Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 12.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3077/2023
Вид
Решение № 189
Подписан
12.01.2024
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 143 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 143, ал. 3, т. 3 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 148, ал. 1 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 148, ал. 2 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 16б, ал.4 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 16л, ал. 1 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 12, т. 1 · Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (Текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110203077 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „**********“ АД, ЕИК ********* срещу наказателно постановление /НП/ № 45-07-4 от 20.01.2023 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 16л, ал. 1 от ЗГВ, вр. чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила, в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване.

В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че наказателното постановление не съдържа конкретизиране на това кои точно от мерките, заложени в глава 4, точка 4.1.2 „Проверка на ръчния багаж“ от Летищната програма за сигурност на „**********“ АД не и била приложена, респ. което действие не е извършено. Поддържа се, че скритите тестове на персонала по сигурността към летищния оператор не представлява мярка, а средство за контрол от страна на контролните органи, като разликата между мерките и 1 скритите тестове с откроява най-силно на плоскостта на субектите, които ги прилагат. Поддържа се, че тъй като при скритите тестове се използват макети на самоделни взривни устройства, те се извършват в контролирана среда, поради което не е налице обществена опасност на деянието. Оспорва се изводът, че негативният резултат от приложено средството представлява неизпълнение на мярката. Според жалбоподателя при издаване на НП са допуснати редица процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото му на защита, а именно не са посочени дата и място на извършване на нарушението, законовите разпоредби, които са били нарушени. Поддържа се, че за резултатите от проверката не е съставен констативен протокол по смисъла на чл. 16б, ал.4 от ЗГВ, не е представена заповед, от която да се извлекат данни за компетентността на актосъставителя и АНО. Застъпва се тезата, че започването на АНП цели да предотврати в бъдеще извършването на противоправни деяния, а наложената имуществена санкция, определена в максимален размер, не е съобразена с целите на административното наказание.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от юрк. Г.- надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“– редовно призован не се явява, представлява се от юрк. Борчева, която счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „**********“ АД е лицензиран летищен оператор на летище София с функции на летищна администрация. На 10.02.2021 г. била утвърдена и одобрена Летищната програма на летище София. В глава 4 „Пътници и ръчен багаж“, точка 4.1.2 „Проверка на ръчен багаж“ били описани реда и условията за извършване на проверка на ръчния багаж, както и изключенията при проверка.

В периода 24.10.2022 г. – 28.10.2022 г. била извършена проверка на летищния оператор от служители на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД ГВА/, като служителите, сред които и свидетелят М. Б. - главен инспектор в ГД ГВА, извършили общо 6 скрити теста на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж на Терминал 2, които тестове се изразили в опит да бъде внесен модел на самоделно взривно устройство в зоната на сигурност на летището. Тестовете били извършени на различни дати в посочения период, като три от общо шестте извършени 2 скрити теста били неуспешни тоест при три от тестовете моделът на самоделното взривно устройство бил внесен в зоната за сигурност.

С оглед неуспешните опити свидетелят Б. счел, че дружеството не е изпълнило мерките за сигурност в гражданското въздухоплаване, заложени в т. 4.1.2 „Проверка на ръчен багаж“, глава 4 „Пътници и ръчен багаж“ от Летищната програма за сигурност на „**********“, с което дружеството е нарушило чл. 16л, ал. 1 от ЗГВ, вр. чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила, в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, поради което на 21.12.2022 г. в присъствие на изпълнителния директор на дружеството Х.К.П. съставил срещу „**********“ АД акт за установяване на административно нарушение № 45-06-10/21.12.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на представляващия дружеството и му бил преведен от А.Д., като П. получил екземпляр от АУАН, за което се подписал. В акта било отразено, че възражения ще бъдат направени в 7-дневен срок и на 23.12.2022 г. такива били депозирани.

Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издал обжалваното наказателно постановление. Препис от него бил връчен на изпълнителния директор на „**********“ АД на 25.01.2023 г., съдържанието му било преведено устно, а на 06.02.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля М. А. Б., заповед № 45-01-664/01.12.2022 г. на главния директор на ГД ГВА, Летищна програма за сигурност на летище „София“, стандартизиран формат за докладване, 6 броя протоколи за извършени тестове, писма, приемо-предавателни протоколи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. А. Б., тъй като същите са обективни, добросъвестно депозирани и достоверни. От показанията на свидетеля се установява периода, в който са били извършени скритите тестове, както и че 3 от проведените общо 6 скрити теста са били неуспешни.

