Решение № 1393 от 27.07.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№1393

27.07.2020г., гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД № 416 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 328 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на М.И.С., с

ЕГН **********-прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив, депозирана чрез адвокат Д., против Заповед № РП-34 от 23.01.2020г. издадена от Ч.Г.-административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив, с която на основание чл. 140, вр. чл. 327, ал.1 от ЗСВ, на М.И.С.-прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив е обърнато внимание за допуснати от нея нарушения по организацията на работата й по прокурорски преписки: пр.№5844/2014г.-досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР-гр. Пловдив; пр.№494/2016г.-досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.

Пловдив; пр. №10829/2017г.-досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с. Труд; пр. №5844/2014г. по досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; досъдебно производство № 7600/2016г.-досъдебно производство № 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№10/2014г.-досъдебно производство 45/2014г. по описа на ОСО при ОП гр.

Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се, че административният ръководител не е приложил чл. 313, ал. 1 от ЗСВ и не е предоставил възможност на прокурор С. да даде писмено становище по случая, като разпоредбата изисква посочване на конкретни нерушения, по които да се дадат обяснения и ясно посочване, че обясненията се искат в хода на производство по налагане санкция.

Представено е искане за изготвяне на справки по конкретни преписки, но същото в никакъв случай не е изискваното от закон, искане за обяснения. Нормата на чл.

313 от ЗСВ е императивна и се прилага и в хипотезата на чл. 327 ЗСВ. Текстът визира гарантираното право на участие и защита на привлечения към дисциплинарна отговорност и по тази причина последиците от нарушението му са изрично предвидени в ал. 2 - отмяна на заповедта без делото да се разглежда по същество. Допуснатото нарушение е нормативно квалифицирано като съществено нарушение на административно-производствените правила и основание за отмяна на акт като незаконосъобразен.

Твърди се, че жалбоподателката не е уведомена за започнатото производство преди връчването на обжалваната заповед, с което са нарушени правилата на чл. 26, ал. 1 от АПК, чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК без да са налице предпоставките на ал. 4. В този смисъл изрично е и становището на Районния прокурор по делото, а имено че макар в първата заповед изрично да е посочено, че следва да се връчи на прокурор С., тя не е връчвана. Извод за уведомяване не може да се направи и от исканите от нея справки. Това е така, защото уведомяването за започнато производство, както и искането за обяснения следва да са изрични, конкретни и ясни. Тя не е била длъжна да се досеща, за какво ще се ползват справките, а и подобни справки вероятно често се изготвят в системата на прокуратурата за различни цели.

Сочи се, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването й. Посочени са само номера на преписки и действия по тях. Липсва ясно посочване на всяко конкретно действие, което е извършено със закъснение, липсва посочване на период на забавяне. За преценка на наличие на основание за издаване на заповедта е необходимо спрямо всяко твърдяно забавяне да се преценят множество фактори - фактическа и правна сложност на преписката, натовареността на прокурора, възможни причини от личен характер, например ползване на отпуск и др. При липсата на фактически основания не може да се извърши проверка на акта, защото е невъзможно да се прецени дали наистина са допуснати нарушения и причините за тях, а от там и дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.

Твърди се, че значителна част от текста на заповедта съдържа описание на действия по прокурорска преписка 8204/201Зг. на РП Пловдив, които завършват с констатацията, че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, поради което и в диспозитива на заповедта липсва посочване на тази преписка. Липсата на посочване на конкретни нарушения с конкретни периоди на извършването им е пречка да се прецени дали сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ не са изтекли и по отношение на други твърдени нарушения.

Излагат се още подробни съображения относно спирането и възобновяването на делата и това дали процесулните действия са в съответствия с изискванията на НПК.

Претендира се отмяната на оспорения административен акт. С молбата от 25.06.2020г. /л. 111 –гръб/ се претендират разноски в размер на 10лв.

Ответникът по жалбата – Административен ръководител при Районна прокуратура гр. Пловдив не изразява становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, установи следното от фактическа страна:

Административното производство е стартирало по повод писмо от Върховната касационна прокуратура, отдел 06 „Административен“ с вх. № 9709/19 от 11.11.2019г. в Районна прокуратура-гр.Пловдив, с което съгласно Заповед № РД-08-1429/10.10.2019г. на Главния прокурор е указано сезирането на РП-Пловдив за упражняване на правомощията по чл. 140 ЗДВ и извършване на цялостна проверка на работата на прокурор С..

Административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив издава Заповед № РП-121 от 15.11.2019г., с която е определена Р.З.-К.-заместник районен прокурор при РП Пловдив и А.Д.И.–заместник районен прокурор при РП-Пловдив да извършат цялостна проверка на работата на прокурор М.С., съгласно указанията, дадени с писмо № 8219/2028г. отдел 06 „Административен“ при ВКП София.

Определено е проверката да се извърши в срок до два месеца, считано от издаването на заповедта и да приключи с писмен доклад до административния ръководител.

