Решение № 151 от 17.07.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ихтиман, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20241840100053 по описа за 2024 година

Производството е исково, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

М. Б. К. ЕГН **********, В. Р. К. ЕГН ********** и Б. Р. К. ЕГН ********** са предявили срещу „*“ ООД, ЕИК * искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 276 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпила на 08.04.2021 г. смърт на * К. К. при трудова злополука, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на * К. К., който е работел при ответника на длъжността „Шофьор-товарен автомобил над 12 т“. На 08.04.2021 г. около 7:35 часа на АМ „Тракия“ в района на 8-ми километър е настъпило ПТП, при което при управление на товарен автомобил марка МАН рег. №*, с полуремарке марка ЛАГ рег. №* водачът * К. е загинал на място. За настъпилото събитие въз основа на претенция към ЗК ЛЕВ ИНС по полица №91092910000931 за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ на „*“ ООД на наследниците на К. са изплатени общо 84 000.00 лева. Ищците твърдят, че настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на * К. е причинила и продължава да им причинява значителни страдания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска по размер. Не оспорва, че ищецът е бил негов служител към датата на ПТП – 08.04.2021 г. на длъжността „Шофьор-товарен автомобил над 12т, , но прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – за това, че * К. е проявил груба небрежност и с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като не е проявил необходимата грижа за безопасността си.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от приложените по делото трудов договор № 621/13.02.2020 г., се установява, че * К. К. е работел при “*“ ООД като „Шофьор-товарен автомобил над 12 1 т“.

Безспорно е между страните, че * К. К. е починал в резултат на настъпило на 08.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие докато е управлявал тежкотоварен автомобил марка МАН с рег. №*, с полуремарке марка ЛАГ с рег. № * г., като злополуката е призната за трудова с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ – София град № 5104-22-32 от 22.04.2021 г.

От изисканата пр.пр. № 9882/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура се установява, че във връзка с произшествието е имало образувано досъдебно производство № ЗМ 11099/2021 г. по описа на СДВР, като същото е прекратено с постановление от 23.01.2023 г., в което прокурорът е приел, че за настъпването на злополуката не е налице виновно поведение от страна на водач на друго МПС, довело до реализирането на инцидента, от който е последвала смъртта на водача * К., а се дължи на субективните действия на водача със системите му за управление.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че на 08.04.2021 г. около 7,35 часа * К. е управлявал товарен автомобил „Ман“ с полуремарке – цистерна „Лаг“ по южното платно на АМ „Тракия“ в посока от запад на изток със скорост около 90 км/ч. Пред него в същото платно и в същата посока със скорост около 66 км/ч се е движел товарен автомобил „Ивеко“ с полуремарке, управляван от *. В района на км 8 от АМ „Тракия“ товарният автомобил „Ман“ е застигнал товарния автомобил „Ивеко“, като * К. не е намалил своевременно скоростта, отклонил е композицията вдясно и е настъпил удар между двете композиции.

Товарният автомобил „Ман“ навлязъл в лентата за принудително спиране, след което водачът е отклонил волана вляво, върнал се е на платното и де е ударил в лявата мантинела, където спрял, след което е настъпил пожар. Според вещото лице причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което е загинал * К., е обстоятелството, че водачът не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта, когато е настигнал движещ ще пред него товарен автомобил „Ивеко“ В заключението е отразено, че съобразно събраните в хода на досъдебното производство доказателства няма данни , от които да се докаже, че товарния автомобил „Ман“ или полуремарке - цистерна „Лаг“ са имали някаква техническа неизправност, която да е във връзка с настъпилото произшествие.

В при разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че обемът и количеството на превозвания товар не влияе на никой от изводите в заключението. Вещото лице е категорично, че водачът е настигнал по-бавно движещ се пред него друг товарен автомобил, реагирал е късно да намали скоростта си на движение, като се е опитал да избегне удара завивайки надясно пред аварийната лента, но не е успял да мине безопасно Видно от представените книги и служебни бележки, на * К. на 13.02.2020 г. е проведен начален инструктаж, а на 05.04.2021 г., 06.04.2021 г., 07.04.2021 г. и 08.04.2021 – и ежедневен инструктаж.

