Решение № 500 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110215024 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от С. Г. И. от ххх с ЕГН: ххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 021320 издадено на 04.09.2024г. от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че към момента на извършване на проверката, жалбоподателят е притежавал изискуемата от закона категория за правоспособност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление и присъди сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят С. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в тази насока.

Претендира разноски.

1

Административно – наказващият орган: Началник група към С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., редовно призован, не се явява. Представлява ес от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като се предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 19.07.2024г., около 22:35ч., в град София, кв.,,Горубляне“, на ул.

,,Самоковско шосе“, с посока на движение от ул.,,Борис Рангелов“ към ,,Околовръстен път“, жалбоподателят С. И. управлявал мотоциклет ххх и пр.

№ 62 от извършената проверка и справка от служители в сектор ,,Пътна Полиция“ при С. било установено, че водачът не притежавал необходимата категория ,,А“, към която спадало управляваното от него МПС. При допълнителната проверка от служебен таблет на СУМПС № **********, издадено на 11.07.2019г. било констатирано, че жалбоподателят С. И., е придобил категории В, В1 и АМ. Горните обстоятелства били възприети от инспектор ххх. Същевременно водачът е имал придобита категория ,,А“ с Протокол № 2418 от 14.06.2024г. на С., като е имал новоиздадено СУМПС № 286623612, издадено на 14.08.2024г. и валидно до 14.08.2034г., като същото му е било връчено лично на 12. 09. 2024г., което обстоятелство се установява от постъпило писмо от отдел ,,Пътна Полиция“ при С.. Тъй като проверяващите не разполагали с актуална информация за правоспособността на жалбоподателя, двамата счели, че същият няма правото да управлява мотора, върху който се е намирал, поради което и му съставили АУАН. Актът бил връчен лично на водача на МПС – то и подписан без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорнто установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така описаната фактическа обстановка и съвкупен анализ на 2 събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели ххх е, че двамата са били непосредствени очевидци на установен мотоциклет от екип на ОПС – С., който бил спрял водача. При извършена служебна проверка в таблет било установено, че лицето не притежавало съответната категория за управление на въпросното МПС. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като достоверни относно установеното МПС и неговия водач, както и във връзка с обстоятелствата, които са били установили при служебна проверка на СУМПС. Същевременно обаче, поради липсата на актуална справка не е било отразено, че месец преди деянието, жалбоподателят вече е притежавал съответната категория ,,А“ за управление на въпросния мотор. Поради неясни причини това обстоятелство но е било отразено в служебните масиви на С., което е заблудило проверяващите полицейски служители. Съдът кредитира техните показания като достоверни в частта относно датата и мястото на изпълнителното деяние, както и по отношение на МПС и неговия водач. Също така следва да се приеме, че установените в служебния таблет обстоятелства, не са се оказали актуални и същевременно неотразено своевременно, относно реалната правоспособност на моториста. Видно от приобщените по делото писмени доказателства и в частност постъпилата справка от С., отдел ,,Пътна Полиция“ е, че преди деянието жалбоподателят С. И. бил придобил необходимата категория за управлението на въпросния мотор.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че деянието на жалбоподателя С. И., не съставлява административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и не е било извършено виновно. По делото са изискани и приложени писмени доказателства, доказващи наличие на правоспособност от категория ,,А“, придобита преди извършване на изпълнителното деяние.

3

Обстоятелството, че СУМПС като документ е било издадено и получено впоследствие, не обуславя отсъствието на съответната правоспособност и нейното санкциониране. В случая, макар и формално жалбоподателят да не е носил в себе си такъв документ, същият не е имал вина, че С. му е издала СУМПС на 14.08.2024г. и същото е било връчено впоследствие на 12.09.2024г.

На следващо място следва да се приеме, че е налице противоречие между фактическа обстановка и санкционна норма, под чиято отговорност е бил подведен жалбоподателя. В АУАН и обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят не е притежавал необходимата категория, към която спада управляваното от него МПС, а същевременно е отразено, че управлява МПС без да притежава СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП алтернативно санкционира различни хипотези на поведение на водач на МПС, а именно управление на моторно превозно средство, без деецът да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая както актосъставителят, така и административно наказващият орган са вменили две отделни, самостоятелно предвидени действия на жалбоподателя в едно нарушение. Подобно поведение е процесуално недопустимо, тъй като накърнява правото на защита на санкционираното лице и обуславя наличието на съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяната на наказателното постановление и на процесуално основание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото С. следва да бъде осъдена да заплати на С. Г. И. сумата в размер на 300.00 лева, представляваща действително заплатеното по приложено адвокатско пълномощно възнаграждение за упълномощен защитник, като до разликата от пълния договорен размер от 600 лева не се 4 съдържат данни, от които да е видно, че остатъка от 300 лева е бил заплатен впоследствие от жалбоподателя до посочената в адвокатското пълномощно дата 01.11.2024г.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 021320, издадено на 04.09.2024г. от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на С. Г. И. от ххх, с ЕГН: ххх, е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА С. да заплати на С.

Г. И. от ххх, с ЕГН: ххх сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща частично заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5