Определение № 566 от 22.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Перник, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231700100036 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 3000/16.05.2023г. от К. Г. М., чрез адв. Г. Н. от САК, с която моли съдът да се произнесе по направените по делото разноски в полза на К. Г. М. и се присъдят сторените разноски от ответника в настоящето производство, като се осъди ответната страна да му заплати сумата от 3000 лева - адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата - А. К. Й., в който изразява становище за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с която се иска допълване на акта, поради което не е необходимо да е представен списък на разноските - с оглед процесуалната допустимост по чл. 248 от ГПК /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 8/.

Разгледана по същество молбата е основателна.

По гр. д. № 36/2023г. на ОС – Перник е предявен иск с пр. осн. чл. 348 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД от А. К. Й. срещу К. Г. М. за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща комисионна по цялостно уреждане на документалното обезпечаване, обслужване, паспортизиране, описване и физическо прехвърляне на предмета на договора за покупкопродажба и прехвърляне на собственост по чл. 1, сключен на 01.06.2016 г. между ищеца, като физическо лице, а също и като изпълнителен директор на „ЗУУМ“ АД, ЕИК:203079186, в качеството му на продавач и ответника в качеството му на купувач, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Г. М., чрез адв. Г. Н. от САК, с който по подробно изложени съображения оспорва иска, като с отговора на исковата молба ответникът е направил и изрично и конкретно искане да се 1 осъди А. Й. К. да заплати на К. Г. М. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, явяваща се адвокатски хонорар.

С определение № 402/02.05.2023 г. по настоящото дело, на осн. чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК производството по делото е прекратено, но в същото определение, чието допълване се иска, съдът не се е произнесъл по това искане на ответника за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото и ако съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на правото да се иска допълване на решението в тази му част. С оглед изложеното и тъй като недопустимостта на иска е констатирана в закрито съдебно заседание, за ответника е налице възможността в срока по чл. 248 ГПК да поиска допълване на определението за прекратяване с произнасяне по искането за репарация на извършените разноски.

Към молбата по чл. 248 ГПК е представен договор за правна помощ и съдействие от 07.03.2023 г., сключен между К. Г. М. и адв. Г. И. Н., установяващ договарянето и плащането на адв.възнаграждение в размер на 3000 лв. и то конкретно за осъществяване процесуално представителство в защита на правата и интересите на Възложителя К. Г. М. по гражданско дело № 36/2023 година по описа на Окръжен съд - г. Перник. В договора е вписан начинът на плащане - в брой и изрично е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, поради което има характер на разписка, с който се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адв. възнаграждение /т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.

Съгласно установената практика на ВКС в случаите, когато образуваното срещу страната - ответник по иска производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца - чл. 78, ал. 4 ГПК, без да конкретизира основанието за прекратяването на производството, което е без значение за реализирането на правото й на разноски. Основанието за прекратяване е без значение, може да е и поради неотстраняване на нередовностите на искова молба. Нередовната искова молба трябва да бъде уточнена преди връчване на препис от нея на ответника (чл. 129, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1 от ГПК), но е възможно уточнението да се извърши и впоследствие (чл. 129, ал. 4 от ГПК, чл. 143, ал. 2 от ГПК). В този смисъл връчването на препис от искова молба, която не е редовна, няма значение по въпроса за отговорността за разноски. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото.

Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.

78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /в този смисъл - Определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3953/2022 г. Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 289/12.05.2011 г. по ч. гр. дело № 255/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др./.

В случая от представените доказателства се установява, че разноските за платено адвокатско възнаграждение са направени на 07.03.2023г. и 13.03.2023г. след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК /съобщението е получено от ответника на 24.02.2023г./ и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството /съобщението е получено от ответника на 16.05.2023г./, поради което 2 подлежат на присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. При това положение и след като производството по исковете е прекратено, то и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноските, които той е сторил във връзка с осъществяването на защитата му срещу исковете. Ответникът доказва разноски пред първата инстанция 3000 лв.

– заплатено адв. възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК му се дължи изцяло от ищеца. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по настоящото дело от 30 000 лв. дължимото минимално възнаграждение е в размер на 2650 лева плюс 8% за горницата над 25 000 лева, или това е равно на 3050 лева. С процесния договор за правна помощ и съдействие от 07.03.2023 г., ответникът е заплатил и претендира адв.възнаграждение в размер на 3000 лв., което е под минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, поради което въобще не стои въпросът за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК и съдът е лишен от преценка да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 402/02.05.2023 г. по гр.д. № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на К. Г. М. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 3000 лв. – разноски по производството пред ОС - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в 1-седмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3