Решение № 1700 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1700 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20251100103915 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен от В. И. К. против Ф. Е. Ф. установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване вземането за сумата 30000 лв. по запис на заповед от 12.12.2019г., ведно със законната лихва от 03.01.2024г. до изплащането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7819/2024г. по описа на СРС, 30 състав, съединен в условията на евентуалност с осъдителен иск за сумата 30000 лв. с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.04.2025г.

Твърденията са за издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед на 12.12.2019г., с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест да му заплати 30000 лв. на падеж – 01.01.2021г. и място на плащане гр. Видин. Сумата не била платена на падежа, поради което има изискуемо и неудовлетворено парично вземане в посочения размер, за което се снабдил със заповед за незабано изпълнение по чл. 417 ГПК. В случай, че по възражение на ответника съдът намери менителничния ефект за прескибиран или преюдицииран, претендира осъждането му за сумата, с която се обогатил за негова сметка.

В писмения отговор ответникът не оспорва да е подписал записа на заповед и в този смисъл да е негов издател. Оспорва действителността му с твърдения да е нищожен поради наличие на два падежа – на определена дата и на предявяване. Във възражението по чл. 414 ГПК, както и в отговора на исковата молба прави възражение за изтекла погасителна давност.

Поради липса на валидно възникнало задължение по менителничния ефект счита за неоснователен и предявения в условията на евентуалност иск по чл.534 ТЗ.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Записът на заповед е ценна книга, материализираща правото на поемателя да получи от издателя сумата, за плащането на която последният се е задължил с издаването му. За да служи като доказателство за вземането и основание за плащането записът на заповед трябва да отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание по чл. 535 ТЗ, т.е. да е редовен от външна страна менителничен ефект.

Обратно, по силата на чл. 536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите по чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, с изключение на случаите посочени в ал. 2-4.

Ищецът основава вземането си на запис на заповед от 12.12.2019г., с който ответника безусловно се задължил да му заплати без протест и без разноски на 01.01.2021г. сумата 30000 лв.

Записът на заповед /представен в оригинал в заповедното производство/ е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 535, т.1-7 ТЗ реквизити - наименованието „запис на заповед“ в заглавието и в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж на определен ден в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ; място на издаване и място на плащането; името на лицето, на което трябва да се плати-ищеца; дата на издаването и подпис на издателя.

Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за недействителност н ценната книга поради наличието на два падежа.

Съгласно трайно формираната съдебна практика допустимите начини, по които може и следва да бъде определен падежът в записа на заповед, са посочени изрично в нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ. Под страх от недействителност законът забранява определянето на падеж по друг начин, включително при уговаряне на последователни падежи. Когато падежът в записа на заповед не е определен по начин, който не буди съмнение коя от хипотезите на чл. 486, ал. 1, т. 1-4 ТЗ е избрал издателят му (например при поето задължение за плащане при предявяване и едновременно с това е посочена дата), съдът е длъжен да приеме менителничния ефект за нищожен, като приложи разпоредбата на ал. 2 на чл. 486 ТЗ (в този смисъл решение № 96 по т.д. № 1907/2016 г. на ВКС, I т.о., и цитираната в него съдебна практика). В случая е установено, че ценната книга изрично съдържа дата, на която сумата е платима, т.е. падежът е определен в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Изразът „срещу представяне на този запис на заповед“ не е еднозначен на уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла н а чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Същият е относим към „предявяване за плащане“ като фактическо действие и не служи за определяне на друг падеж по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ (същото разрешение е дадено и в решение № 105 по т.д. № 515/2011 г. на 2

ВКС, I т.о.).

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която причината за поемането на задължението не е елемент от задължителното съдържание и не е условие за неговата действителност. Основанието за пораждане на задължението за плащане от издателя е самия менителничен ефект. Но абстрактния характер на записа на заповед не означава, че е лишен от основание, тъй като обичайно се издава по повод и във връзка с друго правоотношение определяно като каузално. Разпоредбата на чл. 465 ТЗ, приложима съответно и към записа на заповед, допуска издателят да противопостави на поемателя или приносителя личните си възражения, т.е. възражения черпени от каузалното правоотношение, доказването на които биха имали за последица погасяване на вземането по менителничния ефект.

Съгласно разрешенията дадени в т.17 от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, по предявен иск по чл. 422 ГПК при издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа запис на заповед предмет на делото е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

В исковата молба ищецът е основал вземането си единствено на записа на заповед. В тази хипотеза наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.

422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължението да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на издателя на записа на заповед, и то при условие, че е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на 3 заповед, основани на каузално правоотношение. Такива възражения ответникът не е навеждал. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед /Решение № 17/16.02.32015г. по т.д.№ 116/2014г., ВКС, II т.о./.

Предвид изложеното, съдът приема, че представения менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане срещу ответника установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила - настъпил е падежът й на 01.01.2021 г.

По възражението за погасителна давност.

Съгласно чл. 537 вр. с чл. 531, ал. 1, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ вземанията по запис на заповед срещу издателя и авалиста се погасяват с изтичане на 3-годишна давност от падежа /в този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д.

№ 1552/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 24 от 01.08.2017 г. по т. д. № 2709/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др./. Процесната ценна книга е с падеж на определен ден - 01.01.2021 г., считано от която дата вземането се погасява по давност на 01.01.2024 г.

Заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано по пощата на 02.01.2024г., т.е. след изтичане на погасителната давност, поради което предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен.

Осъдителния иск с правно основание чл. 534, ал.1 ГПК е предявен в условията на евентуалност при отхвърляне на главния по чл. 422 ГПК. С оглед извода за неоснователност на главния иск налице са предпоставките за разглеждане и произнасяне по евентуалния.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ са:

1. наличието на действителен менителничен ефект;

2. менителничния иск да е погасен по давност /прескрибиран менителничен ефект/.

Представения и приет като писмено доказателство по делото запис на заповед от 12.12.2019 г. съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 ТЗ, с оглед на което следва да се приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е действителна и обективираната в съдържанието му менителнична сделка, както и че е настъпил неговия падеж, съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, съответно на 01.01.2021г.

Следователно давността по чл. 531 ТЗ е започнала да тече от 01.01.2021г. и е изтекла съответно на 01.01.2024г. С оглед на това е налице и втората предпоставка на иска, а 4 именно: менителничният иск да е погасен по давност /прескрибиран е менителничния ефект/ на 01.01.2024 г.

Съобразно съдебната практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК, включително Решение № 132/17.06.2010 г., т.д. № 161/2009 г., ВКС, второ отделение, погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ е онзи юридически факт, от които за последния възниква правото на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ срещу издателя на ефекта.

Следователно достатъчно е ищеца да докаже, че правото му на пряк иск е погасено по давност, без да е необходимо да доказва, че длъжника изрично се е позовал на изтеклата в негова полза погасителна давност, т.е. позоваването не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична давност.

Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 42 от 7.04.2009 г. по т. дело № 453/2008 г. на II т. о., решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК I т. о. и др.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.04.2025г. до окончателното плащане.

Относно отговорността за разноските:

При този изход на спора и двете страни разполагат с право на разноски по чл. 78, ал.

1 и ал. 3 ГПК, съразмерно на уважените искове.

Предвид отхвърлянето на установителния иск разноски на ищеца в заповедното производство не следва да се присъждат. Следва да му се присъдят разноски във вр. с уважениия евентуален иск, установени в общ размер от 818,07 евро /равностойни на 1600 лв./ - за държавна такса и адвокатско възнаграждение.