Решение № 202 от 20.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 202

20.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Втори граждански и търговски състав

На 20.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000186 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226 от КЗ /отм./.

С Решение № 476/ 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 200/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407,със седалище в гр. София, да заплати на ищеца П. Л. П., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Л. П., починал на 18.03.2014 г. в гр. Русе при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2015 г. до окончателното плащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска в останалата му част над сумата 20 000 лева до 50 000 лева, както и за заплащане на мораторна лихва за периода от 18.03.2014 г. до 30.08.2015 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 800 лева, както и да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат К. от АК – гр. София, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лева; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 982 лева разноски за производството.

1

Недоволен от постановеното Решение в осъдителните му части, в които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумите: 20 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от смъртта на брат му С. Л. П., починал на 18.03.2014 г. в гр. Русе при ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2015 г. до окончателното й изплащане; 800 лева, представляваща държавна такса за подаване на исковата молба и 1 130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на адвокат К., осъществила безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, жалбоподателят „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез пълномощника адвокат П. П. - Д. от АК – гр. Варна, е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за липсата на материално-правна легитимация на ищеца да получи обезщетение за смъртта на брат си. Навежда се и довод за противоречие в показанията на свидетелката Й. П. И., които показания съдът безкритично е приел. При условие, че въззивният съд намери исковата претенция за основателна, жалбоподателят моли да бъде приложена разпоредбата на § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ, а евентуално – ако не възприеме доводите за приложението на тази разпоредба, да увеличи степента на съпричиняване от страна на пострадалия. Възразява се срещу определения от първостепенния съд размер на дължимото обезщетение от 40 000 лева, като противоречащо на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца. Претендират се направените разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна, чрез пълномощника адвокат К. от АК – гр. София, е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор ищецът П. Л. П., чрез пълномощника адвокат К. от АК – гр. София, е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил исковата претенция над 2

20 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева, или за сумата 30 000 лева. Навежда се довод, че е нарушен принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, като е бил определен занижен размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на ищеца вследствие смъртта на брат му в ПТП, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в тази му обжалвана част и да постанови друго такова, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В отхвърлителната част, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на мораторна лихва за периода от 18.03.2014 г. до 30.08.2015 г., поради изтекла погасителна давност, решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред СГС е подадена искова молба, с вх. № 113431/ 30.08.2018 г., от ищеца П. Л. П., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 6, офис 10, срещу ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, с правно основание чл. 432 от КЗ. СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Русенския Окръжен съд, пред който е било образувано гр.д. № 200/ 2019 г. по описа на съда.

В исковата молба ищецът посочва, че е брат на загиналия в ПТП на 18.03.2014 г. в гр. Русе С. Л. П.. Пострадалият е управлявал мотоциклет „Хонда”, с рег. № 57**, по бул. „Съединение” и се е блъснал в извършващия неправилна маневра „завиване в обратна посока” лек автомобил Фолксваген 3

Поло”, с рег. № Р 37*****, управляван от Г. Н. Д.. Срещу деликвента е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила Присъда на 23.01.2017 г., с която водачът на процесния автомобил е бил признат за виновен в повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б.”в”, във връзка с чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК. Ищецът твърди, че процесния автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2014 г.

Ищецът твърди също така, че смъртта на брат му е довела до неизмерима и непреходна скръб, тъй като между двамата братя съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Двамата братя живеели в една къща и след създаване на семейства, постоянно взаимно си помагали. Причинените от загубата на брат си неимуществени вреди ищецът оценява в размер на 50 000 лева и претендира от ответното застрахователно дружество тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на непозволеното увреждане – 18.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В о.с.з. на 02.10.2019 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. е заявил, че подържа исковата молба. В заседанието, в което е даден ход по същество на делото ищецът е поискал да бъде уважен изцяло иска. В представената писмена защита са изложени доводи за неговата основателност.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска, не е възразил срещу наличието на застрахователно правоотношение, но е направил възражения за съпричиняване и за изтекла погасителна давност.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от приложеното наказателно дело е, че с влязла в сила на 23.01.2017 г. Присъда № 38/ 02.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 427/ 2015 г. по описа на Русенския Окръжен съд, деликвентът Г. Н. Д. е бил признат за виновен в това, че на 18.03.2014 г. в гр. Русе, на бул. „Съединение”, при 4 управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № Р 37*****, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Л. П..

С исковата молба ищецът е представил справка от базата данни на информационния център на ГФ, от която се установява, че процесния автомобил, с който е било извършено ПТП на 18.03.2014 г. към момента на ПТП е имал застраховка „Гражданска отговорност”, като ответното застрахователно дружество е признало това обстоятелство с отговора на исковата молба.

С оглед установяване механизма на ПТП, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и получените от него увреждания, съдът е допуснал извършването на комплексна експертиза от две вещи лица – автоексперт и специалист по съдебна медицина, които са изготвили заключение, изслушано в о.с.з. на 02.10.2019 г., неоспорено от страните и прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели – Й. П. И. – съпруга на ищеца и деликвента Г. Н. Д..

С оглед на събраните доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.За да бъде уважен иска, следва ищецът да е материално-правно легитимирано лице и да са налице всички елементи от сложния състав на деликта.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за съпруга и родствени връзки пострадалият С. Л. П. е брат на ищеца П. Л. П. и съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г на ОСНГТК, докладчик съдия Веска Райчева, е материално-правно легитимирано лице при условие, че между двамата братя е съществувала силна привързаност, духовна и емоционална близост. Несъстоятелен се явява довода, в отговора на исковата молба, че ТР не се ползвало с обратно действие, тъй като с него не се изяснявал точния смисъл на правната норма, а се определяло занапред материално-правната легитимация на лицата, които могат да предявяват 5 искове за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на техен близък.

От показанията на свидетелката Й. П. И. – съпруга на ищеца П. Л. П. се установява, че познава ищеца много преди да сключат брак през 1990 г.

Запознали се когато свидетелката била на 14 г. – ученичка в подготвителен клас на Английска гимназия, а братът на ищеца – С., бил в първи клас.

Свидетелката твърди, че това било ученическа любов, много често посещавала дома на ищеца и виждала как ищецът се грижел за по-малкия си брат – следял дали си е написал домашното и му помагал. Излизали заедно, били неразделни, техни познати се шегували, че все едно той е тяхно дете.

По-малкият брат вървял по стъпките на по-големия си брат и тренирал волейбол. Свекърът и свекървата й били разведени и след като сключили брак живеели при свекъра си. С. живеел известно време при майка си, но след това се преместил да живее с тях. Докато траел брака на С., около две години, той живеел при майка си, но след като се развел отново живеели заедно и имали едно домакинство. Свидетелката твърди, че ищецът тежко преживял смъртта на по-малкия си брат, сънувал го често, наложило се да потърсят помощ от психолог, който ги посъветвал да си вземат куче.

Макар и заинтересувана от изхода на делото, като съпруга на ищеца, въззивният съд кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата познава отношенията между двамата братя в един продължителен период от време – когато свидетелката е била на 14 г., по-малкият брат е бил в първи клас, а по-големият ученик в горен курс. Показанията на свидетелката за взаимоотношенията между двамата братя са последователни, житейски логични и непротиворечиви, като в този смисъл несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба за тяхната противоречивост, поради което въззивният съд ги кредитира и намира, че ищецът е установил по делото дълбоката привързаност и силна емоционална връзка с починалия му помалък брат. С оглед на това обстоятелство, той е материално-правно легитимирано лице и може да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на по-малкия брат.