личната си защита, заявява, че се присъединява към становището на своя защитник. Подчертава, че ръководеното от него дружество „СЕТ ЕНЕРДЖИ“ ООД е имало качеството на външен изпълнител по отношение на работата във въпросните съоръжения, поради което счита, че задълженията по инструктажа на работниците, допускането им до работа и предаването на ключовете за достъп до съоръжението са принадлежали на дружеството – собственик на съоръжението. Поддържа, че нито правилникът, нито сключваните от него договори са му възлагали изпълнението на тези функции, като сочи, че именно собственикът на съоръжението, който го познава най-добре, следва да установи и удостовери, че то е обезопасено и годно за извършване на работа.