Определение № 641 от 19.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600701 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК .

Образувано е по повод протест на прокурора от РП Плевен срещу Определение №108/08.09.2026 г. по ЧНД №209/26 по описа на РС Червен бряг, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №5035/25 на РП Плевен. Прокурорът иска отмяна на атакувания съдебен акт. Излага несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателствен анализ в прокурорския акт.

Прокурорът протестира срещу посочените от първия съд групи обстоятелства да са неизяснени. Изразява становище, че по досъдебното производство е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, като направения извод за липса на извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК изцяло кореспондира с установената фактическа обстановка, базирана на събраните доказателства.

Прокурорът изтъква още, че в настоящия случай не са налице категорични, безспорни и непротиворечиви доказателства, които да обосноват единствения възможен извод, че към момента на постигане на устната договорка за покупко-продажба на лекия автомобил между М. М. и И.Н., последният е действал с оформена субективна цел - да набави за себе си имотна облага.

Прокурорът изтъква още, че осъщественото деяние следва да бъде разгледано единствено като гражданскоправен спор и не бива наказателната репресия да се използва като средство за неговото решаване.

Въз основа на това прокурорът формирал решаващия си извод за това, че не е налице от субективна страна състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

1

Протестът на прокурора е неоснователен, а оспореното определение на Районен съд Червен бряг е правилно като краен извод. За пълнота на изложението, настоящата въззивна инстанция изложи и собствени мотиви, в подкрепа на първоинстанционния съдебен акт. Този решаващ извод на въззивния съд се основава на следните мотиви:

В постановлението прокурорът приел за установено, че Л.Б. работел на територията на ФР Германия и от там закупил лек автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** с рама №***, който регистрирал на свое име.

Междувременно се запознал с И.А. от град Червен бряг, като последният управлявал посоченото моторно превозно средство по молба на Б., предвид обстоятелството, че бил неправоспособен водач. През 2024г. двамата се прибрали на територията на Р.България и Л.Б. предал владението и собствеността на лекия автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. №*** с рама №*** на И.А., с уговорката впоследствие да му бъде заплатена исканата от него сума, като за посоченото обстоятелство не били съставяни каквито и да било документи. На А. били предадени регистрационните талони на автомобила на немски език, на единият от които като собственик бил вписан Б., а на другия - собственика на моторното превозно средство преди него. И.А. от своя страна предложил на М. М. от град Червен бряг, когото познавал, да му продаде процесния автомобил и след като последният го огледал и харесал, се съгласил да го закупи. След постигнати между двамата устни уговорки, А. предал владението на моторното превозно средство и документите му на М., като за покупко-продажбата отново не били съставяни документи.

Междувременно, на 25.07.2025г. И.А. саморъчно изготвил и подписал разписка, че е получил сумата от 15 000 лева от М. М., в която било вписано, че трябва да върне до 25.08.2025г. На следващия ден, Л.Б. като формален собственик на лек автомобил „***“ модел „***“ с peг. №*** с рама №***, депозирал сигнал до началника на РУ град Червен бряг за това, че М. не платил уговорената при продажбата му сума. В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, моторното превозно средство било установено при М. и на 08.08.2025г. лекият автомобил бил върнат на Л.Б., за което обстоятелство била изготвена разписка. От своя страна М. М. също депозирал сигнал в Районна прокуратура град Плевен, в която посочил, че спрямо него са осъществени измамливи действия от И.А. по отношение инкриминирания автомобил.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от прокурора, при достатъчно и законосъобразно анализиран доказателствен материал.

Контролирания съд е насочил процесуалните усилия на прокурора към следното:

1. Да се изясни въз основа на кои доказателства по делото прокурорът е стигнал до горната фактическа обстановка и въз основа на какви изводи;

2. Да се извърши задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност;

2

3. Да се разкрие обективната истина по случая.

Останалите обстоятелства, очертани от първоинстанционния съд не се споделят от настоящата въззивна инстанция, поради следните причини:

Контролираният съд е посочил, че липсва конкретика и изводи за това кой е присъствал на 25.07.2025г., когато И.А. саморъчно изготвил и подписал разписка, че е получил сумата от 15 000 лв. от М. М., в която било вписано, че трябва да върне до 25.08.2025г., както и дали формалния собственик на процесния лек автомобил Л.Б. е бил запознат с това действия от страна на И.А.. Също така са изложени мотиви, че не са събрани и данни, кога точно е предаден от И.А. на М. М. процесния автомобил, което би имало пряко отношение относно размера на вредоносния резултат (в прокурорския акт веднъж е посочена датата 27.05.2025г., а след това е описано, че на 25.07.2025г. И.А. саморъчно изготвил и подписал разписка, че е получил сумата от 15 000 лева от М. М., в която било вписано, че трябва да върне до 25.08.2025г.).

