Решение № 13851 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13851 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110100728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба от И. Б. К. срещу „Диагностично-консултативен център XIII – София” ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” в „Диагностичноконсултативен център XIII София” ЕООД; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ ответникът да бъде за осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3515,64 евро (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 12.04.2022 г.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 23.12.2021 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор, считано от 04.05.2020г. е работела в „Диагностично-консултативен център XIII – София” ЕООД, като заемала длъжност „медицинска сестра”. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 55/10.12.2021г., считано от 23.12.2021г., поради дисциплинарно уволнение. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради обстоятелството, че към този момент била в отпуск по болест.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Оспорва заповедта за уволнение да е била връчена на ищцата на 23.12.2021г. Твърди, че И. К. била в отпуск по болест от 20.10.2021г. до 02.12.2021г. по силата на болничен лист № Е20212635127 от 12.11.2021г. за лечение на Covid -19. Същата не била на работа на 18 и 19.10.2021г. На 03.12.2021г. и 06.12.2021г. ищцата не се явила на 1 работа, а на 06.12.2021г. обяснила, че не може да работи, тъй като се грижи за своя близка.

На 07.12.2021г. се явила на работа, като при отказ й било връчено искане за писмени обяснения по повод неявяването й на работа в предните два работни дни. Била уведомена и за стартирало срещу нея дисциплинарно производство. Ищцата отново напуснала лечебното заведение без да остане на работа и без да даде обяснения. На 10.12.2021г. след изтичане срока за обяснения от страна на служителя, била издадена заповед на работодателя № 55/10.12.2021г., за което ищцата била уведомена. След запознаване със заповедта, ищцата отказала да я подпише и връчването било оформено при отказ в присъствието на двама свидетели. На 15.12.2021г. ответникът получил писмо от ищцата, с което същата в отговор на връченото и при отказ уведомление изх.№ 171/07.12.202Н. излагала твърдение, че не се е явила на работа поради болничен, който предстои да й бъде издаден. На същата дата било получено и заявление, съдържащо предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на И. К.. На 16.12.2021г. ищцата донесла в лечебното заведение болничен лист № Е20212929740 от 13.12.2021г., който бил обжалван от ответника. Бил представен и болничен лист с № Е20212928884 от 04.01.2022г., който също бил обжалван от страна на лечебното заведение. Поради тези обстоятелства ответникът счита прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата за законосъобразно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отделно, оспорва размера на претенцията по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като твърди, че брутното трудово възнаграждение на И. К. било 503 лв. за 6 часов работен ден. Твърди, че в исковия период К. е получавала и обезщетение за временна неработоспособност от НОИ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от приетия Трудов договор № 29/04.05.2020 г., се установява, че между ищцата И. Б. К. и ответника „Диагностичноконсултативен център XIII София” ЕООД, е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ при ответника.

На 12.11.2021 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е20212635127 от лечебно заведение – УМБАЛ „Александровска“ ЕАД въз основа на решение на ЛКК, с който е предписан режим на лечение – 14 дни болничен и 30 дни домашен-амбулаторен и е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 44 календарни дни – от 20.10.2021 г. до 02.12.2021 г. В болничния лист е записана диагноза „COVID-19, идентифициран вирус“ и е посочено, че ищцата трябва да се яви на преглед на 01.12.2021 г.

На 13.12.2021 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е20212929740 като продължение на предходен болничен лист въз основа на решение на ЛКК в „ДКЦ 20 – София“ ЕООД, с който на ищцата И. К. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода от 20 календарни дни – от 03.12.2021 г. до 22.12.2021 г. с диагноза „остър бронхит, неуточнен“.

На 04.01.2022 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е20212928884 като продължение на предходен болничен лист въз основа на решение на ЛКК в „ДКЦ 20 – София“ ЕООД, с който на ищцата И. К. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода от 25 календарни дни – от 23.12.2021 г. до 16.01.2022 г. с диагноза „остър бронхит, неуточнен“.

