Решение № 2231 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря Б.Л.К. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110168014 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

11.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.

Секретар Б.Л.К.

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 38014 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. С. Д., с ЕГН **********, от гр. Б., ул. „..............., против С. К. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „............, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 503,77 лв., представляваща част от депозит, заплатен от ищцата на ответника по чл. 9 от сключения между страните договор за наем на 21.10.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 21.10.2021 г. между страните бил сключен договор за наем на недвижими имот, по силата на който ответникът предоставил на ищцата за временно и възмездно ползване апартамент, находящ се в гр. София, ул. „..............., а ищцата се задължила да заплаща месечен наем в договорен размер. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца. По силата на чл. 9 от договора ищцата предоставила на ответника сумата от 690 лв., представляваща депозит. На 21.10.2022 г. договорът между страните бил прекратен, като бил подписан протокол. На същата дата ищцата предала на ответника ключовете от апартамента. Наемателят нямал възражения, като имал претенция за повредена дъска на вградена тоалетна. След прекратяване на договора останали неплатени суми за разходи в общ размер на 186,23 лв., от които: сумата от 11,74 лв. за вода, сумата от 60,17 лв. за ток, сумата от 114,32 лв. за такса смет. Страните постигнали договореност с наемодателя дължимите суми да бъдат прихванати от предоставения депозит. Независимо от проведените разговори с ответника последният отказал да върне на ищцата остатъка от депозита в размер на 503,77 лв.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника С. К. К., с който се оспорва предявеният установителен иск като неоснователен. Не оспорва сключването на договор за заем между страните, но твърди, че срокът бил за период не по-малко от 12 месеца. Не спори, че на 20.10.2022 г. договорът бил прекратен и бил подписан протокол с отбелязване за повредена тоалетна дъска на вградена тоалетна, както и че няма липси, но твърди, че протоколът бил подписан от неговата дъщеря, поради което ответникът не могъл да направи правилна оценка на щетите.

Твърди, че в апартамента били нанесени щети, както следва: повреда на пералната машина, счупена тоалетна чиния, повреда на климатика, а също така не били платени разходи за зелена зона, заплатени от ответника, за автомобил, собственост на ищцата, както и разходи за почистване на апартамента и експлоатационни разходи. Тези щети ответникът 2 констатирал при предоставяне на имота на друг наемател, за което имал сключен договор на 13.10.2022 г. с начален момент 22.10.2022 г. Моли съда да отхвърли предявената претенция, като неоснователна. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, претендира направените по делото разноски.

С определението, постановено по реда на чл. 140 от ГПК, от 19.02.2024 г. е приет за съвместно разглеждане предявения от С. К. К. против А. С. Д. насрещен иск за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от общо 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца по насрещния иск имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, изразяващи се в задължение към трето лице Г.Г. за предаване на недвижимия имот по договор за наем в изправност, от която сума: сумата от 500 лв., представляваща възстановен депозит на Г.Г., и сумата от 1 000 лв., представляваща върната в двоен размер наемна цена на Г.Г., както и за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от предявяване на насрещния иск – 19.07.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по насрещния иск ищецът твърди, че на 21.10.2021 г. между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот за срок не по-малко от 12 месеца, като на 20.10.2022 г. договорът бил прекратен, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, в който били отбелязани установените повреди. Също така твърди, че съгласно чл.

9 от договора било договорено от стойността на внесения депозит да се приспаднат разходите за отстраняване на повреди и други щети, причинени към датата на освобождаване на имота. Навежда твърдения, че нанесените вреди се изразяват в повреда на перална машина, счупена тоалетна чиния, повреда на климатика, както и неплатени разходи за зелена зона, за почистване на апартамента и експлоатационни разходи. На 13.02.2022 г. между ищеца по насрещния иск и Г.И.Г. бил сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 12 месеца, като наемодателят следвало да се нанесе в имота до 22.10.2022 г. При подписване на имота били заплатени две суми от по 500 лв., едната от които за наем за един месец, а другата за депозит. По силата на чл. 21 от договора ищецът по насрещния иск се задължил да върне депозита в двоен размер при несъответствие на състоянието на имота със състоянието при предаването му. С оглед установени несъответствия договорът бил прекратен едностраннно от наемателя, поради което ищецът по насрещния иск възстановил платения наем и върнал депозина в двоен размер, или платил на третото лице сумата от 1 500 лв., поради което претърпял загуби. С насрещната искова молба са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът по насрещния иск, чрез процесуалния си представител, поддържа насрещния иск. Моли съда да уважи предявения насрещен иск, както и да присъди направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба по насрещния иск, с който исковата претенция се оспорва като 3 неоснователна. Оспорва изложените твърдения в насрещния иск за причинени вреди в отдадения под наем апартамент, както и относно наличието на възражения при предаване на имота.