Според въззивната инстанция тези изводи на РС Червен бряг не са правилни, а въз основа на събрания до момента доказателствен материал, може да се направи категоричен извод за горните въпроси. От свидетелските показания на И.А. /л.39 от ДП/ и М. М. /л.41 от ДП/ се установява, че на инкриминираната дата 25.07.2025г. двамата са били заедно, водели са преговори за покупко-продажбата на автомобила и за цената му, като никой от тях не посочва други лица да са присъствали по същото време на разговора между тях. И двамата заявяват, че сумата от 15 000 лв. е предадена от М. на А. непосредствено преди А. да предаде колата на М.. Тези два факта – моментът на предаване на сумата пари и моментът на предаване на фактическата власт на автомобила са безспорно установени в хода на разследването и между показанията на свидетелите няма противоречи за теза обстоятелства. Що се касае до датите 27.05.2025г. и 25.07.2025г. е видно, че се касае за техническа грешка при изписване на инкриминираната дата и за настоящия съд няма съмнение от доказателствената съвкупност, че процесната дата е 25.07.2025г.

Спорен за въззивната инстанция е фактът с какво основание е предадена сумата от 15 000 лв. от М. на А. – като обща продажна цена за автомобила, като част/капаро от по-голяма продажна цена или като заем, който няма отношение към покупко-продажбата на автомобила. По отношение на това обстоятелство, както и на още няколко, ОС Плевен констатира противоречие между показанията и на тримата разпитани свидетели – Л.Б., И.А. и М. М.. На първо място св.Б. заявява, че „тъй като е неправоспособен водач, е решил да ПРОДАДЕ автомобила на А. за сумата от 26 000 лв.“ Договорили са се първоначалната сума, която А. следва да заплати на М., да е 5000 лв., като останалите 21 000 лв. е следвало да бъдат заплащани всеки месец /по 1 500 лв./ до издължаване на цялата сума. Св.А. от своя страна заявява, че „когато са се видели в края на юли 2025 г. с М., при него /А./ е бил процесния лек автомобил, собственост на Л.Б., ЗА ПРОДАЖБА.“ Двамата се били договори 3 за продажна цена в размер от 27 000 лв., която М. следвало да плати на следващия ден, а автомобилът му бил предаден от А. веднага, на същата вечер след огледа й. Преди това М. дал на А. на заем сумата от 15 000 лв. Посочва още, че „т.к. Б. не си получил парите за автомобила, същият подал сигнал в полицията“. На следващо място от показанията на св.М. става ясно, че „А. му се е обадил и му е предложил ДА МУ ПРОДАДЕ автомобила изгодно“.

Цената, за която са се договорили била видимо доста ниска – 15 000 лв., като причината за това била, че в Германия имало няколко капарирани автомобила, които А. трябвало да доплати и да ги докара в България, за да ги продаде“. В резултат на постигнато съгласие, М. платил сумата от 15 000 лв., а А. попълнил собственоръчно разписка, че следва да върне парите до 25.08.2025 г.

Свидетелят твърди, че причината за тази разписка била, че ако има някаква причина, поради която А. не може да прехвърли собствеността на автомобила до определената дата, то той дължи връщане на продажната цена /15 000 лв./.

Тези разминаване между свидетелските показания и на тримата следва да се проверят, т.к. от съществено значение за производството е дали Б. е продал или е упълномощил А. да му продава процесния автомобил, дали продажната цена, уговорена между А. и М. е 15 000 лв. или 27 000 лв. и дали някакви пари са предадени от М. на А., както и каква е била функцията на разписката, изготвена от А., с която се задължава да върне сумата от 15 000 лв. на М..

Именно тези несъответствия ще спомогнат да се установи и дали е налице субективната страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК или се касае за неизпълнение на гражданскоправни задължения, които биха могли да се защитят по реда на общия исков процес.

С оглед гореизложеното разследващите органи са могли да извършат допълнителни процесуално-следствени действия по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, с които да проверят тези доказателствени източници и да отстранят разминаванията, като приложат разпоредбата на чл. 143, ал. 5 от НПК и извършат очни ставки между Б. и А. и между А. и М.. Същите се явяват процесуално допустими и необходими за разкриване на обективната истина по делото.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод за непълнота на събрания доказателствен материал и за неизчерпателност на способите за доказване в наказателния процес, но по различни мотиви, които въззивната инстанция коригира и допълни.

При това положение и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, настоящият въззивен състав на Окръжен съд – Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение №108/08.09.2026 г. по ЧНД №209/26 по описа на Районен съд – Червен бряг, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №5035/25 на Районна прокуратура – Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5