Решение № 12666 от 12.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12666 гр. София, 12.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110106638 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. Й. К. против /фирма/, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично задължение по изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издаден по заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 14341/2010г. на СРС, 54 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20128510403302 по описа на ЧСИ М.П., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Ищецът твърди, че на 18.11.2010 г. срещу него бил издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.№ 14341/2010 г. на СРС, 54 състав, с който е осъден да плати на /фирма/ сумата от 1288,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит CrediGo№ 2012-00110337/07.12.2007 г., сумата от 425,12 лева, непогасена договорна лихва по договор за кредит CrediGo№ 2012-00110337/07.12.2007 г., за периода от 07.01.200807.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 25.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 14341/2020г. на СРС, 54 състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20128510403302 по описа на ЧСИ М.П.. Ищецът 1 твърди, че след образуването на изпълнителното производство не били извършвани изпълнителни действия, респективно е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва основателността на исковата претенция. Счита, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Сочи, че настоящото производство било образувано, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 14341/2010 г. на СРС, 54 състав, въз основа, на който било предприето принудително изпълнение спрямо длъжника. Твърди още, че последният не бил подал в предвидения от закона срок частна жалба срещу разпореждането, с което била уважена молбата за издаване на изпълнителен лист като по този начин окончателно бил настъпил стабилитет на изпълнителното основание. Поддържа, че оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането били преклудирани. Цитира практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като недопустима и неоснователна и да присъди сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен л и с т н а 18.11.2010 г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 14341/2010г. на СРС, 54 състав, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е възникнало задължение за заплащане на посочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор по процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвидения в закона срок за извършване на изпълнителни действия.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.

2 спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и лихви.

Не е спорно между страните, че между ответника и /фирма/ е възникнало облигационно правоотношение, като за ищеца, е възникнало задължение да заплати стойността и размера, обективиран в издадения по ч.гр.дело № 14341/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, изпълнителен лист.

Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.

От приетия като писмено доказателство по делото изпълнителен лист, се установява, че въз основа на подадено от /фирма/ заявление за издаване на заповед за изпълнение, на 16.04.2010 г. такава е била издадена срещу ищеца в настоящото производство Й. Й. К. за сумата от 1288,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит CrediGo№ 2012-00110337/07.12.2007 г., сумата от 425,12 лева, непогасена договорна лихва по договор за кредит CrediGo№ 2012-00110337/07.12.2007 г., за периода от 07.01.2008- 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 25.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Изискано и прието е заверено копие от изпълнително дело № 20128510403302 по описа на ЧСИ М.П.. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя /фирма/ от 27.12.2012 г., въз основа на издадения на /фирма/ изпълнителен лист и договор за цедиране на вземането по процесния изпълнителен лист. Към молбата от 27.12.2012 г. взискателят е посочил способи за изпълнение, а именно: проучване имущественото състояние на длъжника, изискване на справки и определяне начин на изпълнение. Със запорни съобщения от 04.01.2013 г. съдебният изпълнител е поискал налагането на запор на всички сметки на длъжника до размера на дължимата сума, като е наложен запор по банковата сметка на длъжника в /фирма/ на 24.01.2013, за което има приложено писмо по изпълнителното дело.

С молба от 12.03.2013 г. длъжникът по изпълнителното дело Й. Й. К. е поискала от съдебния изпълнител да възстанови удържаната сума, която представлява несеквестируем доход по смисъла на чл.446 ГПК – социални помощи. Със съобщение от 18.03.2013 г. до банката съдебният изпълнител е вдигнал наложените по изпълнителното дело запори.

С молба от 23.07.2013 г. взискателят е посочил нови способи за принудително изпълнение – да бъдат изискани справки от НАП относно трудовото 3 възнаграждение/пенсията на длъжника, като на 24.03.2014 г. отново са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на всички сметки на длъжника до размера на дължимата сума, като е наложен запор по банковата сметка на длъжника в /фирма/ на 28.03.2014 г., а на 15.10.2015 г. е изпратено ново запорно съобщение до банката.

С молба от 08.03.2017 г. и от 05.02.2018 г. взискателят отново е поискал да бъдат изискани справки от НАП относно трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника, както и да бъдат наложени запори на банковите му сметки. На 06.02.2018 г. г. отново са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на всички сметки на длъжника до размера на дължимата сума, като е наложен запор по банковата сметка на длъжника в /фирма/. На 21.03.2018 г. е изпратена и покана за плащане до длъжника, като на 27.06.2018 г. Й. Й. К. е депозирала молба за разсрочване на дълга й по изпълнителното дело, която е била изпратена до взискателя за становище.

След несъгласие на взискателя за разсрочване на вземането му, отново взискателят е проявил активност по изпълнителното дело, като на 13.12.2019 г. е поискал от съдебният изпълнител налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С писмо от 09.09.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че ще пристъпи към принудително изпълнение по делото, като извърши опис, оценка и изземване на движимото имущество на длъжника, като насрочил същия за 13.10.2020 г. Отново е наложен и запор по банковата сметка на длъжника в /фирма/ на 29.10.2020 г., за което има приложено писмо по изпълнителното дело.

На 10.03.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде извършена справка за работодател и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 16.09.2021 г. процесуален представител на длъжника е поискал препис от изпълнителния лист.

На 15.11.2021 г. отново е изпратена покана за принудително изпълнение на длъжника.

Въз основа на молба на взискателя от 21.02.2022 г., на 22.06.2022 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. ,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на 4

ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

При съобразяване на задължителните за настоящата инстанция постановки на цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че давността за процесините вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 18.10.2010 г., е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело № 20128510403302 по описа на ЧСИ М.П.. Също така с молбите на взискателя и предприеманите от съдебния изпълнител действия за принудително събиране на задължението давността е прекъсвана, като изпълнителното производство не е прекратено към настоящия момент.

Предвид това, в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по изпълнението, всяко едно от които подновява срока на давността, с оглед на което твърдението в исковата молба, че от датата на образуване на изпълнителното дело 27.12.2012 г. не са предприемани такива, не отговаря на обективната действителност. В тази връзка остават неоснователни твърденията на ищеца, че в хода на изпълнителното производство не са предприети изпълнителни действия спрямо него.

Не са налице основания да се счита, нито че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, нито че е изтекла петгодишната давност за процесните вземания. Това е така, тъй като от датата на образуване на изпълнителното дело до настоящия момент са извършвани и все още се извършват изпълнителни действия, с които се прекъсва давността, като започва да тече нова, без да е изтекъл период от пет години. Доколкото не са изтекли повече от две години между посочените извършени действия, не може да се приеме, че са налице основания за приложение на перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. На още по-силно основание, не е изтекла и петгодишната давност по отношение на процесните вземания.