Акт от 13.01.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54 гр. Русе, 13.01.2022 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА при секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 475 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост (ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г.М.М. ***, против Заповед № РД-01-1860 от 02.07.2021 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и Г.М.М., Е.Ф.М. и М.Г.М., отнасящо се до жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, блок 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АОС №487.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Счита се, че неправилно Община Русе е приела, че предоставения жилищен имот не се използва от настанените в него лица за повече от три месеца, без уважителни причини. Жалбоподателят твърди, че синът му М.Г.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено му с присъда от Русенски районен съд, поради което неползването на предоставения жилищен имот от член на домакинството е по уважителни причини.

При това положение реализираните от него и съпругата му доходи за последните 12 месеца, разпределени на тримата членове на домакинството, се равняват на 863.73 лв., който доход отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 на Община Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост/Наредба №6/.

В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че съпругата му Е.М. – заинтересована страна в настоящото производство, страда от тежко заболяване, претърпяла е операция и към момента е на химиотерапия, която ще продължи до края на годината.

Иска се отмяна на заповедта.

Заинтересованите в съдебното производство страни - Е.Ф.М. и М.Г.М., не се явяват в съдебно заседание и не заявяват становище по жалбата.

Ответникът по жалбата – кметът на община

Русе, чрез процесуалния си представител в писмена защита заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли. Претендират се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издадената заповед и чиито права и законни интереси са засегнати от същата. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото от фактическа страна се установява следното:

С настанителна заповед №РД-01-1322 от

03.06.2020г. (л. 26 от адм. преписка), издадена от кмета на Община Русе, Г.М.М. и членовете на семейството му - Е.Ф.М. – съпруга и М.Г.М. - син, били настанени в жилищен имот, находящ се в гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл. 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АЧОС № 487. Заповедта била издадена на основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване на нуждаещи се граждани в общински жилища и е връчена на Г.М. на 12.06.2020 г., видно от направено отбелязване върху нея. Срокът, за който са настанени Г.М. и членовете на семейството му е определен на една година. Домакинството ползва имота фактически от 2008 г.

Срокът за настаняването е изтекъл на

17.06.2021 г., като преди това, на 14.05.2021г., Г.М. подал до директора на ОП „Управление на общински имоти“ при община Русе заявление вх. №Н-396, към което приложил и писмени документи, доказващи изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост(л. 22 – 29 от адм.преписка) с искане за продължаване на срока на наемните правоотношения. Към документите е приложено и заявление до кмета на общината с искане за картотекиране в процесното общинско жилище и декларация за семейно и материално положение и жилищно състояние на домакинството. В декларацията е посочено, че месечните доходи на домакинството от трудови възнаграждения за предходните 12 месеца възлизат на 2591.18 лв. или по 863.79 лв. на член от домакинството. Приложени са и служебни бележки за доходите на двама от членовете на домакинството.

На свое заседание, проведено на 31.05.2021 г., Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС Русе, която се явява помощен орган, имащ съответните правомощия, разписани в чл. 6 от Наредбата (разглежда подадените заявления и декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от постъпването им, като взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или да им бъде отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на отделните семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба; прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се граждани и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен фонд; разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване), установила, че Г.М. и членовете на домакинството му ползват фактически имота от 2008 г. и са плащали задълженията си за наем и такса смет редовно, такова било положението и със заплащането на консумативите.

Същевременно било констатирано, въз основа на представената към заявлението декларация, че М.М. – пълнолетен син на жалбоподателя, живеещ в неговото домакинство, бил в затвора, поради което и на основание чл. 31 ал. 1 т. 8 от Наредба № 6 наемното правоотношение с него можело да бъде прекратено поради неползване на имота повече от 3 месеца. При това положение месечния доход на другите двама члена на домакинството надвишавал средния месечен брутен доход, определен с чл.

3 ал. 1 т. 6 от Наредба № 6 в размер на 910 лв., тъй като същия ставал 1295.58 лв. При това положение домакинството не отговаряло на условието на чл. 3 ал. 1 т. 6 от Наредба 6 и Комисията е предложила да не се продължава наемното правоотношение между Община Русе и домакинството на Г.М. за процесното общинско жилище, а наемното правоотношение да бъде прекратено.

До Г.М. било адресирано писмо, с което е уведомен за решението на Комисията и че започва производство по прекратяване на наемните правоотношения между общината и Г.М. и членовете на семейството/домакинството му. Даден му е срок до 28.06.2021 г. да предостави становище по започналата процедура (л. 4 от адм. преписка).

