Решение № 189 от 30.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Ангелина Богданова при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600503 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 14/02.04.2025 г., постановена по НОХД № 1594/2024 г. по описа на ВТРС е признат за невинен подсъдимият В. И. Б. за това, че на 20.05.****г. в местността „***“, землището на с. К., общ. П.Т. предоставил на лице, ненавършило 18 години - И. В. Б., ЕГН ********** огнестрелно оръжие - ловна карабина марка “IZH-18MH”, калибър .30-06 Springfield с № 031801912 и 1 бр. боеприпас за огнестрелно оръжие - патрон калибър .30-06 Springfield (7.62x63) - престъпление по чл. 338, ал. 2 НК.

Със същата присъда ВТРС е признал за невинен и И. В. Б. за това, че на 20.05.****г. в местността „***“, землището на с. К., общ. П. Т. като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, държал огнестрелно оръжие ловна карабина марка “IZH-18MH”, калибър .30-06 Springfield с № 031801912 и боеприпас - 1 бр. патрон калибър .30-06 Springfield (7.62x63), без да има за 1 това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1,т.

3 НК.

С обжалваната присъда веществените доказателства - кожени паласки 2 бр.; 6 бр. ловни патрони кал. 12/70 мм., марка „Rottweil", тип „Brenneke"; патрон калибър .30-06 Springfield (7.62х63); ловна карабина марка "IZH18МН", калибър .30-06 Springfield c № 031801912, на съхранение в РУ - П.

Тръмбеш, сиво на цвят горнище от анцуг със зелени кантове на раменете; панталон в камуфлажен цвят са върнати на собственика, имащ право да ги държи - В. И. Б.. Веществените доказателства - черно на цвят долнище от анцуг с надпис „Brooklin 85"; сиво на цвят горнище от анцуг с елипсовидна емблема от ляво; предадени с протокол за доброволно предаване от 21.05.**** г., са върнати на собственика И. В. Б.. За останалите веществени доказателства - платнена шапка с козирка; дървена пръчка с дължина 70 см. и диаметър 3 CM.; шушулки със семена от рапица; засъхнали парчета с кафяво-червеникав цвят; косми; 3 броя китове за вземане на натривки; тьмносиньо на цвят долнище от анцуг; светлосиня на цвят блуза; 3 броя специализирани комплекти за следи от изстрел с проби /китове/, районният съд е постановил след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.

Недоволен от присъдата останал прокурорът при Районна прокуратура гр. Велико Търново, който в законоустановения срок подал въззивен протест срещу нея, допълнен по-късно с писмено изложение. Протестът е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК.

В съдебното заседание пред настоящия въззивен състав, проведено на 02.10.2025 г., представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа протеста с изложените в него съображения, като заема становище за неговата основателност. Развива доводи в подкрепа на възраженията и поддържа направените в протеста искания. Излага съображения за непълни и неясни мотиви към постановената присъда, и липса на анализ на събраните по делото доказателства Поради това и предлага съдът да отмени присъдата и да постанови нова, с която да бъдат признати подсъдимите за виновни.

Защитниците на подсъдимите заемат становище за неоснователност на депозирания протест и предлагат той да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната присъда, с която подзащитните им са признати за 2 невиновни и оправдани - потвърдена.

Двамата подсъдими лично и в своя защита също изразяват съгласие със становището на защитниците си, като в правото си на последна дума искат оправдателна присъда, тъй като считат себе си за невиновни.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА. С въззивния протест е сезиран родово и функционално компетентен съд. Протестът е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от правно и процесуално легитимиран субект – прокурорът. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протестът е депозиран в срока по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Окръжният съд като въззивна инстанция при разглеждане на делото следва да извърши контрол върху дейността на първоинстанционния съд по установяване на фактите и анализа на доказателствата. Великотърновският окръжен съд в настоящия си състав, след като обсъди посочените в протеста и наведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314, във вр. с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата, предмет на въззивната проверка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Велико Търново срещу подсъдимия В. И. Б. с обвинение за извършено престъпление по чл. 338, ал. 2 НК за това, че на 20.05.****г. в местността „***“, землището на с. К., общ. П.Т. предоставил на лице, ненавършило 18 години - И. В. Б., ЕГН ********** огнестрелно оръжие - ловна карабина марка “IZH-18MH”, калибър .30-06 Springfield с № 031801912 и 1 бр. боеприпас за огнестрелно оръжие - патрон калибър .30-06 Springfield (7.62x63).

С обвинителния акт е повдигнато обвинение и срещу И. В. Б. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за това, че на 20.05.****г. в местността „***“, землището на с. К., общ. П.Т., като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, държал огнестрелно оръжие 3 ловна карабина марка “IZH-18MH”, калибър .30-06 Springfield с № 031801912 и боеприпас - 1 бр. патрон калибър .30-06 Springfield (7.62x63), без да има за това надлежно разрешение.

Съдът като съобрази изложеното с протеста и допълнението към него, както и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Свидетелят М.М. работел като ловен надзирател към ДЛС „Дунав“ - гр.

