Определение № 10636 от 08.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10636 гр. София, 08.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100107297 по описа за 2024 година

Ищецът Г. В. К. е предявил иск срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отказ на прокурори при СГП и АП-София да образуват досъдебно производство срещу началника на СЦЗ за издевателства и дискриминация над ищеца, установени по адм.д. №№ 7741/2023 г., 8468/2023 г., 9875/2023 г. и др.

Искът е недопустим, тъй като се основава на твърдения за противоправни бездействия на прокурори.

Съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

В настоящия случай няма твърдения и данни прокурорите, неизвършили посочените в исковата молба действия да са привлечени към наказателна отговорност за техни служебни действия. Ето защо и с оглед извеждането на спорните права на обезщетение за вреди от факти, свързани със заеманите прокурорски длъжности, следва да се направи извод за недопустимост на иска по чл. 49 от ЗЗД.

Въпреки че гаранционно - обезпечителната отговорност е самостоятелна, същата е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Предвид нормата на чл. 132 от Конституцията на РБ и основанието на иска, липсва надлежна пасивна процесуална легитимация 1 по предявения иск за ангажиране на отговорността на Прокуратурата. В този смисъл определение № 615/20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4318/2017 г. на ВКС, ІV г.о.

Допълнително, по посочените от ищеца дела началникът на затвора е задължен от АССГ да осигури на Г. К. подходящи условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода, съобразно изискването на чл. 20 от ППЗИНЗС.

Неизпълнението на разпорежданията на съда поражда други права за К., но не и осъждане на прокуратурата за това, че не е намерила повод да образува наказателно производство срещу началника на СЦЗ.

В случая деликтът се основава на бездействие, но изцяло в прерогативите на представителите на прокуратурата е да преценят как и дали да упражнят правомощията си по НПК. В производство като настоящото съдът не може да проверява законосъобразността на тези действия и да установява дали е налице нарушение на професионални задължения на представители на прокуратурата, обосноваващи отговорност на сочения от ищеца ответник.

Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно, с оглед нормата на чл. 24, т. 2 от ЗПрП, предвид процесуалната недопустимост на иска по гореизложените съображения. (в този смисъл определение № 548/05.10.2015 г., ч.гр.д. № 3744/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Ищецът следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, предвид материалното му състояние.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в представителство по гр.д. 7297/2024 г.

Прекратява производството по гр.д. № 7297/2024 г. по описа на СГС, І17 състав.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3