Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 549 от 17.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 610/2023
Вид
Решение № 549
Подписан
17.10.2023
В сила
17.10.2023
Състав
Димо Колев, Еманоел Вардаров, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.50 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Велико Търново, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500610 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№702/25.05.2023г.. по гр.дело№ ***/2023г. на ВТРС, съдът е : -осъдил “ЗК ЛевИнс“АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”: сумата 714.21лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на 8бр. звена на предпазна ограда и бетонно казанче за отток на водосток, настъпили от пътнотранспортно произшествие от 04.06.2018г. на републикански път ***, км ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 217.62лв. - лихва за забава за периода: 19.03.2019г.-19.03.2022г.; сумата 591.07лв., представляваща направени по делото разноски; -отхвърлил иска по чл.410 ал.1 от КЗ в частта за разликата от 714.21лв. до 785.49лв. и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД в частта за разликата от 217.62лв. до 239.23лв.; -осъдил Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на “ЗК ЛевИнс“АД сумата 40.79лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от “ЗК ЛевИнс“АД(чрез юрисконсулт И. А.К.) против Решение№702/25.05.2023г. по гр.дело№***/2023г. на ВТРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

В жалбата се твърди, че не бил установен механизмът на настъпване на ПТП, съответно - оспорен е механизмът, изложен в исковата молба, тъй като приложените доказателства не го установявали.

Оспорени били обстоятелствата, отразени в Протоколите за ПТП в частта, в която е отразен механизмът на настъпилото ПТП. При оспорване на основния документ, от който се черпят данните за механизма на ПТП, ищцовата страна която се позовавала на тях следвало да докаже 1 същите.

Представените екземпляри на

Протокол№1614265/04.06.2018г.,

Протокол№1614055/19.11.2017г. и екземпляр на Протокол за ПТП№1472775/29.072018г. били в противоречие с чл.179 ал.2 от ГПК ввр. чл.183 от ГПК. Цитираните, следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Същите били непълни, неточни и противоречиви. По своята същност протоколът за реализирано ПТП представлява официален удостоверителен документ и като такъв следва да бъде със съответните задължителни реквизити и изисквания за пълнота, точност и достоверност. В протоколите липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка. Представените протоколи за ПТП нямали материална доказателствена сила, нито за механизма на процесното ПТП, нито за вредите. Протоколът, на основание чл.179 ал.1 от ГПК, имал обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените би следвало да са възприети лично. Произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на акта, който и няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Никъде не била описана скоростта, с която се е движел водача, което е от съществено значение, свързана с т.н. „опасна зона за спиране“ - това е времето и разстоянието, които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието. Липсвал снимков материал от произшествието съгласно Наредба за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и АЗН. Счита, че заключението на вещото лице било непълно и необосновано и възниквали съмнения за неговата правилност. Съдът не бил разгледал, направеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите имуществени вреди, поради извършено нарушение на чл.8 ал.2 от ЗП. Участъкът от пътя, където е осъществено процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, поради което същият е изключителна държавна собственост - чл. 8 ал.2 от ЗП. С оглед чл.8 ал.5 от ЗП ввр. чл.5 ал.1 от ЗП собствеността се разпростира и върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Съобразно дефинитивната норма на §.1 т.4 от ДР на ЗП определяща понятието „пътна принадлежност“ предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението съставляват „пътна принадлежност“. Управлението на републиканските пътища с оглед чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“ - ОПУ В.Т.

