Решение № 4987 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4987 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100500860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 14590 от 15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 51405/2022 г., по описа на СРС, ГО, 78-ми състав, е отхвърлен предявения от Р. С. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване по отношение на ответника, че ищеца има вземане в размер на 1250,00 лв., частично от 5509 лв., платени по споразумение от 26.01.2022 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 100, 00 лв., представялваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Р. С. Н., чрез пълномощника й – адв. М.Л., с надлежно учредена представителна власт по делото с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи още, че съдът неправилно е приел, че Споразумението от 26.01.2022 г. не е недействително, поддържайки че същото е нищожно поради липсата на предмет. Изтъква, че съгласно чл. 297 ГПК влезлите в сила решения са задължителни за всички учреждения и тъй като заплатената по споразумението сума касае съдебно отречени вземания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, то платеното по него е без основание. Моли решението да бъде отменено, а предявения иск уважен. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

1

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

По делото не е установено, че споразумението от 26.01.2022 г. е сключено чрез принуда, каквито твърдения са наведени. Действието на заплашването, респективно психическата принуда, влияе върху мотивационния етап при сформирането на волята. Това деформиране на волята, следствие от страховите представи, внушени на заплашеното лице, въз основа на което се обективира волеизявлението за сключването на определана сделка, е порокът, който характеризира сделката като унищожаема поради заплашване. Обобщено, за да е налице хипотезата на чл.30 от ЗЗД, е необходимо да е нарушен процесът, при който доброволно и самостоятелно се формира волята поради действия на другата страна или трето лице, които внушават основателен страх чрез заплашване, следствие на който се опорочява волеизявлението и това води до определянето на сделката като унищожаема, като в конкретния случай по делото не се установя такова въздействие върху волята на ищеца при подписване на процесното споразумуние.

Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че споразумението от 26.01.2022 г. не е правопораждащия факт, въз основа на който ищецът е заплатил сумите по споразумението. Както е посочено в чл. 1 от същото вземането на „Топлофикация София“ ЕАД към ищеца произтича от съществуващо договорно правоотношение и съставлява незаплатената цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к.

**** Със сключването на споразумението е променена само изискуемостта на вземането, като същото няма характер на новация, а само разсрочва признатите от ищеца вземания на ответното дружество.

В заключение следва да се отбележи още, че ищецът не е установил, а негова е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че именно сумите, предмет на цитираните съдебно производства, с които твърди че са съдебно отречени вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД са и предмет на споразумението от 26.01.2022 г.

Доколкото други конкретни оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК и с оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, се съвпада с този на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

2

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.

273 ГПК въззивниците – ищци следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на въззиваемия – ответника сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС с оглед на направеното възражение за прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14590 от 15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 51405/2022 г., по описа на СРС, ГО, 78-ми състав.

ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“, № 23Б, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3