Решение № 782 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от С. Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500614 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Г. Т. А. чрез адв. С. П.-К., против решение №8 от 05.01.2023 г., постановено по гражданско дело №628/2021 г. на РС - Карлово, І граждански състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Г. Т. А. дължи на ********сумата от 22453.19 лева, представляваща установени липси по реда на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ с акт за начет №20/28.08.2020 г., причинени на ********** в резултат на осъществяваната от МОЛ материално-отчетническа дейност в търговски обект, находящ се в с. **********, ведно със законната лихва в размер на 112.27 лева за периода от датата на откриване на липсата 11.08.2020 г. до датата на изготвяне на акта за начет - 28.08.2020 г., както и законна лихва на основание чл. 26 от ЗДФИ, считано от 29.08.2020 г. до окончателното издължаване на сумите, за които суми е издадена по ч.гр.д.

№102/2021 г. по описа на КрлРС заповед №53 от 22.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, в условията на солидарност с Н. А. З., и е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Т.

А. да заплати на **** ***********направените по делото разноски в размер на 796.12 лева.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, 1 постановяване в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че не са обсъдени всички доводи на ответницата и всички приети писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът е нарушил и разпоредбата на чл.236, ал. 2 от ГПК, като не е изложил мотиви, свързани с установените със заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза пропуски, грешки и противоречия в обсъдените стоково-парични отчети, съпоставени с останалите счетоводни документи.

Незаконосъобразен и необоснован според жалбоподателя е изводът на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ - по делото не са събрани достатъчно и убедителни доказателства, които по категоричен начин да установяват, че са изпълнени всички елементи на фактическия състав на правната норма, за да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответницата като МОЛ. Решението е постановено и в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ - съдът неправилно е приел, че АН се ползва с презумптивната си доказателствена сила относно причинената от ответницата вреда - липси, противоправното поведение и причинната връзка между тях, съответно, че ответницата не е провела пълно обратно доказване, че не дължи претендираните суми, като е приел, че е редовно съставен. Необоснован е правният извод, че от експертното заключение се установявало по категоричен начин, че са налице два от елементите на фактическия състав, на който се позовава ищецът за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответницата, а именно наличие на причинена вреда във формата на липси и противоправност в действията и бездействията на ответницата. Незаконосъобразен е изводът на съда, че финансовият ревизор, издал АН, има нужната легитимация и материална компетентност да извърши ревизията и постанови оспорения акт, че е спазена разписаната в закона процедура по извършване на начетното производство, че АН съдържа всички задължителни реквизити по закон, че са доказани констатациите в АН. При извършване на начетното производство и при издаване на оспорения АН са допуснати съществени нарушения на императивни норми на закона, гарантиращи издаването на редовен акт, който да се ползва от материалната си доказателствена сила, съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ. Иска се отмяна на решението и постановявате на ново, с което исковете да се отхвърлят и на страната да се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, 2 изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Районна потребителна кооперация ************твърди, че между *********** и Г. Т. А. съществувало трудово правоотношение, като по силата на трудов договор №1/03.01.2006 г. и допълнителни споразумения към него ответницата била назначена като МОЛ на длъжност „*********”, на пълно работно време и място на работа - магазин в село **********, стопанисван от ищцовата кооперация. Трудовото правоотношение с А. било прекратено към датата на депозиране на исковата молба съгласно заповед №7/09.10.2020 г. С трудов договор №115/10.06.2019 г. на длъжност продавач консултант в същия търговски обект в село ********** на пълно работно време - 8 часа, била назначена и Н. А. З.. Двете ответници подписали декларации, че ще отговарят солидарно според материалната отговорност за поверената им стока, както при получаване на стоката от една от тях, така и при ревизии. Трудовата функция на работещите като продавач - консултанти в стопанисвания от кооперацията търговски обект в с. ******** се изразявало в приемане на доставените стоково-материални ценности съгласно подписвани първични счетоводни документи, за което били изготвяни и подписвани собственоръчно стоково-парични отчети. Съгласно създадената организация в кооперацията, счетоводната отчетност била водена стойностно.

При изготвяне на стоково-паричните отчети от МОЛ били отразявани задълженията по партидата за извършени доставки на стока и амбалаж.