По делото са приложени наличните правила и процедури за работа в „*“ ОДД, включително и процедура за безопасно шофиране, мерки предприемани в случай на авария или произшествия, допълнителни указания към водачите на МПС относно характеристики на опасните товари по класове и мерките, които следва да вземат в зависимост от преобладаващите обстоятелства., инструкция за безопасност и здраве при работа с бензин А95Н, Инструкция за ред, безопасност, опазване на здравето и околната среда и др.

От разпита на св. * който работел като отговорник безопасност на труда, транспортен координатор, АДР консултант и вътрешен одитор в „*“ ООД се установява, че * К. работил като шофьор в дружеството от 2016 г. до 2018 г., след което и от началото на 2020 г. В деня на инцидента разбрал за настъпилото произшествието от телевизията и веднага тръгнал от петролната база в гр. Нови Искър към АМ „Тракия“. Когато пристигнал камионът още 2 горял, като разследващ полицай поискал пълен комплект документи на превозното средство, водача и товара, поради което свидетелят се върнал до базата в гр. Нови Искър. На следващия ден сигнализирал в Дирекция „Инспекция по труда“ за инцидента, като при извършеното разследване на злополуката не били установени нарушения. Свидетелят твърди, че от страна на „*“ ООД е било оказано съдействие на семейството на * К., като е било заплатено погребението, а и от колегите били събрани пари за подпомагането им От показанията на св. *, която е близка приятелка на ищцата Б. К., се установява, че семейството преживяло тежко инцидентът, при който е загинал * К., животът им се променил драстично, освободили апартементът, в който живеели, за да сменят обстановката.

Б. започнала да посещава психолог, не искала да ходи на училище, занижила успеха си. Към настоящия момент започнала да приема нещата, но продължава да страда за загубата на баща си.

В разпита си св. М. *, която е приятелка на ищцата М. К., твърди, че преди смъртта на * К. те били чудесно семейство. Двамата се разбирали добре, гледали са си децата и един друг. След катастрофата Б. трудно завършила училище, а В. се затворил в себе си и за да не всява напрежение в семейството се изнесъл на квартира. М. отслабнала 20 кг, косата й побеляла, приемала успокоителни

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск от наследниците на починало при трудова злополука лице срещу неговия работодател. Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ отговорността на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. Отговорността по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, т.е. за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 КТ следва да бъде установено, че пострадалия към момента на увреждането (смъртта) се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че увреждането представлява трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди за наследниците на загиналия работник, както и наличие на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им Тази отговорност може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя.

В хода на производството безсъмнено се установи, че наследодателят на ищците * К. на 08.04.2021 г. е претърпял трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения в като “Шофьор-товарен автомобил над 12 т” при „*“ ООД, вследствие на която е починал.

Съдът приема, че са налице са предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че към момента на смъртта си * К. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че настъпилата злополука има характер на трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Не буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от смъртта на работника ищците, като негови наследници /съпруга и деца/ са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в значителни страдания от загубата на техния съпруг и баща.

3

Спорен в производството е размерът на дължимото от работодателя обезщетение и в частност е обстоятелството, дали наследодателят на ищците е действал при груба небрежност, която да даде основание съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ да бъде намалено това обезщетение.

Съдът намира възраженията на ответното дружество за намаляване на дължимото обезщетение поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия за неоснователни.

Съобразно константната съдебна практика не всяко поведение на работника, което е допринесло до настъпване на вредоносния резултат представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка.

Грубата небрежност е налице винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане.

В случая от събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на авто техническата експертиза е несъмнено установено, че непосредствената причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което е загинал наследодателят на ищците, са именно неговите субективни действия - той не е предприел мерки за намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него товарен автомобил, след като пред него се е движел друг автомобил със значително по-ниска скорост.

Следва да се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането по подобие на видовете непредпазливост в наказателното право), а по степен, тъй като тя представлява неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

Възможно е да се установи съпричиняване на злополуката, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Подобно намаляване е възможно само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.