Решение № 59 от 14.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Илияна Т. Балтова

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500002 по описа за 2022 година Производството по в.гр.дело № 2/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адв.В., пълномощник на И. Г. К. и П. Г. Г., против решение № 302/13.08.2021г. по гр.дело №2749/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК *, при участието на третото лице помагач на страната на ответника консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в което участници са „ПСТ ГРУП“ ЕАД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД, сегашно наименование "Пътстрой ВДХ" ЕАД (данни от съдебно заседание) и „Трейс Бургас“ ЕАД, заличено, с правоприемник „Трейс БГ“ ЕАД за П.Г. в цялата отхвърлителна част, а за И.К. в отхвърлителната част до размера от 9 000 лв. Оспорват се констатациите на Бургаския окръжен съд, починалият С. К. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а ответната Агенция е изпълнила задълженията си по закон. Твърди се, че водачът е загубил управление над автомобила, поради образуваната върху пътното платно ледена покривка, а не поради превишаване на скоростта. Съгласно заключението на вещото лице по 1 назначената САТЕ при скорост от 64 км., с която се е движил автомобилът, при незаледен път ПТП не би настъпило. Заледяването на пътя е констатирано в протокола за оглед на местопроизшествието, който не е оспорен от ответника. Събрани са показания и в обратния смисъл, но те не кореспондират с останалите доказателства по делото. Представени по делото са справки за движението на почистващите машини, които не доказват обаче, че участъкът е обработен с пясък или други съставки. Считат за установено, че почистването на участъка не е извършено редовно и в съответствие с Наредба РД-02-20-19 от 12.11.2012г. Участъкът, на който е настъпило ПТП, е определен като критичен, поставен под въздействие на заледяване и снегонавяване. Сочат се изискванията на приложение 3 към Наредбата правила, организация и технология на работата за зимно поддържане на пътищата, които ответникът не е изпълнил. Считат за установено по делото, че ответникът не е изпълнил и плана за преодоляване на последствията от бързо заледяване, не са били поставени и изискуемите прегради за спиране на снегонавяванията, не са предприети задължителните мерки при наличие на снежна буря - да се затвори пътя. По направените по делото възражения за съпричиняване се излагат доводи, че са общи и неконкретизирани и съгласно практиката на ВКС не представляват твърдения за факти, а представляват предположения. Съгласно критериите за съпричиняване такова не е налице.

Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез своя пълномощник юрисконсулт П., депозира писмен отговор, в който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага доводи, че съдът е извършил правилна преценка на изготвената по делото автотехническа експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание, че смъртта на С. К. е настъпила поради несъобразена скорост с конкретните условия и състоянието на пътя. Вещото лице не е посочило от къде е започвало заледяването на пътя, тъй като не е изследвало това обстоятелство, което не може да бъде установено и понастоящем. Поради това изводът на съда, основан и на показанията на св.П., правилно е приел, че водачът е можел да избегне ПТП, ако би съобразил скоростта на автомобила с пътната обстановка и своите умения, като контролира МПС и не напуска лентата за движение. Правилно е съобразено, че скоростта не е съответствала на пътната обстановка и на атмосферните условия и е довела до невъзможност да бъде овладяно превозното средство. Поддържа се липсата на причинно-следствена 2 връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Счита, че не е установено конкретно нарушение на разпоредбите на Наредба №РД-02-2019/12.11.2012г., на оперативния план за зимно поддържане на пътищата и на техническите правила и изисквания за поддържане на пътищата от 2009г.

Оспорва твърденията,че пътният участък не е бил почистен и счита изводите на съда за съобразени с нормативните изисквания и показанията на свидетелите по делото. Обстоятелството, че скоростта е била несъобразена е констатирано и от вещото лице, което сочи, че ПТП би настъпило и при ограничена видимост, каквато е била налице. Предвид посочените като релевантни за пътния участък от вещото лице пътни знаци, следва обоснования извод, че водачът на МПС не е съобразил условията на пътния участък и положените пътни знаци, което е довело до нарушение на Закона за движение по пътищата и настъпилия фатален край. Оспорва се процесуалната легитимация на ищците по делото съгласно кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Сочи се, че те не са живели в общо домакинство с починалия и не са установени изключителни обстоятелства, различни от обичайните нормални и естествени взаимоотношения, които да са основание за присъждане на обезщетение. Не са доказани и претендираните в производството неимуществени вреди. Поисканото обезщетение не отговаря на действителните доходи на починалия, дори да се приеме, че той е осигурявал издръжка на своите майка и брат, то тя е била в значително понисък размер. Поддържа възражението за съпричиняване, като счита, че то е конкретизирано и обосновано. Съобразно изложените твърдения, процентът му следва да бъде определен над 90%. На последно място твърди, че съгласно представения Договор за възлагане на обществена поръчка, отговорността следва да е на изпълнителя Консорциум „Пътно поддържане-Бургас 2014“. По отношение на третите лица помагачи, участници в него, моли, ако бъде прието, че пътният участък не е бил почистен и поддържан, да бъде приложен чл.33 от Договора за възлагане. На последно място поддържа своето възражение за изтекла погасителна давност. Счита претендираното от въззивниците адвокатско възражение за прекомерно и моли да бъде намалено до размера, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Становището на третото лице - помагач е за неоснователност на въззивната жалба. Изразява становище в съдебно заседание за потвърждаване на обжалваното 3 решение.

Бургаският апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил иска на ищците против ответника, при участието на третите лица, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лицата, на които ответната АПИ е възложила работа – основание по чл.49 ЗЗД.

По приложението на чл.49 ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността на ответното юридическо лице по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на предпоставките: противоправно поведение на служителите на ответника или на ангажираните от него лица, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вредите за ищците, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.

Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП), републиканските пътища, (произшествието е станало на републикански път I-6, на км 438 по посока от С. към К., в района на с. В.) са изключителна държавна собственост и се управляват от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП.

Въззиваемият ответник АПИ има качеството на „възложител“ по смисъла на чл.49 ЗЗД за причинени щети от виновни действия или бездействия, както на своите на работници и служители, така и на търговски дружества-изпълнители по сключени с АПИ договори за осъществяване на дейности по поддръжка и ремонт на пътищата. По делото не е спорно, че има сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-22 от 18.11.2015г., с който АПИ е възложила дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Б. на консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в състава на който влизат конституираните по делото трети лица – помагачи на ответника, „ПСТ груп“ ЕАД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД (последното дружество с правоприемник „Пътстрой ВДХ“ ЕАД).

Нормата на чл.49 ЗЗД изисква възлагане на определена работа/дейност, като при или по повод на извършването и, на трето лице са причинени вреди.

АПИ носи обективната и гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 4

ЗЗД, за вреди от чужди действия или бездействия.

Установен е механизмът на ПТП.

На 18.01.2017г. около 16,40 часа управляваният от Стоян К. лек автомобил „Мерцедес С180“, рег. № А 9684 ВР се е движел по главен път I-6 от с.В. към К.. В обратна посока се движел влекач „Мерцедес 1844 Актрос“, рег. № * с полуремарке, с водач св.П. Р.. На около 1,8 км, преди разклона за с.И., водачът на лекия автомобил изгубил контрол върху управлението му и се ударил с лявата си страна в преден десен край на товарния автомобил, който към момента на удара бил спрял по средата на лентата си за движение.

Вследствие на удара на водача на С. К. са причинени множество телесни увреждания несъвместими със живота. По данни от кръвната проба на загиналия водач съдържанието на алкохол в кръвта към момента на смъртта е 0,11 промила.

По данни от протокола за оглед на местопроизшествието, извършен на 18.01.2017г. в 17 часа и 10 мин. (вж. ДП № 13/2017г. на РПУ К.), пътният участък е бил заледен, придвижването по пътя пеш било почти невъзможно от силния вятър и снеговалеж. Пътната настилка била покрита със сняг и заледена. От двете страни на пътя имало високи снежни преспи, на места навлизащи в пътното платно.

От показанията на свидетелите се потвърждава усложнената пътна обстановка при зимни условия. Мястото на произшествието се признава за най-тежък участък от пътя в района в този ден-със снеговалеж и буен вятър, заснежаване и снегонавявания, намалена видимост. Свидетелите поясняват, че поради особености на релефа вятърът на това място образува своеобразна дифузия (същото и в.л.С. в с.з.) и колкото и да се третира с обичайните вещества – сол, пясък, луга, пътят оставал заледен, а силните навявания намалявали видимостта.

Ударът е настъпил в най-високата част на вертикална крива на пътя, което обективно обуславя намалена видимост. Поради заледяването и поривите на вятъра товарният автомобил се е отклонил. Лекият автомобил в този момент е предприел маневра да го избегне, но водачът е загубил управление и е последвал удар.

Св.П. потвърждава за силен вятър, който „изважда сняг“ на пътното платно. По плана за почистване за 2016-2017г., според него, не е предвидено поставяне на защитни щитове, нито има растителност в този участък, въпреки 5 че свидетелят познава района като проблемен, т.е. ставали са и други произшествия (л.326).

Св.Щ., като очевидец, описва пътната настилка като „стъкло“, „пътя беше лед“.

В писмо изх.№24-00- 208/31.05.2017г. на Областно пътно управление–Б.

(приложено в ДП), е посочено, че пътят е затворен в 17,20 часа в деня на произшествието.

След случая бил поставен знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч при снеговалеж. Според в.л.С., заледената настилка е оказала голямо значение за загубата на контрол над лекия автомобил. Освен това, както към момента на ПТП, така и при огледа, за водачите от лентата за движение на пострадалия на разстояние от 120м преди удара действа знак № В34 – край на ограниченията.

Произшествието е настъпило поради движение на лекия автомобил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, неправилни действия на водача при движение по заледен асфалт и неправилно отворен за движение, необезопасен при зимни условия със снегозащитни съоръжения, път, без да са осигурени условия за бързо и безопасно придвижване.