Стоките били реализирани на клиенти в брой, като наличните от това парични средства били отчитани в касата на кооперацията чрез Ш. Р. Р., **********, за което отговорните лица в деня на отчитането собственоръчно оформяли и подписвали отчети на дневни продажби. Съставените първични 3 приходни и разходни документи били описвани в стоково-паричните отчети през периода на ревизията, с което е заверо-задължавана партидата на търговския обект по сметка 304 „Стоки в ТД” към края на всеки месец, след което е извършвано пълно засичане и равнение с отчетността, водена в счетоводството на кооперацията, и връщане на СПО на МОЛ, с което и същите били запознати с евентуално извършени корекции по повод допуснати грешки през отчетния период. С така установените салда, отчетниците започвали изготвянето на следващия стоково-паричен отчет. Със заповед № 125 от 17.08.2020 г. на Председателя на ЦКС гр. С. било наредено на Н. Г. К. - *********към Главна дирекция „***********” при ЦКС, да извърши тематична финансова ревизия в РПК „**********. На база цитираната заповед и на основание чл.63, ал.2 от ЗК във вр. с чл.21, ал.2 и чл.22 от ЗДФИ относно отчетническата дейност, на материално - отговорните лица Г. Т. А. и Н. А. З. при търговски обект в село **********, стопанисван от ищцовата кооперация, била извършена финансова ревизия и бил съставен акт за начет. Ревизията обхванала отчетническата дейност на търговския обект, находящ се в с. М., за периода от 11.06.2019 г.- 11.08.2020 г. По време на финансовия одит и на база извършената проверка от страна на финансовия ревизор на всички документи, които били намерили отражение в приходната и разходната част по партидата на търговския обект, било констатирано, че отчитането е на принципа на двойното счетоводно отразяване, всичко било потвърдено с първични документи, отразяващи аналитично задължението за всеки вид доставена стока съгласно фактури и стокови разписки, заверителни документи, отчети за дневни продажби и др. заверения, брак на СМЦ.

Разликата между задължението и заверението е наличността в търговския обект, която е посочена в стоково-парични отчет като „салдо“. Констатирано било, че салдата по стоково-паричните отчети към края на всеки един отчетен период, ведно с прихода, сочели размери, които, съпоставени с отчетените суми като стокооборот по разхода на равносметката, бележели непрекъсната тенденция на увеличение. При извършената документална проверка били установени постоянни ежемесечни различия между доставената стока в търговския обект и отчетените стокообороти за съответните периоди.

Установено било, че от 15 отчетни периода едва в четири имало относителна съпоставимост между доставки и отчетена реализация, в резултат на което наличността по счетоводни данни нараствала ежемесечно. Констатирано било от страна на ревизора, че били нарушени задълженията на ********** в обекта, вменени им с подписаните от самите тях длъжностни характеристики, както и, че същите, в качеството си на материалноотговорни лица, не са изпълнили основното си задължение съгласно чл.207, ал.2 КТ. Предвид факта, че МОЛ собственоръчно изготвял стоково-паричните отчети, а липсващите стоки били 69.39% от стоково материалните ценности по счетоводни данни, ревизорът приел, че липсата не би следвало да е изненадваща за тях. Видно от съставеният Акт за начет, при извършената на основание заповед № 5 от 11.08.2020 г. на Председателя на кооперацията 4 инвентаризация на търговски обект в село М., всички документи, включително въпросен лист, инвентаризационни описи, декларации и др. били надлежно оформени и подписани от МОЛ. Съгласно акт за проведена инвентаризация на СМЦ, в обекта била установена липса в размер на 22 468.34 лева. Видно от отразеното в същия акт за проведена инвентаризация/акт за резултат, материалноотговорните лица собственоръчно са се подписали и са записали, че са съгласни с направената ревизия. В обяснение от 11.08.2020 г. ответницата Г. Т. А. заявила, че няма обяснения за излязлата разлика от ревизията, стоката от ревизорите е изброена правилно, отчетите са проверени. В обяснение от същата дата Н. А. З. заявила, че стоката в магазина била преброена правилно и няма обяснение за разликата.

Изготвен бил акт за начет, като констатациите на ревизиращият орган, намерили материален израз в същия, били документално обосновани от всички проверени счетоводни документи в кооперацията. Заключителната част на акта сочела, че за установената липса от 22453.19 лева на основание чл.21, ал.2 и чл.22 от ЗДФИ във вр. с чл.63 от ЗК следва да се търси пълна имуществена отговорност от Г. Т. А. и Н. А. З., ведно с начислената лихва от момента на откриване на липсата (11.08.2020 г.) до момента на изготвяне на акта за начет с вх.№20/28.08.2020 г. в размер на 112.27 лева или общо 22565.46 лева, като съгласно чл.26 от ЗДФИ, считано от 29.08.2020 г. МОЛ дължали и лихва до окончателното издължаване на главницата. На 31.08.2020 г. акт за начет с вх. № 20/28.08.2020 г., изготвен от финансовия ревизор Н. Г.