Решение № 4024 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110118101 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1, т.

1 КЗ за заплащане на сумата от 1 886,97 лв., представляваща регресно вземане за платено вместо ответника в полза на ***** (****) застрахователно обезщетение по щета № 7000049540 за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 13.01.2021 г. на територията на *** вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на л. а. ***“ с рег. № ***** ведно със законната лихва от датата на плащането – 19.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът *** твърди, че с писмо с изх. № 1-0555/20.04.2022 г. ***** (****) е предявил пред него претенция за възстановяване на платено от страна на бюрото застрахователно обезщетение в размер на 1 886,97 лв. за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 13.01.2021 г. на територията на *** вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на л. а. ***“ с рег. № ***** чийто застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ се твърди да е ищецът съгласно застрахователна полица № BG/07/120003055713, с посочено в нея застраховано лице – ****. Сочи, че съгласно справка в системата на *** към момента на настъпване на процесното ПТП от 13.01.2021 г. не е налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, поради което оспорва да е обезпечавал деликтната отговорност на водача на л. а. ***“ с рег. № ****. В тази връзка посочва, че застрахователна полица № BG/07/120003055713 е с период на валидност от 09:58 часа на 02.11.2020 г. до 23:59 часа на 01.11.2021 г., а дължимата застрахователна премия е разсрочена на четири вноски, а именно: 750,71 лв. с падеж: 02.11.2020 г., 737,73 лв. с падеж: 01.02.2021 г., 737,73 лв. с падеж: 01.05.2021 г. и 737,73 лв. с падеж: 01.08.2021 г., без да е платена първата вноска по нея, поради което същата е прекратила действието си считано от 04.11.2020 г., който факт ответникът *** е отразил в системата си. Заявява, че е изпълнил задължението си по чл. 490, ал. 2 КЗ за вписване на прекратяването на договора в регистъра му, като считано от този момент се поражда оборимата презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

Допълва, че дори да не беше изпълнил задължението си за уведомяване на ответника за това обстоятелство, прекратяването на действието на застрахователния договор настъпва автоматично. Счита за ирелевантно издаването на сертификат „Зелена карта“, чийто срок на валидност съвпада със срока на валидност на застрахователната полица, тъй като от 1 значение е наличието на валидно сключен застрахователен договор, от какъвто оспорва да е бил обвързан към момента на настъпване на застрахователното събитие – 13.01.2021 г., респ. да следва да отговаря за причинените вследствие на поведението на водача на л. а. ***“ с рег. № **** вреди. С цел да избегне издаването на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което е предпоставка застрахователят да бъде поставен под мониторинг съгласно Устава на ****, спазвайки условията, уредени с Вътрешните правила на съвета на бюрата, на 19.10.2023 г. е извършил плащане в полза на ***** (****) на сума по щета № 7000049540 в размер на 1 886,97 лв., поради което претендира възстановяването на същата от ответника ***, позовавайки се на чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1 КЗ. Твърди, че с уведомление с рег. № 10986/02.01.2024 г., получено на 05.01.2024 г., ответникът е поканен да възстанови същата, но в предоставения срок той не е сторил това, поради която я претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че представената застрахователна полица удостоверява заплащане на първата вноска от застрахователната премия, дължима към застрахователя, позовавайки се на презумпцията, уредена в чл. 336, ал. 1 КЗ. Счита, че при наличието на издадена застрахователна полица първоначалната вноска би следвало да е заплатена на застрахователния посредник ***, който е следвало да я заплати на застрахователя. Счита, че отношенията между застрахователното дружество и застрахователния брокер/агент не могат да се противопоставят на трети незаинтересовани лица. В тази връзка посочва, че видно от застрахователната полица първата вноска е била заплатена, а дали брокерът е отчел сумата на застрахователя е без значение за пораждане на действието на същата. Твърди, че с факта на деклариране на действието на застрахователната полица пред Гаранционния фонд ищецът е одобрил същата и се е съгласил с нейното действие, поради което доводите, че тя не е породила такова счита за некореспондиращи със собственото му поведение. Позовава се на справка, според която по отношение на л. а. ***“ с рег. № **** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца *** по силата на застрахователна полица № BG/07/120003055713 със срок на действие от 02.11.2020 г. до 01.11.2021 г. Допълва, че в чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ се урежда възможността за прекратяване на застрахователния договор при неплащане на поредна вноска от застрахователната премия, а не на първата такава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 КЗ и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми, а ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. С оглед на това, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки: 1. настъпване на твърдяното застрахователно събитие; 2. платено от него в полза на **** обезщетение за претърпените от пострадалото лице вреди, вследствие на настъпило ПТП с участието на застрахования извън територията на страната, но в рамките на Европейския съюз, водач на л. а. ***“ с рег. № 2

