Решение № 153 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501619 по описа за 2025 година

С решение № 229 от 17.04.2025 г., по гр.д. № 680/24 г., ОС Благоевград, ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на И. С. В. сумата от 6 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на прекратено наказателно производство – ДП № 176/2023 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 18.11.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер от 6 000 лв. до претендирания от 40 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва, считано от 25.04.2023 г. като неоснователни.

Срещу решението, в част, в която искът е уважен частично, е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ. Твърди, че срещу В. няма образувано наказателно производство, нито срещу него е повдигнато обвинение, поради което не може да се реализира отговорността на ответника по иска. Сочи, че извършените действия по претърсване са основани на данните от теста на В., че същият е употребил амфетамини, както и че тези действия са одобрени от съда. Твърди, че задържането на ищеца е действие на 1 органите на МВР и Прокуратурата не може да носи отговорност за това. Сочи още, че образуваното производство се е развило само в рамките на шест месеца и е прекратено тъй като назначената експертиза е дала отрицателен резултат за наркотични вещества. Счита, че твърденията за вреди не са доказани, тъй като установеното от СПсЕ паническо разстройство е с давност от 2020 г. Отделно изтъква, че размерът на обезщетение е завишен, тъй като няма достатъчно доказателства за търпените вреди, нарушен е принципа на справедливост, а така също и с оглед факта, че В. вече е бил осъждан.

Претендира да се отмени решението в обжалваната част или да се намали размера.

Ответникът И. С. В. не взема становище по жалбата в писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Ищецът И. С. В. твърди че на 25.04.2023 г. бил спрян за проверка от служители на полицията, които след направен тест му заявили, че той е положителен за амфетамини. В същия ден било образувано досъдебно производство по реда на чл. 356 от НПК за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, за това, че на посочената дата и час в гр. Благоевград ищецът е управлявал лек автомобил „БМВ 520“ след употреба на наркотично вещество, установено с техническо средство Drug test 5000. Ищецът сочи, че бил задържан за 24 часа в ареста на ОД на МВР – Благоевград, като в жилището му, където живее със семейството, нахлули служители на полицията, заедно с поемни лица и започнали претърсване за наличие на наркотични вещества. Бързото производство било преобразувано в досъдебно производство по общия ред. След извършени токсикологичните изследвания и установяване на факта, че В. не е употребявал наркотични вещества, с Постановление от 30.10.2023 г. досъдебното производство било прекратено.

Ищецът изтъква, че през цялото това време е бил лишен от право да управлява МПС, сринал се авторитета му, засегнато било достойнството му, близките били разочаровани от него, познатите разбрали за претърсването, имал проблеми в семейството, влошило се здравословното му състояние, появила 2 се депресивна симптоматика, постоянна тревожност, безпокойство, безсъние, апатия, чувство на безпомощност и песимизъм, постоянно главоболие, стягане в гърдите, сърцебиене, задух, световъртежи, загуба на апетит, болки в главата, корема и гърба. Сочи, че преустановил социалните си контакти, доброто име, което имал в обществото, било накърнено. Претендира за вредите от незаконно образуваното досъдебно производство да му се изплати обезщетение от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25.04.2023 г.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска като недоказан и по размер. Изтъква, че ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем.

Намира, че твърденията в исковата молба за настъпили вреди не са доказани.

Счита срокът на производството за разумен, както и че прокуратурата не може да носи отговорност за действията на полицейските органи. Счита още, че лихва не се дължи от датата на образуване на производството, а след изтичане на срока за обжалване.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция, че ищецът И. В. е бил спрян на 25.04.2023 г. за проверка от служители на ОД на МВР при управление на МПС и извършеният на място тест за амфетамини бил положителен. Било образувано бързо производство по описа на 01 РУ Благоевград. Не се спори, че със Заповед № 273/25.04.2023 г. на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В същия ден в условията на неотложност е извършено претърсване в жилището на ищеца без да са намерени относим вещи. С постановление от 28.04.2023 г. прокурор при РП Благоевград на основание чл. 357, ал. 2 НПК бързото производство е преобразувано и е постановено разследването да се проведе по общия ред. След като СХТЕ е установила липса на забранени вещества в пробите на ищеца, с постановление на прокурор при РП от 30.10.2023 г. производството е прекратено поради несъставомерност.