Русе. На 20.05.**** г., около полунощ /около 23 часа/, заедно със сина си – св.

А.М. извършвали обход на ловния район, като пътували със служебния автомобил на св. М.М.. Движейки се по пътя до село К. в посока с. О., забелязали в далечината светлини от фарове на автомобил. Св. М. М. отклонил автомобила и навлязъл в черен път, който минавал покрай „***“ в м.

„***“, землището на с. К., общ. П. Т. и пресрещнали бял автомобил, в който пътували подс. В. Б. и подс. И. Б., които са баща и син. Св. М. спрял подсъдимите и ги запитал, какво правят по това време в района, а те му отговорили, че се разхождали. Св. М. предупредил подсъдимите, че нямат работа в района, но докато се разделяли подс. В. Б.а го попитал: „Къде ще ходиш?“ и добавил „Няма нищо нататък“. Св. М. му отговорил: „Какво да има, карай си работата“ и потеглил с автомобила, в посоката, от която идвали подсъдимите. След като изминали около 100-150 метра, в дясната страна от пътя св. М. М. и св. Ал. М. забелязали труп на елен. На храст в близост до трупа на елена била закачена шапка. Св. М. обърнал служебния автомобил и тръгнал да догони подсъдимите. Застигайки ги подал сигнал с клаксона на автомобила, а след известно колебание подс. В. Б. спрял, слязъл от автомобила и се доближил до автомобила на св. М. М. Първата му реплика към св. М. М. била : „Ама ние, не сме ние“. Св. М. М. го попитал : „За кое не сте вие?“ и му разпоредил да се отдръпне. Отишъл до автомобила на подсъдимите отворил вратата на шофьорското място, където забелязал, че под седалката се подава цев на карабина „Иж-18“, която била разглобена на две части. Св. М. М. хванал цевта и направил опит да я изтегли от автомобила, но подс. В. Б. също я хванал от другата страна и започнал да я дърпа като му казал: „Горски, стига прави глупости“. В този момент подс. И. Б. слязъл от пасажерското място и се приближил с бухалка срещу св. М. М.. Синът на св.

М. М. забелязал движението на подс. И. Б. и извикал: „Тате, той има бухалка“. Св. М. М. пуснал цевта, а подс. В. Б. извикал на подс. И. Б.: „ Бързо, 4 бързо да изчезваме“. Двамата подсъдими се качили в автомобила и потеглили.

Междувременно св. М. М.ги предупредил да не се опитват да бягат, тъй като щели да бъдат намерени и заведени в полицията. Св. М. М. казал на сина си св. Ал. М. да заснеме автомобила на подсъдимите, а той самият сигнализирал за случилото се на ЕЕН 112, както и уведомил колегите си - св. И.У. и св. Й.Й.

Обяснил им по телефона, че намерил убит елен и в близост е спрял подс. В. Б., в когото видял оръжие. Св. Й. по това време работел в ДЛС Дунав – гр. Русе като управител на дивечовъдна станция или ръководител по лова. След като получил сигнала от колегата си отишъл до полицията в гр. П. Т., след което придружен от полицейски екип пристигнал на местопроизшествието в землището на с. К.. Същият взел участие и в проведения оглед на местопроизшествие в качеството на поемно лице, заедно със св. У.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първоинстанционният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд, в пълно съответствие със законовите изисквания, е обсъдил доказателствените материали по делото - анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянията, които /както бе вече посочено по-горе/ се възприемат и от настоящата инстанция.

От обективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъплението по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК е необходимо да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият И. Б. е държал в негово владение без надлежно разрешително оръжие и боеприпаси. Това обаче не е доказано по делото.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено единствено, че през 20** г. двамата подсъдими са се намирали в местността „***“, землището на с. К. Този факт се установява от показанията на свидетелите М. М., който към момента е работел като ловен надзирател и синът му св. Ал. М.. Съдът кредитира в тази част свидетелските показания 5 като достоверни, тъй като са последователни, логични и взаимно допълващи се. Свидетелите възпроизвеждат непосредствени свои възприятия, като излагат конкретни факти и обстоятелства относно присъствието на подсъдимите в посочената местност, доколкото те са срещнали късно вечерта около 23 часа подсъдимите. Показанията им са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от останалите доказателствени източници. Св. Ал. М., макар и непълнолетен към инкриминираната дата, възпроизвежда ясно и логично възприятията си, като показанията му изцяло кореспондират с тези на баща му – св. М. М.. Присъствието на св. Ал. М. на местопроизшествието се подкрепя от показанията на св. И. У. – горски инспектор в РДГ гр. Русе, който заявява в показанията си, дадени при предходното разглеждане на делото по НОХД № 1612/2021 г. по описа на ВТРС в съдебно заседание, проведено на 28.09.2022 г. и приобщени от районния съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, че след като св. М. М. му е звъннал за съдействие, той е отишъл и на кръстовището на черен път за с. К. са били само св. М. М. и синът му св. Ал.

М., който е стоял на предната седалка в служебната кола. Присъствието на св.