Решение № 251 от 15.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. С.З., 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20245500900375 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на А. Л. К. на 30 години.

Посочено е, че на 08.01.2024 г. около 06:45ч. в гр. С.З., по бул. „**“, при управление на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **, водачът Д. Д. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал на пешеходна пътека пешеходката А. К., като вследствие на инцидента са й причинени телесни увреждания.

Сочи, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 1228 ЗМ 10/2024г. по описа на Сектор „ПП“ към ОДМВР гр. С.З., пр.пр. № 264/2024г. по описа на РП гр. С.З., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Д. Д.. Заявено е, че в конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. Д. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на А. К..

1

Твърди, че за увреждащия лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **, управляван от Д. Д. Д., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. BG/03/123001532033, със срок на валидност, считано от 24.05.2023 г. до 23.05.2024 г. със ЗАД „Б.“. Заявява, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2024г. при едно увредено лице, какъвто е конкретният случай.

Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.“ и е представила всички документи, с които разполага, получени от застрахователя на 20.03.2024 г. По случая е заведена претенция с № 825, по която застрахователят не е заплатил обезщетение. Сочи, че в случая за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда и за ангажиране отговорността на ЗАД „Б.“ за причинените й неимуществени и имуществени вреди.

Посочено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалата А. Л.

Божкова е получила следните травматични увреждания: Счупване на пубиса (срамна кост), закрито; контузия на раменния пояс и мишница; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.

Изложено е, че непосредствено след инцидента на 08.01.2024г. пострадалата е транспортирана и приета за лечение в У.** гр. С.З., с оплаквания от болки в дясно рамо, ограничени движения, болезненост в дясна ТБС. Извършени са й клинични прегледи, консултация със специалист, направени са й образно-диагностични изследвания. От извършените изследвания е установена фрактура на долния клон на пубисната кост в дясно.

Назначена е извършване на операция. На 09.01.2024 г. е извършено оперативно лечение, видно от оперативен протокол № 22 е направено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, направена репозиция. На 11.01.2024 г. пострадалата е изписана с дадени препоръки да спазва леглови режим за 2 месеца, да продължи НМХ.

2

На 11.01.2024 г. пострадалата постъпва за продължаване на лечението в „Отделение по физикална и рехабилитационна медицина“ в У.**. Проведени са назначените рехабилитационни мероприятия. На 29.01.2024 г. А. е изписана.

На 11.03.2024 г. ищцата отново постъпва в „Отделение по физикална и рехабилитационна медицина“ в У.**. Оплаква се от болки в лумбо-сакралния дял и в двете тазобедрени стави, невъзможна самостоятелна походка.

Назначена е медикаментозна терапия. Проведени са назначените рехабилитационни мероприятия. На 18.03.2024 г. пострадалата е изписана.

Твърди, че вследствие на травмите, получени от процесното ПТП, пострадалата А. търпи болки и страдания, не се чувства добре нито физически, нито психически и емоционално. Дълго време след инцидента ищцата е имала нужда от чужда помощ от близките й, не е можела да се придвижва самостоятелно продължителен период от време, като се е налагало да спазва леглови режим, след което да се придвижва с помощни средства.

Сочи, че възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент. Поради невъзможността да се обслужва сама и нуждата близките й да й помагат, е чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Сега изпитва цялостен дискомфорт, вследствие на получените травми в областта на таза, защото продължава да има болки и към настоящия момент, лечението й не е приключило.

Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние. Дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, стресирана от претърпения инцидент, не е била в състояние да се натоварва нито психически, нито физически.

Налице е било страх от автомобили, страх да пресича улици, страх да излиза сама. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, както и при лечението, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Заявява, че с оглед на изложеното, за причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата, следва да бъде компенсирана. Сочи, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би 3 могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.

Твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д. Д. Д., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „Б.“. Изложено е, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по застраховка „Гражданска отговорност“ за 2024 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Направено е искане да се осъди ответника ЗАД „Б.“ да заплати на А. Л.

К. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 130 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 15.01.2024 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с. чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски.

В съдебно заседание от 17.07.2025 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск, който да се счита предявен за сумата от 90 000 лв. частичен иск от 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна лихва от 15.01.2024г.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове 4 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен размер на 26 000 лв. от сума в размер на 130 000 лв. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.01.2024 г., за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на извършените по делото разноски.

Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Отбелязва, че съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса на управление на ЗАД „Б.”, ответник в производството, е гр. С.**, като в тази връзка намира, че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, поради което предявените искове не са подсъдни на Окръжен съд С.З..

Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Прави възражение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство. Сочи, че от представеният с исковата молба Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица се установява, че към настоящият момент е налице преюдициално наказателно производство. Излага аргументи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Счита, че поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 -чл. 298, чл.300, чл.302 от ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Посочва, че спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка 5 инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Сочи, че нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Счита, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде спряно настоящото съдебно производство до влизане в сила на присъда по преюдициалното наказателно производство.

Посочва, че за установяване на престъпни обстоятелства е представен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от 08.01.2024 г., в който е удостоверено и начало на разследване. Счита, че следва да се има предвид, че от същият официален документ не се установяват обстоятелствата причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради което не се установяват обстоятелствата около деликта.

Заявява, че посочените в този документ престъпни обстоятелства обуславят пряко решението по образуваното дело, понеже покриват елементите на пораждащия отговорността на застрахования фактически състав и съответно обуславят отговорността на застрахователя. Отбелязва, че само въз основа на тях сезираният граждански съд не може правилно да реши въпроса дали е осъществено престъпление, респективно покрит от застрахователя риск, понеже разследването им е в компетентност на наказателните органи, които ще се произнесат с присъда или с прекратяване на наказателното производство. Сочи, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване (Решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС). Посочва, че това е така, защото извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда на НПК.