****; 3. твърдяния размер на вредите. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, който да е породил своето действие, в т. ч. и наличието на валиден сертификат „Зелена карта“.

С определение от 05.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно настъпването на посочените в исковата молба дата и място на застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на л. а. ***“ с рег. № ***** както и заплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в полза на **** в размер на 1 886,97 лв. по негова щета № 7000049540.

Ето защо, спорният по делото въпрос касае обстоятелството относно наличието на валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица № BG/07/120003055713 с ищеца към момента на настъпване на процесното ПТП – 13.01.2021 г., който да е породил действието си.

Между страните не се спори, а и от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/07/120003055713 се установява, че по отношение на л. а. ***“ с рег. № **** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 02.11.2020 г. със срок на покритие от 02.11.2020 г. до 01.11.2021 г., като е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на четири вноски, платими както следва: на 02.11.2020 г., на 01.02.2021 г., на 01.05.2021 г. и на 01.08.2021 г. Видно от застрахователната полица, страните по нея са постигнали съгласие, че при неплащане на дължимата премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане, застрахователното покритие не започва и застрахователят не носи риска по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 367, ал. 1 КЗ цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. В настоящата хипотеза, доколкото страните по застрахователното правоотношение са уговорили, че премията ще се дължи на вноски при условията на разсрочено плащане и предвид обстоятелството, че липсва нарочна уговорка в различен смисъл, релевантен за спора се явява въпросът платена ли е уговорената първа вноска от застрахователната премия с падеж - 02.11.2020 г. в деня на сключване на договора.

В случая, за установяване на посоченото обстоятелство по делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, което след извършена проверка в счетоводството на ищеца не е установило извършени и осчетоводени плащания по застрахователна полица № BG/07/120003055713 с период на действие от 02.11.2020 г. до 01.11.2021 г. за л. а. ***“ с рег. № **** в т. ч. и на първата вноска с падеж на 02.11.2020 г., като данни за извършване и осчетоводяване на такова липсват и в счетоводството на собственика на застрахования автомобил - ****, ЕИК 204488339. За направата на различен извод не способства и от уговореното от страните по застрахователното правоотношение, обективирано в представената застрахователна полица, доколкото в нея липса изрично отбелязване, че към датата на сключване на договора първата от четирите разсрочени вноски в размер от 750,71 лв. е била платена, поради което не може да се приеме, че в тази част договорът има характер на разписка. По делото не са представени други доказателства, от които да се установява плащане, респ. получаване на първата вноска, в случай, че такова е било извършено в брой, по аргумент от чл. 336, ал. 1 КЗ. Неоснователен се явява доводът на ответника, че доколкото процесният застрахователен договор е сключен чрез посредник – застрахователен брокер ***, то неизпълнението на задължението на последния да заплати по сметка на ищеца предоставената под формата на 3 застрахователна премия сума не следва да се взима предвид поради това, че е относимо единствено във вътрешните им отношения. Това е така, предвид заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което след проверка в счетоводствата и на двете дружества - собственикът на застрахованото МПС и посоченото такова в полицата като застраховано лице, е установило, че изобщо липсват данни за извършено плащане от задължения за това правен субект. С оглед на това, вътрешните отношения между застрахователното дружество от една страна и застрахователния посредник от друга, действително не са от значение за разглеждания от съда правен спор, но доколкото изначално липсва плащане, което съдът да следва да вземе предвид.

Съгласно уговореното в процесния застрахователен договор, страните са поставили пораждането на правни последици от същия в зависимост от изпълнението на задължението за плащане на първата вноска от дължимата застрахователна премия с падеж 02.11.2020 г.

Разпечатката съдържа 20 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1475db31-6ef6-4b8f-8b97-24820d831e41