Въпреки, че в заповедта е посочено същата да бъде връчена на прокурор С., то Съдът установи, че няма извършено такова връчване.

В писмо от РП-Пловдив /л. 112 по делото/ Административният ръководител изрично пояснява, че по отношение връчването на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. на прокурор С.,*** не разполага с писмени доказателства за това, но с оглед факта, че от същата са били изискани и съответно представени писмени справки по всяко едно от проверяваните дела, еднозначно може да се приеме, че прокурор С. е била уведомена за водената срещу нея проверка. Посочва се, че прокурор С. е получила срещу подпис копие от писмо ведно със справка №8219/2018г. от 06.11.2019г. по описа на отдел 06 „Административен“ при ВКП София до Заместник главен прокурор при ВКП М.Ш., касаеща преписка РП № 8204/2013г., с което на административния ръководител на РП Пловдив изрично се указва да упражни правомощията си по ЗСВ като това писмо е послужило за основание за издаване на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г.

Съдът установи, че на писмото от

ВКП Отдел 06 „Административен“ , входирано на 11.11.2019г в Районна прокуратура-Пловдив /л. 78/ е отбелязано срещу подпис от С., че е получила копие от справката на 14.11.2019г., което не води до извод, че е запозната със съдържанието на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. за започнала проверка за установяване на данни за дисциплинарно нарушение.

В указания двумесечен срок със Заповед №

РП-121 от 15.11.2019г. е изготвен Доклад № 9709/2019г от 16.01.2020г. /л. 21 по делото/.

В хода на проверката е извършена проверка в

Унифицираната информационна система на РП на движението на пр. пр. 8204/2013г. по описа на РП-Пловдив. Изискани са писмени справки от прокурор С. относно движението и извършените действия по разследването на досъдебни производства /приложени по делото от л. 30 до л.51 вкл./

Извършена е проверка в Унифицираната информационна система на РП относно всички спрени досъдебни производства на прокурор С..

Изготвена е справка относно отсъствията на прокурор М.С. за периода от 01.01.2019г.

-31.12.2019г./л. 29 по делото/. Установи се, че през отразените периоди прокурор С. е отсъствала поради ползван отпуск или поради командироване. Няма данни за неоснователни отсъствия.

Изготвени са справки за спрени ДП срещу известен извършител, за неприключили ДП.

Приложена по административната преписка е справка за средна прокурорска натовареност за ден по прокурори-2019г.; справка за натовареност за 2019г.

Съдът установи, че прокурор С. е с висока натовареност.

За да издаде оспорената заповед административният ръководител е констатирал следното: Прокурор С. не е упражнила достатъчен контрол и надзор върху хода на разследването по досъдебно производство № 479/2018 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив, пр.№ 8204/2013г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив с оглед законосъобразното провеждане на разследването му и срочното му приключване. Безспорно е, че бездействието на разследващите органи и честите им смени също са допринесли за забавянето на разследването, но следва да се отбележи, че липсва упражнен контрол от страна на наблюдаващия прокурор М.С. за изпълнение на задълженията на разследващия орган по чл.203 ал.1 от НПК.

Относно извършената проверка върху хода на разследването по досъдебно производство № 479/2018 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив, пр.№ 8204/2013г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив - извършеното в случая нарушение е било констатирано и подробно описано в справка от 27.08.2018г. по пр.№ 8219/2018г. по описа на ВКП, поради което към настоящия момент е изтекъл шестмесечният преклузивен срок от откриване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, за реализиране на дисциплинарна отговорност от прокурор М.С..

При извършената проверка на цялостната дейност на прокурор М.С. са констатирани нарушения в срочността за произнасяне по същество по прокурорски преписки - пр. № 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№ 494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив. Констатирани са случаи, при които делата са били спирани многократно, а впоследствие са възобновявани след изтичане на сроковете по чл.244 ал.8 от НПК, без да се дават конкретни указания по разследването, което от своя страна е довело до забавяне на разследването – np. № 10829/2017г. - досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с.Труд; np.№ 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; np.№ 7600/2016г. - досъдебно производство

584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; np.№

494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив; пр.№ 10/2014г. -досъдебно производство №45/2014 г.по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив.

Административният ръководител е отразил в мотивите на оспорената заповед, че поради липсата на предишни констатирани нарушения на организацията на работа и липсата на прилагани по отношение на магистрата дисциплиниращи мерки и дисциплинарни наказания, както и предвид обстоятелството, че след започването на проверката по настоящата преписка прокурор С. е предприела незабавни мерки по подобряване срочността на произнасянията си по наблюдаваните от нея преписки и досъдебни производства и не е допускала последващи просрочия, то не са налице извършени нарушения по смисъла на чл. 307 от ЗСВ от страна на прокурор М.С., поради което не следва да се образува дисциплинарно производство.

Отразена е и е съобразена от административния орган високата натовареност на прокурор С. ***, установена от справката за натовареност на прокурорите в РП Пловдив за 2019г., също данните от изготвения атестационен формуляр за период от 5 години, също и работата й по дела с висока фактическа и правна сложност.