На 17.06.2020г. в Община Русе е входирано становище (адресирано

„молба“) от Г.М., с което заявява, че по-високите им доходи са в резултат на извънреден труд и представя копия на фишове за заплати. В подкрепа на заявеното в декларацията относно сина му М.М. представя удостоверение от РП – Русе, от което е видно, че към 16.06.2021 г. същият е в Затвора Белене, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“, приведено в изпълнение на 06.04.2019 г.

Независимо от даденото становище, на 02.07.2021 г. Кметът на Община Русе издал оспорената пред АС Русе Заповед № РД-01-1860.

Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателя - Г.М.М., Е.Ф.М. и М.Г.М., отнасящо се до жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, блок 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АОС №487.

По делото са събрани писмени доказателства – 7 бр. епикризи и решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология № 1799/10.08.2021 г., от които се установява, че заинтересованата страна Е.М. е с диагноза „Карцином на дясна млечна жлеза“, през месец август е претърпяла операция с радикална дясна мастектомия по Пирогов, след което е започнало лечение с химиотерапия, което към момента на приключване на съдебното дирене все още не е завършило (л.л. 26 – 33, л.л. 49 – 51 от делото). От служебно изисканата справка от Затвора Белене е видно, че заинтересованата страна М.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му с присъда по НОХД № 1223/2014 г. на РРС, като началото е от 06.04.2019 г., а към 12.11.2021 г. е изтърпял общо 2 г., 11 м. и 4 дни, с остатък – 26 дни. Предстои изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години по ЧНД № 1556/2019 г. на РРС (л. 47 от делото).

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОбС, във вр. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост (Наредба № 6), приета от ОбС-Русе, наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината. В случая Заповед № РД-01-1860 от 02.07.2021г. е издадена от Кмета на Община Русе, което налага извода, че е издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган.

Жалбоподателят като адресат на акта е уведомен за производството, като е осигурена възможността да сочи и представи доказателства и да прави възражения, съгласно чл. 26 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържанието на акта. Заповедта е мотивирана с три фактически основания – изтичане на срока на настаняването, неползването на предоставения жилищен имот от едно от настанените в него лица повече от 3 месеца и надвишаването на месечния среден брутен доход на другите двама членове на семейството. Посочени са и съответните правни основания - чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, ал. 2 и ал.

5 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе.

Същевременно, при преценката за законосъобразност на оспореният акт, съдът прецени, че същият е издаден в нарушение и на материалния закон.

Съдебната практика е категорична, че във всички случаи при изтичане на срока на настаняване, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение (Решение № 11640 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г., III о., Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о.). В конкретния случай, Комисията, респективно органът по настаняването, макар да са изследвали в пълнота дали Г.М. и неговото семейство отговарят на условията за настаняване в общинско жилище, неправилно са преценили относимите към ситуацията факти. На първо място безспорно по делото се установи, че заповед за настаняване № РД – 01 – 1322/03.06.2020 г. е връчена на Г.М. на 12.06.2020 г., като срока за обжалването й е 14-дневен. Тъй като по делото липсват данни тази заповед да е оспорвана, тя би следвало да е влязла в сила на 27.06.2020 г., а не както е отбелязано в оспорената Заповед № РД-01-1860/02.07.2021 г. и в протокола на комисията – на 17.06.2020г. В тази връзка срокът на наемното правоотношение изтича на 27.06.2021 г., но доколкото жалбоподателят е подал своевременно заявлението си за продължаване на наемното правоотношение и същото е било разгледано от Комисията, тази неточност при изчисляването на срока не е засегнала правата му.

На следващо място съдът в настоящия си си състав счита, че неправилно административният орган е интерпретирал данните за лицето М.М. и по конкретно информацията му за престоя в Затвора Белене, като такива обуславящи извод за неползване на предоставеното жилище за повече от три месеца без уважителни причини и съответно като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Разпоредбата на чл.31 ал. 1 т. 8 от Наредба № 6 предвижда прекратяване на наемното правоотношение при неползване на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни причини, т.е. за да е налице тази предпоставка следва освен имота да не се ползва повече от три месеца, това неползване да е и без уважителни причини. Безспорно в случая М.М. не ползва жилището от 06.04.2019 г., когато е приведено в изпълнение наказанието му. В тази връзка следва да се отбележи, че това обстоятелство е било налице и към момента на издаване на заповедта за настаняване в общинското жилище от 03.06.2020 г., но очевидно тогава не е преценено от административния орган като възпрепятстващо настаняването му.