Свидетелят подробно изясни в какво се изразява скритият тест, как се провежда, какви вещи опитват да внесат лицата, които извършват теста, като съдът се довери на показанията на свидетеля в тази им част, тъй като самият свидетел е бил едно от лицата, които са извършвали скрити тестове.

Свидетелят посочи, че в началото на периода на проверка тестовете били успешни, а неуспешните били проведени на 27 и 28 октомври. В подкрепа на показанията на свидетеля са и протоколите от проведените тестове, видно от които като неуспешни са отчетени тестове, проведени на 27.10.2022 г. /два теста/ и на 28.10.2022 г. /един тест/.

Съдът кредитира и представените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като от Летищна програма за 3 сигурност на летище „София“ се установяват реда и условията за извършване на проверката на ръчния багаж на пътниците, както и изключенията тази проверка. От заповед № 45-01-664/01.12.2022 г. на главния директор на ГД ГВА съдът извлече информация относно компетентността на актосъставителя М. Б..

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от т. 7 на издадената на основание чл. 148, ал. 1 от ЗГВ заповед № 45-01-664/01.12.2022 г. главният директор на ГД ГВА е оправомощил свидетелят М. Б. да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 143 от ЗГВ/ с изключение на чл. 143, т.

17-19/. Компетентността на АНО – главния директор на ГД ГВА следва от изричната законова разпоредба на чл. 148, ал. 2 от ЗГВ. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, както и непълна правна квалификация.

Като фактически обстоятелства на нарушението в АУАН и НП е посочено, че в периода от 24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. на летище София, терминал 1 и 2 са били проведени шест скрити теста на служители по сигурността на летището, като три от тях са неуспешни и в критичните части на зоните с ограничен достъп на летището са внесени забранени предмети – макети на самоделни взривни устройства. Поради наличието на три неуспешни теста е направен извод, че летищният оператор не прилага мерките за сигурност в гражданското въздухоплаване, заложени в глава 4 „Пътници и ръчен багаж“, т. 4.1.2 „Проверка на ръчния багаж“ от Летищната програма за сигурност на „**********“ АД, с което не осигурява равнището и стандартите, посочени в чл. 16л, ал.1 от ЗГВ вр. чл. 12, ал.1 от Регламент /ЕО/ 300/2008. Изложените фактически твърдения, на база на които е направен 4 изводът, че летищният оператор не прилага посочените мерки обаче са крайно лаконични и лишени от всякаква конкретика, поради което правото на защита на жалбоподателя да разбере в пълнота вмененото му нарушение и да оспори фактическите твърдения на актосъставителя респ. АНО е съществено затруднено. Нито в АУАН, нито в НП не е посочено кога точно тоест на коя дата са извършени конкретните неуспешни тестове /данни за което контролните органи със сигурност разполагат/, кои са служителите на жалбоподателя, които са били проверени и които конкретно са допуснал забранените предмети в критичните части на зоните с ограничен достъп, как точно е бил извършен всеки отделен тест, какви действия е следвало да бъдат извършени по проверката на ръчния багаж от служителя и които се твърди да не са били извършени – например дали ръчният багаж изобщо не е бил претърсен, поради което не е открит забранения предмет, дали е бил претърсен ръчно и не е открит, дали е бил претърсен чрез рентгеново оборудване и ако да- какви точно действия са извършили конкретните служители, за да се приеме, че допускането на забранения предмет в т.нар. зона за сигурност се дължи на неприлагане на мерките по т. 4.1.2 от летищната програма. Липсата на конкретно и достатъчно подробно описание на конкретните действия, които е следвало да бъдат предприети от служителите на жалбоподателя от друга страна препятства извършването на проверка дали такива действия всъщност са били дължими и ако да- коя от конкретните подточки на т .4.1.2 е предписвала такова поведение.

Все във връзка с неясното описание на нарушението от фактическа страна е основателно и възражението, че е неясно мястото на извършването му. Посочено е, че проверката е била извършена на летище София, терминал 1 и терминал 2 /без да е вписан конкретен адрес на летището/, като дори и да се приеме, че местонахождението на летище София е общоизвестно, то не е посочено неуспешните тестове на кой терминал са били извършени, респ. на кой терминал не са приложени мерките.