Решение № 904 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330106969 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “Юробанк България” АД срещу М. М. К. ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2232.57 лева- главница, дължима по Договор за кредит **** от **** год.; сумата от 45.38 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2021г. до 05.12.2021г.; сумата от 606.23 левамораторна лихва върху главницата, дължима за периода 05.07.2021г. до 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /15.01.2024 г. / до окончателното й погашение.

Ищецът сочи, че исковата молба, по повод на която е образувано исковото производство е депозирана след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 592/2024 г., по описа на РС- П., в рамките на което издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си на основание чл. 415, ал.1 ГПК.

Ищецът поддържа, че на **** год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и М. М. К. е сключен Договор за кредит *******, по силата на който длъжникът е усвоил сума в общ размер от 11000 лв. Било договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 48 месечни вноски всяка по 325.55 лева., ведно с договорената възнаградителна 1 лихва до 05.12.2021 год. Бил уговорен ГЛП 11.03%. Между страните било уговорено заплащането на „такса ангажимент“, която кредиторът удържал от общия размер на кредита. Страните уговорили и заплащането на застрахователна премия, която се начислявала и дължала при отпускането на кредита и се заплащала разсрочено с всяка погасителна вноска. Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение на 06.06.2021 год. , като считано от 05.07.2021 год. кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, като съгласно уговореното в договора кредиторът не дължал уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. На 11.05.2023 год. до длъжникът била изпратена нарочна покана, с която кредиторът обявил изрично на кредитополучателя кредита за предсрочно изискуем. На 01.06.2023 год.

“Юробанк България” АД придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон Б., за което кредитополучателят бил уведомен.

Доколкото паричното задължение не е изпълнено своевременно от длъжника, то за периода 05.07.2021г. до 19.12.2023г. се претендира и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, предявяват се процесните претенции. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Не се оспорва възникването на договорно правоотношение между кредитора и длъжника по повод предоставяне в заем на парична сума. Не се оспорва предаването на ответника на заемна сума от 10 780 лева, като се оспорва че му предадена 11 000 лева. Релевира възражение за недействителност на кредитното правоотношение като изтъква, че не е спазена изисуеманата от закона форма, тъй като размерът на шрифта на договора и общите усломия е по-малък от 12, не е посочен краен срок на главницата, не е ясен начина на формиране на вноската, както и не е ясна методика и отделните компоненти, които формират ГПР по договора. На ответника не бил връчен СЕФ. Счита, че уговорените клаузи за такса ангажимент и за покупка на застраховка са неравноправни на основание чл.

143 ЗЗП. Твърди тяхната нищожност на основание чл. 10, ал.2, предл.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 ЗПК. С подписването на споразумението за допълнителен пакет услуги се въвеждали допълнителни разходи, по-високи от тези, въведени с договора за кредит като така се надхвърлял петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал.4 ЗПК.

Иска се от съда да отхвърли исковите претенции.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че между ответницата М. К. и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД /универсален праводател на „Юробанк България“ АД/ е сключен Договор за кредит ***** от **** год. /л.5-10/, по силата на който на ответницата е предоставена сума в размер на 11000 лева, при лихвен процент 11.03 %, 2 годишният процент на разходите 12.81 %, със задължението сумата да се погаси на 48 месечни вноски. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 187-191/ се изяснява, че по процесния договор за кредит на **** год. на К. е преведена сумата от 10780 лева. Ответницата е погасила задължения в общ размер от 13348.45 лева, като към момента на изготвяне на експертизата К. дължи сумата от общо 2884.14 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- техническа експертиза /л.144-155/ се установява, че в текста на оригинала на процесния договор за кредит е използван шрифт Гарамонд, текстът е изписан с размер 11.65 pt., а в текста на оригинал на Общите условия е използван шрифт Гарамонд с размер 11.7 pt .

Съдът кредитира заключенията на вещите лица в цялост, тъй като същите са обективни, обосновано и съответсват на останалия, приобщен по делото доказателствен материал и са изготвени от лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД /универсален праводател на „Юробанк България“ АД/ като заемодател и М. М. К. като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 11000 лева, от която от К. е усвоена сумата от 10780 лева.

Следва да се посочи и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза. На следващо място, с отговора на исковата молба от особения представител на ответника е направено възражение за недействителност на договора, поради неспазване на изискуемия от закона размер на шрифт.

3

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че размерът на шрифта на текста и на договора за кредит, и на общите условия не отговарят на изискването за размер на шрифта. На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на процесния договор за заем. Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл.

10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът за кредит и общите условия към него не отговарят на формалното изискване да са съставени в шрифт не по- малък от „12“, то това винаги ще води до извод за неговата недействителност. В тази връзка, без значение е обстоятелството дали на ответницата й е предоставена преддоговорна информация и дали тя се е запознала със съдържанието на договора и приложенията към него.

Ирелевантно е дали при съставянето на договора, на електронен носител е спазено изискването за размер на шрифта. Потребителят получава договора и приложенията към него и се запознава с тях на хартиен носител, като в тази форма същият следва да отговаря на изискванията за шрифт на чл.10, ал.1 ЗПК. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на сключения договор.

Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 10780 лева. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че длъжникът е извършил плащания по недействителния договор за кредит, които са в общ размер на 13348.45 лева. Тоест, установява се, че К. е извършила плащания дори над предоставената заемна сума. Ето защо предявените от ищеца претенции за признаване на установено, че ответницата дължи суми не само за договорна лихва и обезщетение за забава, но и за главница следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответницата. Такива от последната обаче не са сторени.

Ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 200 лева, заплатен депозит от бюджета на съда за вещо лице по изготвената СТЕ.

Сумите в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат превалутирани и посочени в евро, на основание влезлия в сила от 01.01.2026 год. Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Следва, на основание

4

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, предявените установителни искове от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против М. М. К. ЕГН **********, за признаване на установено между страните, че ответницата дължи на ищовото дружество следните суми: сумата от 1141.49 евро главница, дължима по Договор за кредит **** от **** г..; сумата от 23.20 евро - възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2021г. до 05.12.2021г.; сумата от 309.96 евро - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 05.07.2021г. до 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.01.2024 г.., до окончателното й погашение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 367/17.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 592/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 да заплати по сметка на РС Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 102.26 евро – депозит за вещо лице по назначената съдебно техническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.