2

Не е спорно по делото, че болничен лист № Е20212929740/13.12.2021 г. и болничен лист № Е20212928884/04.01.2022 г. са обжалвани от ответника, като с решение № 2334/02.03.2026 г. по адм. дело № 7918/2025 г. на ВАС, същите са потвърдени.

По делото е представен констативен протокол, вх. № 171/07.12.2021 г., подписан от др Райна Б. /управител/, Иван И. /гл. счетоводител/, Р.Б. /касиер, счетоводител/ и Емилия Ковачева /медицински регистратор/, в който е посочено, че на 06.12.2021 г. в 17:35 часа, ищцата е дошла в лечебното заведение заедно с жена на видима възраст около 75 години, като К. заявила, че не е могла да дойде на работа, защото се е наложило да се грижи за жената, която е придружавала.

С уведомление, изх. № 171/07.12.2021 г. на управителя на „Диагностичноконсултативен център XIII София” ЕООД са изискани от ищцата писмени обяснения за неявяването си на работа на 03.12.2021 г. и 06.12.2021 г., които следва да се предоставят в двудневен срок, считано от получаването му. Уведомлението е връчено при отказ на ищцата на 07.12.2021 г., удостоверен с подписа на двама свидетели.

Със заповед № 55/10.12.2021 г. на управителя на „Диагностично-консултативен център XIII София” ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивната част на заповедта е посочено, че ищцата И. Б. К. не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни – на 03.12.2021 г. и на 06.12.2021 г. Заповедта е връчена на 10.12.2021 г. при отказ на ищцата, удостоверен с подписите на трима свидетели.

По делото са представени писмени обяснения, вх. № 179/15.12.2021 г. до управителя на „Диагностично-консултативен център XIII София” ЕООД, в които ищцата посочва, че неявяването й на работа на посочените дати е поради болничен, който ще бъде предоставен на 15.12.2021 г.

Със заявление, вх. № 180/15.12.2021 г. до управителя на „Диагностичноконсултативен център XIII София” ЕООД, ищцата е поскала да й бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Като писмено доказателство по делото е приет и амбулаторен лист № 009249, издаден на 07.12.2021 г., от който се установява, че на 07.12.2021 г. в 15:22 часа ищцата е била прегледана от д-р Пацов и е поставена водеща диагноза „остър бронхит, неуточнен“.

Отразена е анамнеза пост ковид симптом с персистираща кашлица, отпадналост и периодична температура.

Свидетелката Е.С.К., работеща на длъжност „медицински регистратор“ при ответника, разказва, че Никулден 2021 г. след 17:00 часа ищцата влязла във фоайето на ДКЦ XIII с една непозната възрастна жена. Във фоайето били управителя на лечебното заведение д-р Б., главния счетоводител И. и личен състав Р.Б.. Твърди, че д-р Б. попитала ищцата какво се случва с нея, какво прави и защо не е на работа. Непознатата възрастна жена казала, че ищцата й помага, защото я боли коляното. Ищцата нищо не отговорила. След като ищцата и възрастната жена си тръгнали, д-р Б. казала на присъстващите, че трябва да съставят протокол. Свидетелката твърди, че след 6-ти декември ищцата е идвала още 3-4 пъти в лечебното заведение. Не е виждала на ищцата да са й връчвани документи и не знае дали преди 6-ти декември ищцата е била на работа.

Съдът след преценка на показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК кредитира същите като обективни, последователни, подробни, логични, като същите не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, и която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец е в размер на 541 лв. Съгласно заключението размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.12.2021 г. до 10.06.2022 г. е в размер на 3246 лв.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ:

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (в този смисъл Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О., решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ВКС).

В настоящия случай, ищцата оспорва като незаконосъобразна Заповед № 55/10.12.2021 г. на управителя на „Диагностично-консултативен център XIII – София” ЕООД, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание 330, ал. 2, т. 6 КТ, при твърдения, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т.4 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в случаите, сред които тези по чл.

330, ал. 2, т. 6, КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Същата не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения м у болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.