Аналогична била и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба№РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл.50 от ППЗП, която възлага поддържането и текущия ремонт на републиканските пътища на АПИ. Съобразно чл.10 ал.1 от същата Наредба текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти, а в ал.4 на същата разпоредба е посочено, че основните дейности по текущо поддържане и текущ ремонт са посочени в Приложение№2 към наредбата. Като стопанин на пътя, съгласно чл.3 ал.1 от ЗДвП АПИ е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от МПС. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване счита, че една от водещите причини за инцидента е липсата на надлежна видима маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите безопасно могат да се придвижват. Липсата на маркировка се дължала на виновно противоправно поведение(бездействие) от страна на служители на АПИ, 2 изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за сигнализация на пътищата със светоотразяваща пътна маркировка, която да е видима през деня и през нощта, при различни метеорологични условия, по-конкретно - неочертаване на пътните ленти, на които е разделено пътното платно за движение и на неговите граници, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.8 ал.3, ал.5 и чл.5 ввр. §.1, т.1, т.4 ДР от ЗП, чл.31 от ЗП и чл.167 ал.1 от ЗДвП и чл.9, чл.10 от Наредба№2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. АПИ като собственик на процесния пътен участък била задължена да го стопанисва, поддържа в изправно състояние, включително и да сигнализира незабавно препятствията по него. С оглед неизпълнение на задълженията на собственика съобразно чл.3 и чл.167 от ЗДвП ввр. чл.52 ал.1 и §.1 т.19 от ППЗДвП, отговорността на АПИ се ангажирала по реда на чл.50 от ЗЗД. Счита, че релевантните по делото факти не са безспорно установени, включително не е изяснен механизма на процесното ПТП, като твърденията за виновно поведение на водача намирам за неоснователни и неподкрепени от представените по делото доказателства. Не можело да бъде установено по категоричен и безспорен начин наличието на виновно поведение на водача на товарен автомобил „МАН”, което да е довело до настъпване на транспортния инцидент. Моли съда да отмени изцяло решението на първа инстанция и да постанови решение, с което бъдат отхвърлени предявените от АПИ искове. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Агенция „Пътна инфраструктура”(чрез Ст.юрисконсулт М. И.Д. при ОПИВ.Т.), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че е налице противоправно поведение на водача на товарния автомобил, който не е изпълнил задължението си по чл.20. ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта си на движение да се съобрази с релефа на местността. Правилно съдът приел, че водачът на товарния автомобил проявил небрежност при управление на МПС, като навлизайки в десен завой с неподходяща скорост, губи управление над същото и нанася щети по крайпътната предпазна ограда(мантинела) и бетонно казанче за отток на водостока. Този механизъм на ПТП бил описан ясно в Протокол№1614265/04.06.2018г. приложен като доказателство по делото, съставен от длъжностно лице при ОДМВР - В.Т., при посещение на място на произшествието, съдържал всички необходими реквизити, вкл. подпис на виновния водач и схема на ПТП. поради което възраженията на жалбоподателя в тази посока се явяват неоснователни. Механизмът на ПТП се потвърждавал и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, неоспорена от жалбоподателя в проведеното съдебно заседание на 25.04.2023г. В приетото от съда заключение бил описан механизмът на настъпване на ПТП („автокомпозиция в състав седлови влекач „МАН 18.463“ ДК№*** и прикачено към него полуремарке „Транс“ с ДК№***, се движи по път 11-55, в посока от север на юг. по крива на десен завой и низходящ наклон. Когато ТИР-а навлиза в рамките на десния за него завой, губи устойчивост, предвид движение с несъобразена скорост по кривата завоя, навлиза в пътната лента за насрещно движение и реализира съприкосновение с вградената мантинела и бетоново казанче за отичане на водостока. Вследствие на прикосновението се нанася повреда на 8бр. звена от еластичната ограда и на бетоново казанче за отток на водостока.

Настъпилите повреди са във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП…“. С платежно нареждане от 18.03.2019г. жалбоподателят “ЗК ЛевИнс“АД изплатил на Агенция 3

„Пътна инфраструктура“ сума в размер на 2547.46лв., представляваща етично плащане по щета№0004-1000-00-18-7280, с което реално признал наличието на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение към АПИ за настъпило застрахователно събитие на 04.06.2018г., отразено в Протокол№1614265/04.06.2018г. за ПТП. Така, оспорването на механизма на ПТП отново се явявало неоснователно и необосновано. Относно възражението за съпричиняване на ПТП - счита същото за неоснователно и необосновано, тъй като жалбоподателят бланкетно цитирал различни законови и подзаконови разпоредби, без да се аргументира относно твърденията си. От приложения снимков материал на увреденото имущество, ясно се виждало наличието на пътна маркировка в участъка на ПТП. Самото ПТП се реализирало в светлата част на денонощието(15h00min., съгласно протокола за ПТП) границите на пътното платно са били ясно различими. Mоли да бъде отхвърлена въззивната жалба на “ЗК ЛевИнс“АД. В съдебно заседание въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура”(чрез Ст.юрисконсулт М. И.Д. при ОПИВ.Т.), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по разноски(юрисконсултско възнаграждение) пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.