Няма спор, че ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем, а само е разпитван в производството. Няма категорични данни, че В. е бил задържан от 3 органите на реда за 24 часа.

От приложената по делото справка съдимост за ищеца се установява, че същият е осъждан за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК (държане на акцизни стоки без бандерол), за деяние извършено на 27.02.2017 г., но реабилитиран.

Св. А. Д. М. сочи, че след като отнели книжката на ищеца той бил притеснен, търсил адвокат, нямало кой да вози децата му до градина и училище. Жената, с която живеел на семейна начала постоянно му се сърдела, упреквала го, че употребява и продава наркотици, а ищецът страдал от безсъние, изпаднал в депресия, променил се. Свидетелят му носел хапчета – успокоителни, сънотворни, карал малкото дете до детската градина.

Приетата КСМЕ установява, че процесните събития са се отразили негативно върху психическото здраве на ищеца, като той отключил остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията, накърнена била самооценката му, честта, достойнството. Отключена била протрахирана депресивна реакция, с продължителност от около 4-5 месеца. Според вещите лица преживяванията имат траен негативен ефект. Към момента на освидетелстването е констатирано леко понижено настроение, с усещане за тъга или меланхолия, с леки признаци на умора, които не пречат на ежедневните му дейности, леко нарушение на съня и известно чувство на вина и неувереност, но те не могат да се свържат единствено с преживяното от него на 25.04.2023 г. и последиците му, предвид данните за предшестващо процесния период паническо разстройство (2020 г.) у личност с повишена базова тревожност. Няма данни за отключване на психосоматично страдание при ищеца през време и след процесния период.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Основният повдигнат дискусионен въпрос касае дали отговорността на Прокуратурата може да бъде ангажирана в случаи, в които обвинение не е 4 било повдигано. С разпореждане от 14.04.2025 г. е образувано тълк. д. № 2/2025 г., ОСГК на ВКС, по въпроса "Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?". Противоречиви са разрешенията давани от ВКС в решение № 50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на ВКС и в решение № 50047 от 10.03.2023 год. по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на ВКС. В първото е прието, че употребеният в чл. 2, ал.

1, т. 2 (сега т. 3) ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл и когато наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено (тъй като деяние не е престъпление) то лицето търпи вреди от наказателното преследване. Върховните съдии са подчертали, че когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Отговорността на държавата в този случай не е обвързана от формалното повдигане на обвинение. Във второто решение се приема, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

До датата на постановяването на настоящото решение по посоченото тълкувателно дело не е постановен тълкувателен акт. Въззивният състав приема, че следва да бъде споделено първото становище. В разглеждания спор безспорно ясно е, че единствен обект на проверка от полицейските органи е 5 ищецът В. и извършените от прокуратурата следствени действия са насочени само срещу него, тъй като само спрямо него в случай може да се реализира наказателната отговорност за шофиране след употреба на амфетамини.

Категорично и несъмнено в случая действията извършени спрямо ищеца не съставляват събиране на доказателства за деяние, осъществено от друго лице, тъй като именно В. е бил субектът, за който е установено на мястото на проверката с наличното там техническо средство, че е употребил амфетамини.

Ето защо от този момент за него е налице възможността да бъде обект на процесуално-следствени действия, каквито в същия ден са били извършени – вземане на кръвна проба, претърсване на жилище и т.н. Тъй като в последствие производството е прекратено поради установяване по надлежен ред (чрез ХТЕ), че ищецът В. не е управлявал МПС след употреба на забранени субстанции, то следва да се приеме, че се касае до незаконосъобразно действие от органите на Прокуратурата спрямо лицето, срещу което е образувано наказателното производство. В тази хипотеза следва употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" да се тълкува в по-широк смисъл. В този случай ищецът търпи вреди от образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, тъй като същото е било прекратено поради липса на извършено от В. престъпление. Тези вреди следва да бъдат обезщетение от ответника Прокуратурата на РБ.