Решение № 349 от 28.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Враца, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420100150 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Б. Б., ЕГН ********** против "Стик Кредит" АД, ******, в която се твърди, че на 24.07.2023 год. ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 975642, по силата на който ответника предоставил на ищеца в заем сумата от 950,00 лева. Поддържа се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от договора заемополучателят се задължава на основание чл. 138 ЗЗД, в срок до три дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция , съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на ответника "Стик Кредит" АД всички задължения на заемателя по договора за потребителски кредит, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Твърди се, че съгласно цитираната клауза в договора, срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска.

Излага се твърдение, че третото лице - поръчител подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед неговата възможност да поеме солидарно дълга, като следва не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. Сочи се, че съгласно клаузите на процесния договор за потребителски кредит страните се договарят, че неизпълнението на задължението на заемополучателя по чл. 17 от договора ще причини вреди, които неустойката, посочена в същата клауза следва да обезщети. Посочва се, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако заемополучателят не изпълни задължението си съгласно чл.

1

17 от договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на отпуснатия паричен заем, за всеки ден през който не е предоставено изискуемото обезпечение, поради което на от страна на ответното дружество на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 864,15 лева, тъй като същият не е предоставил в срок поръчител или банкова гаранция, съобразно изискването на чл. 17 от процесния договор. Излага се, че срокът на договора за потребителски кредит е 9 месеца, ГЛП е в размер на 36%, а ГПР е в размер на 42,58%. Поддържа се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предлож. първо ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - липсва съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисление. Поддържа се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита е противоречие с изискването на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в процесния договор е посочен единствено ГЛП в размер на 36%, но без да става ясно как тази стойност се отнася към ГПР. Поддържа се, че описаните в договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва и неустойка водят до различен от посочения размер на ГПР по договора, поради което се сочи, че в такава ситуация потребителят не е запознат с условията по бъдещото изпълнение на договора към момента на неговото сключване и следователно не може да се счете, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. На следващо място се поддържа, че ГПР по договора за кредит е погрешно посочен, тъй като към посочения в договора размер не е включена стойността на начислената неустойка, в размер на 0,9% от заемната сума за всеки ден, в който не е представено обезпечение съгласно чл. 17 от договора за кредит в общ размер на 864,15 лева.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предлож. второ ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като цитираната разпоредба предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Излага се, че процесната клауза за неустойка в полза на кредитора за уговаря още едно допълнително обезпечение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди за кредитора. Поддържа се, че нито една от страните по договора не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено обезпечение, тъй като ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение е могъл да отложи представянето на заемната сума. Поддържа се становище, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение дължимо под условие, тъй като последиците от неизпълнението на задължението да се представи обезпечение не са типични последици от договорно неизпълнение, каквото закона предвижда, а напротив договора продължава да се изпълнява по първоначално определен погасителен план, но при по-висока цена, поради включената неустойка. Поддържа се, че по отношение на процесния договор не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

При тези фактически твърдения и подробно изложени съображения в исковата молба се иска 2 от съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 975642, сключен на 24.07.2023 год. между Н. Б. Б. и "Стик Кредит" АД на основание чл. 26, ал. 1, предлож. първо ЗЗД, вр. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендират се разноски.

В срочно постъпил писмен отговор, ответникът "Стик Кредит" АД излага становище за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че между страните на 24.07.2023 год. е сключен Договор за потребителски кредит № 975642 предоставен от разстояние, по силата на който ответникът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950,00 лева, която сума ищецът се задължил да върне заедно с дължимо възнаграждение, съгласно погасителен план.

Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от ответника и при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Поддържа се, че на същата дата 24.07.2023 год. ответника е предоставил на разположение на ищеца заемната сума. Излага се твърдение, че съгласно чл. 20 и сл. от договора е предвидена хипотеза, при която при неизпълнение на договорни задължения от страна на заемополучателя, визирани в договора, може да му бъде начислена неустойка, като от своя страна заемодателя не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

Поддържа се, че процесният договор е сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от ответното дружество, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, а редът за организиране на тази система е посочен в Общите условия уреждащи отношенията между "Стик Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставянето от дружеството финансови услуги от разстояние (ОУ), неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Твърди се, че ОУ са общодостъпни и се намират на интернет страницата на дружеството. Сочи се, че страните ползват интернет и по-конкретно интернет страницата на ответника и/или кратки текстови съобщения като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Твърди се, че комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване на за отпускане на паричен заем, което може да стане чрез попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем чрез интернет страницата на ответното дружество или по телефон. По-нататък в отговора на исковата молба подробно се описва реда и начина, по който действат страните при подписване на договор за отпускане на кредит предоставен от разстояние, в т. ч. и в конкретния случай относно подписания между страните на 24.07.2023 год. договор. Поддържа се, че ответното дружество не е начислявало и събирало неустойка. Излага съображения, че неустойката представлява самостоятелна договорка между страните, като същата може да се материализира и като част от договор, чието изпълнение обезпечава, поради което се счита, че разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО не се прилагат по отношение на клаузата за неустойка, а приложими се явяват относимите разпоредби на ЗЗД. Независимо от твърдението, че в настоящия случай от страна на ответника неустойка не е начислена, се поддържа, че предвидената в чл. 46, ал. 1 ОУ неустойка в размер на 0,9% от стойността на 3 заемната сума за всеки ден, в който не е предоставено изискуемото обезпечение и обхваща целия период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Твърди се, че освен обезщетителна функция неустойката има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта й е да се санкционира неизпълнението и да се превенира допускане на неизпълнение, като в случая неустойката не излиза извън присъщите й функции. Поддържа се на следващо място, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката. Сочи се, че не е налице ограничение на нейния максимален размер, като дори е прието, че нейният размер може да бъде по-голям от размера на главното задължение. Оспорва се твърдението, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок лице - поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, тъй като ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същия да бъде сключен, с изпращане на първото електронно съобщение и приложеният към него Стандартен европейски формуляр, след което и с изпращане на второ електронно съобщение, като същият не е бил длъжен да сключи договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и едва след това да премине към сключване на договора. Поддържа се недобросъвестно поведение от страна на ищеца при водене на преговорите преди сключване на договора, като се твърди че същият е бил наясно, че не може да изпълни това условие.

На основание чл. 211 от ответника е предявен насрещен иск за осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати на "Стик Кредит" АД непогасената от него главница по процесния договор за потребителски кредит, както и дължимата и неплатена договорна лихва, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не се явяват и не се представляват. В писмено заявление ответникът "Стик Кредит" АД поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.07.2023 год. страните са сключили договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 975642, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 950,00 лева, като ищецът е задължил да върне на ответника сума в размер на 1 122,83 лева, за срок от 9 месеца или общо на девет погасителни вноски, дължима на 24-то число на месеца, като първата вноска е дължима на 24.08.2023 год., а последната на 24.04.2024 год. Всяка от погасителните вноски възлиза на 220,78 лева, съгласно приложен към договора погасителен план.

Съгласно чл. 1 от процесния договор за потребителски кредит годишния лихвен процент (ГЛП) възлиза на 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42,58%.