Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6241 от 16.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4182/2024
Вид
Решение № 6241
Подписан
16.10.2026
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.107, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 251 · Наказателен кодекс
  • чл. 251, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 6241 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100104182 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КОНПИ срещу И. Й. /I. Y./, роден на ******** в гр. Анталия, Република Турция, турски гражданин, с персонален № ********, документ за самоличност - международен паспорт № ********. издаден на ********г. от Р. Турция, с постоянен и настоящ адрес: Р. Турция, гр. Мерсин, кв.

„********, с която е предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата следното имущество: парични средства в размер на в размер на 83 410 британски лири, с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ в размер на 187 468,97 лв., намерени на гърба на кабината на товарен автомобил, марка “Scania" с рег. № ********, управляван от И. Й. /I. Y./, на 26.09.2023г. на МП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград.

В исковата молба се твърди, че производството срещу ответника е образувано, на основание чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ, след получено уведомление от Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Свиленград, от което е видно, че И. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, за това че на 26.09.2023 г. през ГКПП „Капитан Андреево”, при влизане от Р. Турция в Р.България не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 83 410 (осемдесет и три хиляди четиристотин и десет) британски лири с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 26.09.2023г. възлизаща на 187 468,97 (сто осемдесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на валутния закон (чл. 11а. ал.1, ал.5, чл.14 г., чл. 2, ал.1, чл.8, ал.З. чл.9, ал.1 и чл.9 ал.2) - престъпление но чл. 251, ал. 1 от НК.

При извършената митническа проверка на мястото с отметка на гърба на кабината са открити укрити и недекларирани пачки, съдържащи банкноти в британски лири.

Средствата в размер на 83 410 британски лири с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 26.09.2023г., възлизаща на 187 468,97 лева, са по купюри, както следва:

1

40 броя банкноти в купюри по 5 британски лири - 200 британски лири 3770 броя банкноти в купюри по 10 британски лири - 37 700 британски лири 2253 броя банкноти в купюри по 20 британски лири - 45 060 британски лири 9 броя банкноти в купюри по 50 британски лири - 450 британски лири Твърди се, че със споразумение по НОХД №20235620200568/2023г. на Районен съдСвиленград И. Й. се е признал за виновен и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизането му в сила.

Паричните средства са иззети временно съгласно Решение №32-569785/27.09.2023г. и Решение № 32-607016/26.10.2023г. на директора на ТД Митница Бургас. Твърди се, че ответникът не е представил документи и обяснения доказващи произхода на средствата. При извършената проверка от Комисията не било установено И. Й. да има друго имущество, нито доходи. Затова КПКОНПИ твърди, че е налице значително несъответствие между доходите на ответника и пренасяната от него сума, която е отчетена като негово имущество.

В законоустановения срок ответникът И. Й. не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ответникът И. Й., чрез адв. Н., изразява становище, че производството по делото е допустимо, но искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение №85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар.

„гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си 2 субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещнопрехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.

Съгласно съдебната практика, намерила израз в Определение № 30 от 7.01.2025г. на ВКС по ч. гр. д. № 3264/2024 г., IV г. о., ГК, материалното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, но към момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република България/преминал е транзитно през нейната територия.

По основателността:

От приложените по делото доказателства се установява с Решение № 1408/20.12.2023 г. на КПКОНПИ да е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление УВКПКОНПИ-1222/03.10.2023г. за привличането в качеството на обвиняем на И. Й. по бързо производство № 106/2023 г. по описа на ТД Митница - Бургас, по пр.пр. № 4198/2023 г. по описа на РП Хасково, ТО - гр. Свиленград за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК (решението, л. 18-22).

Така цитираното престъплението попада в обхвата на чл. 108, т. 17 от ЗОНПИ.

С Протокол № ТД08ПЛ/УВ-9713/05.10.2023 г. (л. 81) е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И. Й..

От приетият по делото протокол по НОХД № 568/2023год. по описа на РС Свиленград (л. 72-80) се установява, че наказателното производство е приключило със споразумение, с което И. Й. се е признал за виновен в това, че на 26.09.2023г. на ГКПП Капитан „Андреево“-шосе, при влизане от Р.Турция в Р.България не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 83 410 (осемдесет и три хиляди четиристотин и десет) британски лири с обща левова равностойност, съгласно валутния курс на БНБ към 26.09.2023 г., възлизаща на 187 468,97 (сто осемдесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лева, с което е нарушил разпоредби от Валутния закон - престъпление по чл.251, ал.1 от НК.

При извършване на проверката КПКОНПИ се е ограничила до изследване на имуществото, което проверяваното лице е притежавало при задържането му - намерените парични суми с левова равностойност от 187 468,97 лв. В хода на проверката са направени справки в регистрите в Р.България (Търговски регистър, Имотен регистър). Търсена е 3 информация и от други органи, но отново касаеща евентуално налично имущество в страната (банки, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Централен депозитар, регистър на КАТ). Комисията не е изследвала дали ответникът има някакво имущество в страната, в която има постоянен и настоящ адрес и чийто гражданин е. Не е направена проверка и какви доходи има това лице, въпреки че е установено, че то работи като шофьор във фирма „AKTUR TAS1MACILIK ITHALAT IHRACAT TICARET LIMITED SIRKETI“.

Така КПКОНПИ не е установила И. Й. да има някакво налично друго имущество, нито са установени неговите приходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи, като не е изчисляван неговия нетен доход. По този начин е достигнат извод, че несъответствието се равнява на недекларираните парични средства.

От страна на ответника не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства за произход на средствата, които е пренасял през границата. Единствено в хода на митническата проверка е дал писмени обяснения, в които е посочил, че е взел парите от Германия за помощи за Турция. Това обяснение представлява частен свидетелстващ документ, изготвен от ответника, който го ползва. Поради това същото не се ползва с обвързваща съда доказателствената стойност. Освен това твърдението е нелогично, предвид това, че средствата са открити при влизане от Р. Турция в Р.България, а не обратно, както би следвало да е, ако средствата са били предназначени за помощи в тази страна.

Иззетите в хода на митническата проверка парични средства са запорирани, иззети и описани от ДСИ към РС – Бургас (протокола, л. 35-36), т.е. същите са налични към момента, което не е и спорно по делото.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Субективното материално право на държавата да отнема незаконно придобито имущество по ЗОНПИ, се упражнява чрез Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в качеството й на процесуален субституент в производството по гражданска конфискация, което съдържа както административна фаза (1/ иницииране на проверка по сезиране от компетентен орган, която се осъществява в 1-годишен срок, с възможност за еднократно продължаване с 6 месеца; 2/ установяване на значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и установен нетен доход и 3/ обосновано предположение имуществото да е незаконно), така и съдебна - по обезпечаване на иск с пр.осн. чл. 116 от ЗОНПИ и предявяване на иск за отнемане на имуществото в полза на държавата.

Срокът на проверката по чл. 27, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗОПДНПИ (сега чл. 112, ал. 1 и 2 ЗОНПИ), не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество и има инструктивен характер. В този смисъл ТР № 1/04, 06, 2020 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.