Решение № 263 от 27.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. *****, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20244200500524 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби от страните по делото.

Ищецът Д. К. обжалва постановеното решение по гр.д.№1009/2024г. на РС-***** в частта , с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл.225 КТ за осъждане на „*****“ АД, ЕИК:817061834, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. "*****" № 157, да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, като неоснователен и недоказан.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Прави се позоваване на обстоятелството, че 6- месечният срок не е изтекъл при постановяване на първоинстанционното решение и поради това е налице възможността да се представят доказателства пред въззивната инстанция за оставането на ищеца без работа след уволнението. Заявено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение по чл.225 КТ , ведно със законните последици.

От насрещната страна „*****“ АД е подаден писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, в който се излагат доводи за неоснователността й.

Ответникът е обжалвал постановеното решение по гр.д.№1009/2024г. на РС-***** в частта , с която са уважени исковете , като е признато за НЕЗАКОННО уволнението на Д. В.

К. от длъжността “портиер” , извършено със заповед № 36/25.04.2024 г. на изпълнителния директор на „*****“ АД гр. ***** и е отменено, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и ищецът е 1 възстановен на предишната му работа като “портиер” в ответното дружество, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.

В жалбата се излагат доводи, че в обжалваната част решението е немотивирано и неправилно. Оспорват се изводите на съда, че работодателят не е спазил изискванията на чл.193, ал.1 КТ. Твърди се, че работодателят е отчел поведението на работника при преценка тежестта на извършеното нарушение и че наложеното наказание съответства на нарушението. Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната част и се остави в сила заповедта за уволнение и без уважение искането за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност в дружеството , ведно със законните последици.

Не е постъпил отговор от насрещната страна на въззивната жалба на ответника.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което са процесуално допустими.

С постановеното решение по гр.д.№1009/2024г. първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени искове по чл.344 КТ , като е признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца Д. В. К., извършено със заповед № 36/25.04.2024 г. на изпълнителния директор на „*****“ АД , на основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ; възстановил го е на заеманата длъжност преди уволнението „портиер“ , на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и е отхвърлил предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за заплащане обезщетение на ищеца за времето, през което е останал без работа, като неоснователен и недоказан. Производството по делото е прекратено в частта по предявения иск по чл.344,ал.1 т.4 КТ.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

За да уважи предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 КТ първоинстанционният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно извършено и че осъщественото от ищеца не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание е несъразмерно на дисциплинарната простъпка. Искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е отхвърлен поради непредставяне на доказателства , че действително ищецът е останал без работа и в какъв период след датата на уволнението.

По делото не се спори , а това се установява и от писмените доказателства, че страните са били в трудово правоотношение , възникнало по сключен договор от 30.06.2000г., като към датата на уволнението ищецът е заемал длъжността „портиер“ в ответното дружество.

От представените писмени доказателства се установява ,че ищецът е бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „портиер“ в структурно звено „Портал“ на 01.04.2019г., видно от приложената на л.22-25 от първоинстанционното дело . Вменените задължения с нея са описани в раздел І , сред които са и осъществяването на контрол на движението на работниците и служителите чрез проверката им /т.1/, познаване и спазване вътрешнодружествените правила ,нормативната уредба, свързана с длъжността/т.10/, 2 спомага за опазване на имуществото в контролирания обект и носи отговорност за нерегламентирано изнасяне на продукция или имущество през портала /т.20/. Същият е бил запознат и с Инструкция за дейността звено „Портиери“ / л.26-31/ съгласно представения списък на л.32 от първоинстанционното дело, в която в чл.11 е описан начинът на осъществяване на пропускателния режим по време на дежурство и контрол при влизане и излизане на работници и служители , външни лица, МПС. Ищецът е бил запознат и с Правилника за вътрешния трудов ред , в сила от 01.02.2023г., съгласно представения списък на л.62 от първоинстанционното дело, в който в чл.17 са посочени задълженията на работниците и служителите при изпълнение на възложената им работа, а в чл.47 нарушенията на трудовата дисциплина.

Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено с процесната заповед №36 от 25.04.2024г. на изпълнителния директор на „*****“ АД , на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ , с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , на основание чл.188, т.3 КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ, считано от 26.04.20204г. затова ,че на 23.04 2024 г., като дежурен нощна смяна съгласно график и за времето от 18:02 до 18:04 ч. не е осъществил наблюдение и контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е допуснал реална опасност за посегателството върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното. В продължение на 2 минути участвал в разговор с бивш служител на звено „Портиери“ Е.Й., от място, от което не се е виждала оставените от ищеца незаключена дежурна стая и турникети без надзор. От приложените видеозаписи се вижда през времето на отсъствие от работното място на ищеца как през турникетите преминават без осъществяване на контрол от негова страна голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреби с имуществото на работодателя в големи размери. Отсъствието от работното място създава предпоставки за достъп до ключове на помещения, в които се съхраняват материални и нематериални активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като например технологична документация и чертежи, собственост на работодателя. Описаното представлява нарушение на т.11 на Инструкцията за дейността на звено „Портиери", в която се възлага на дежурните служители задължение за осъществяване на надежден пропускателен режим и контрол при влизане и излизане на служители, работници и външни лица, нарушаване на трудовата дисциплина по реда на чл.187, ал. 1, т. 10 от КТ (неизпълнение на трудовите задължения предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред), както и чл. 17, ал. 1, т. 3 (да спазват точно работното време и да го използват само за изпълнение на възложената работа) и т. 12 (да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение възложената им работа), чл. 47, ал.1, т. 8 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила); чл. 47, ал. 1, т. 11 (неизпълнение на задълженията предвидени във вътрешните нормативни документи на работодателя, вкл. правилници, инструкции, процедури, заповеди и други) и чл.47, ал.1, т.14 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на дружеството, както и разпространяване на поверителни за него сведения) от Правилника за вътрешния трудов ред. Действията представляват тежки нарушения на трудовата 3 дисциплина съгласно чл.190,ал.1, т.4 и т.7 от КТ, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Спори се по делото относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно уволнение на ищеца с процесната заповед.

От данните по делото се установява, че преди уволнението работодателят е поискал от ищеца даването на писмени обяснения за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина на 23.04.2024г. за времето от 18.02 до 18.04 ч., изразяващо се в неосъществено наблюдение и контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е допуснал реална опасност за посегателство върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното , и за това , че е участвал в разговор с бивш служител от място, от което не се вижда оставената незаключена дежурна стая и турникети без надзор. За това свидетелства обективираното искане от работодателя в приложената по делото покана изх.№ЧР 348/25.04.2024г. , връчена на ищеца на същата дата /л.65 от делото/. Ищецът е отказал да даде такива, за което писмено е направил изявление на 25.04.2024г. /л.67 от първоинстанционното дело/. Не се спори ,че процесната заповед за уволнение е връчена след връчване на поканата за даване на обяснения от ищеца и отказа за даване на такива / индиция за което е и посочените часове на връчването на поканата и на заповедта/. С оглед на това е спазена процедурата по чл.193,ал.1 КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал от ищеца даване на писмени обяснения за част от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в обжалваната заповед за уволнение, описани по-горе.

Твърдението, че при искането на обяснения ищецът не е бил запознат с постъпилата докладна записка от прекия му ръководител , не обосновава неспазване на процедурата по чл.193 ГПК за поисканите писмени обяснения, тъй като в писмената покана на работодателя нарушенията са индивидуализирани по време , място и начин на извършване, позволяващ на ищеца да разбере за какви нарушения на трудовата дисциплина се искат неговите обяснения.

Не се установява по делото работодателят да е изисквал от ищеца писмени обяснения за другото посочено в обжалваната заповед нарушение, описано както следва : от приложените видеозаписи се вижда през времето на отсъствие от работното място на ищеца как през турникетите преминават без осъществяване на контрол от негова страна голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреби с имуществото на работодателя в големи размери. Отсъствието от работното място създава предпоставки за достъп до ключове на помещения, в които се съхраняват материални и нематериални активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като например технологична документация и чертежи, собственост на работодателя.

Неизискването на писмени обяснения от работодателя за част от посочените в заповедта за уволнение нарушения не обосновава прилагането на чл.193,ал.2 ГПК по отношение на обжалваната заповед с оглед установеното по делото ,че за останалата част от 4 посочените в заповедта нарушения са поискани писмени обяснения от ищеца , както и съобразявайки установената съдебна практика /реш.№.62/ 20.04.21 по г.д.N.2034/20, ІІІ ГО, реш.№.112/7.05.15 по г.д.№.5348/14, ІІІ ГО, реш.№.293/21.11.11 по г.д.№.238/11, ІІІ ГО, реш.

№.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.163/13.06.12 по г.д.№.564/11, ІV ГО ,реш. № 257 от 10.06.2010 г. по гр. дело № 3681/2008 г., ВКС, III г. о. , реш. №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г., ВКС, IV г. о. и др./, съгласно която ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за искане на обяснения - т.е. нарушен е чл.193 ал.1 КТ, трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения, за които са изискани обяснения. Съдът трябва да прецени вида и естеството на последните, поисканите и дадени конкретни обяснения във връзка със същите, събраните доказателства за установяването им, тежестта на допуснатото нарушение и съразмерността на наложеното наказание ,включително с оглед естеството на нарушението и значението му с оглед характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/146c1542-44c0-4aa3-80ea-5bfd72e48be0