Решение № 269 от 06.11.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 269 06.11.2023 г. град Русе

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, втори касационен състав, на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Ивайло Йосифов

Членове: 1. Росица Басарболиева

2. Диана Калоянова при секретаря Мария Станчева и прокурор Георги

Манолов като разгледа докладваното от съдия

Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 261 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе срещу Решение № 189/27.03.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022 г., издадено от касатора. С наказателното постановление, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5) и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева поради преквалифициране на нарушението като маловажно на основание чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението се обжалва като неправилно и необосновано по причина, че изложените мотиви не кореспондират с установените от правна страна факти и аргументи, относими към делото и административнонаказателната преписка. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора се представлява от юрисконсулт Павлина С.-Йорданова, редовно упълномощена, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски за две инстанции.

Ответникът – „Момтрейд

Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Александровска“ № 26, ет. 4, представлявано от Г.Х.М. – управител, редовно призовано, не се представлява. Представя писмен отговор с вх. № 11835/19.04.2023 г. по описа на Районен съд - Русе от касационния ответник, с който счита, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът е представил писмено становище с вх. № 4168/ 10.10.2023 г., заедно с писмена защита, като се поддържат вече изложените с отговора възражения срещу жалбата.

При условията на алтернативност, ответникът въвежда ново касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се иска намаляване на наложената имуществена санкция в размер на 300,00 лева на 100,00 лева.

Претендират се разноски за две инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, а решението на въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред

Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022 г., издадено от директора на ДИТ Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал.

1 от КТ на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Санкцията е наложена за това, че работничката Д.М.С., ЕГН ********** е командирована в Германия в периода 18.04.2022 г. – 17.10.2022 г. въз основа на допълнително споразумение от 14.02.2022 г. към трудов договор № 096/28.10.2022 г., сключено на основание чл. 121а от КТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при което дружеството като работодател не подало в тридневен срок до ТД на НАП уведомление за изменение на трудовия договор. От приложените по делото доказателства се установява, че работодателят е подал посоченото уведомление до НАП на 31.08.2022 г., след извършената на 23.08.2022 г. проверка от контролните органи на ДИТ Русе. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, при липса на настъпили вредни последици и по тази причина при издаване на наказателното постановление е приложил нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и определил имуществена санкция в размер на 300 лева.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че приложената от наказващият орган санкционна разпоредба както на чл. 415в, препращаща към тази на чл. 414, ал. 1 от КТ са общи и бланкетни. В диспозицията си втората препраща към трудовото законодателство. Това обстоятелство е задължавало наказващият орган да посочи в диспозитива на обжалваното наказателно постановление нарушената норма от трудовото законодателство. Като не е сторил това е нарушил материалния закон предвид невъзможността да се направи извод дали допуснатото нарушение попада в обхвата на тези допускащи приложението на чл. 415в от КТ и освен това нарушава и правото на защита, тъй като наказаният не може да разбере за извършването на кое точно действие или пък за бездействие е санкциониран.

Решението на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба е релевирано възражение срещу основанието, на което процесното наказателно постановление е отменено – твърденията в обжалваното съдебно решение, че неправилно наказващият орган е квалифицирал установеното нарушение. Касационният съд намира за основателно въведеното възражение.

Според чл. 3, ал. 1, т.

1, б. “б“ от Наредба № 5 Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Предвид съдържанието на посочените норми, се установява, че в процесното наказателно постановление не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ за да се направи връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. Необходимо е да се посочи времето на приемането и изменението на тези норми – чл. 62, ал. 3 от КТ последно е изменен през 2008 г. и следователно не е съобразен с допълнението на посочената разпоредба - чл. 3, ал. 1, т. 1, б.

“б“ от Наредба № 5, което е реализирано през 2021 г. На следващо място, чл. 62, ал. 3 от КТ урежда общото положение – не е указано при какво точно изменение на трудовия договор работодателят е длъжен да уведоми НАП. Посочената в наказателното постановление норма конкретизира случаите, при които следва да се подаде уведомление и в частта по буква „б“ тази норма е приложима по настоящия казус. Друга разлика е, че алинея първа на чл. 414 от КТ се отнася до всички нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание. Няма спор, че нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ. Не на последно място следва да се посочи, че ако се изпълни искането на жалбоподателя и се приложи чл. 62, ал. 3 от КТ, то неговото положение ще се влоши, което е недопустимо. Влошаването ще се дължи на факта, че спрямо касатора няма да може да се приложи привилегията, предвидена в чл. 415в, ал. 1, а ще е приложима забраната, въведена с чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Няма спор между страните, че административнонаказващият орган е приел нарушението за маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ и затова на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като са изложени мотиви относно този размер, които се приемат от касационния състав. Трябва да се посочи, че процесуалният представител на ответника необяснимо защо иска едно и също обстоятелство едновременно да се третира като такова, което обуславя привилегия (прилагане на чл. 414в, ал. 1 от КТ) и също така да бъде прието за смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на административното наказание, което на основание чл. 56 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН е недопустимо.

Като е достигнал до изводи,, различни от изложените, въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени и вследствие на това процесното наказателно постановление да се потвърди.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции поотделно, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.

По изложените причини, касационният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 189/27.03.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2200026/03.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4, представлявано от Г.Х.М. – управител да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева юрисконсултско възнаграждение общо за въззивна и касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: