Решение № 1627 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела П. Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20241100501624 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на Столична община срещу разпореждане от 30.01.2024 г. по изп. д. № 20248500400030 на ЧСИ с рег. № 850, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателите и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). В жалбата се посочва, че претендираното от единадесетте взискатели възнаграждение в размер на общо 2 200 лв. е прекомерно. Излагат се съображения, че единственото извършено действие от взискателите чрез процесуалния им представител е подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение. Поради това предприемането на изпълнително действия не е било необходимо и съответно разноски за адвокатско възнаграждение не се следват на взискателите. Жалбоподателят оспорва и възнаграждението да е действително заплатено.

Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ посочва, че таксата е в завишен размер и неправилно съдебният изпълнител я е начислил върху вземанията по изпълнителния лист с прибавени към тях разноски по изпълнението. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответниците по жалбата и взискатели в изпълнителното производство Л.Б., Р.Б., Л.

Б., Л.К., С.Г., В.М., Д.М., Р.М., Р.М., Н.М. и Б.Т. изразяват становище за неоснователност на жалбата, като посочват, че уговореното възнаграждение е в минималния размер по чл. 10, т.

1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в случая се дължи по 200 лв. за всеки взискател за образуване на изпълнителното дело.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява 1 становище за нейната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на взискателите Л.Б., Р.Б., Л. Б., Л.К., С.Г., В.М., Д.М., Р.М., Р.М., Н.М. и Б.Т. от 22.01.2024 г. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 29.12.2023 г., издаден по гр.д. № 31932/2021 по описа на СРС, 41 състав, а вземането по него е в размер на 7 607,12 лв., представляващо сторени съдебни разноски. С молбата за образуване на изпълнителното производство на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като е поискано налагането на запор на вземания по банкови сметки на длъжника Столична община. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 24.01.2024 г. На същата дата е наложен запор на вземанията по банкови сметки на длъжника в конкретна банка. Видно от представеното към жалбата платено нареждане дължимата сума е изплатена на съдебния изпълнител на 26.01.2024 г. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен и договор за правна и защита и съдействие, според който в брой на адвоката е заплатена сумата от общо 2 200 лв. от единадесетте взискатели. На основание т. 26 ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител е начислил и такса в размер на 965,48 лв.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случай не е налице никоя от посочените хипотези. Както е видно и от първата хипотеза (чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК), когато плащането е направено след образуване на изпълнителното производство, дори и това да е станало в срока за доброволно изпълнение, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и следва да бъдат заплатени от него.

Взискателните претендират заплащането на разноските само за адвокатско възнаграждение (видно от изпълнителното дело, те не са заплатили такси за образуваното му и за извършването на други действия – напр. за изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение).

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело възлиза на 200 лв. В случая изпълнителният титул на взискателите е един и въз основа на него е образувано едно изпълнително дело, за което процесуалният им представител е бил упълномощен и за което е договорено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Без значение следователно е обстоятелството, че взискателите са единадесет, след като образуваното изпълнително дело е едно, а действията, извършени п него, са общи за всички взискатели. При това положение разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите, които трябва да заплати длъжникът, следва да бъдат намалени до сумата от 200 лв.

Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ размерът на дължимата пропорционална такса се определя 2 съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист. Поради това при изчислението в размера на паричното вземане, от което се определя, не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя.

Това следва от забележките към т. 26 ТТРЗЧСИ и по- специално – т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, дължими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая задължението по изпълнителния лист е в размер на 7 607,12 лв. Дължимата пропорционална такса съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ възлиза на 754,28 лв. (с включен ДДС) Видно от поканата за доброволно изпълнение тази такса е начислена в по-голям размер, а именно 965,48 лв., поради което тя следва да бъде намалена до 754,28 лв.

По разноските:

В настоящото производство, което е такова по определения на размера на разноските, не следва да се присъждат допълнителни разноски в полза на страните, поради което на жалбоподателя не се следват разноски независимо от изхода на делото.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 30.01.2024 г. по изп. д. № 20248500400030 на ЧСИ с рег.

№ 850, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите Л.Б., Р.Б., Л. Б., Л.К., С.Г., В.М., Д.М., Р.М., Р.М., Н.М. и Б.Т. общо на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 754,28 лв. (с включен ДДС).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3