В съдебно заседание ответницата по насрещния иск, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 228 от ЗЗД, и чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото заверен препис от договор за наем на недвижим имот от 21.10.2021 г. се установява, че между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който С. К. К. е предоставил на А. С. Д. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „................, срещу уговорена между страните наемна цена в размер на 300 лв. месечно. Договорът бил сключен за срок не по-малко от 12 месеца, считано от 21.10.2021 г.

Съдът намира, че представеният от ищцата заверен препис от документ без наименование и дата на съставяне не може да бъде кредитиран, тъй като е нарушено копието, преди същото да бъде заверено от процесуалния представител на ищцата, а отделно от това липсва отбелязване дали същият е част от сключения между страните договор.

От представените от ответника и ищеца по несрещния иск писмени доказателства се установява, че на 13.10.2022 г. между С. К. К. и Г.И.Г. е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който С. К. К. е предоставил на Г.И.Г. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „................, срещу уговорена между страните наемна цена в размер на 500 лв. месечно. Договорът бил сключен за срок не по-малко от 12 месеца, считано от 22.10.2022 г. и в същия е извършен опис на обзавеждането в имота.

От представените заверени преписи от три броя разписки се установява, че на 13.10.2022 г. С. К. е получил от Г.Г. сумата от 500 лв. – наем за периода от 22.10.2022 г. до 21.11.2022 г. и сумата от 500 лв. – депозит по договор за наем от 13.10.2022 г., а на 23.10.2022 г. С. К. е изплатил на Г.Г. сумата от общо 1 500 лв., от която: сумата от 500 лв. – наем и сумата от 1 000 лв. – депозит в двоен размер.

Видно от представените платежни документи от ищеца по насрещния иск на 17.11.2022 г. е била заплатена сумата от 60,17 лв. за електрическа енергия за периода от 02.10.2022 г. до 01.11.2022 г. за имот на адрес: гр. София, ул. „..............., съща така е била заплатена сума в размер на 8,81 лв. за ползвани ВиК услуги по фактура от 18.08.2021 г. за същия адрес, а на 21.10.2021 г. е била платена сумата от 6,63 лв. за за ползвани ВиК услуги по фактура от 19.07.2021 г. за същия адрес. От представения заверен препис от фискален бон 4 от 14.11.2022 г. се установява, че е бил извършен разход за сумата от 49,99 лв. за тоалетна дъска. Представената квитанция от 07.12.2022 г. за платена сума от 100 лв. за винетка съдът намира за неотносима към предмета на спора, поради което не следва да бъде кредитирана.

От разпита на свидетеля Гюров се установява, че същият е сключил договор за наем със С. К. за апартамент в гр. София, ул. „................ Свидетелят също така установява, че апартаментът е бил наем и е видял разпределението от коридора. Сочи, че договорът бил прекратен, тъй като жилището било в лош вид, като фурната била неизползваема, климатикът не работел, в банята душ батерията течала, казанчето било неизползваемо, дъската на тоалетната чиния била счупена. Установява, че С. му върнал платения наем и двойния депозит по договора. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като съответстващи на събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 21.10.2022 г. между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот, който намира правното си основание в чл. 228 и сл. от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че договорът за наем е бил сключен за срок не по-малко от 12 месеца и същият е бил прекратен на 20.10.2022 г. Не се спори, че при сключване на договора ищцата е платила на ответника депозит в размер на 690 лв. Спори се относно причинени вреди в имота на ответника и неплатени консумативни разходи, свързани с ползването на имота през периода, за който е действал сключения между страните договор.

Съгласно чл. 9 от договора от 21.10.2021 г. платеният от наемателя депозит подлежи на възстановяване от наемателя при изтичане на срока на действие на договора или при неговото прекратяване, като от него се приспадат дължимите и неизплатени от наемателя експлоатационни разходи, свързани с ползването на имота или за покрИ.ето на разходи и възникнали липси, отстраняване на повреди и други щети на имота, ако има такива, виновно или неволно причинени от наемателя към датата на освобождаване на имота.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за останали неизплатени консумативни разходи по време на ползване на имота, за които ищцата е останала задължена, както и за причинени вреди.