Определение № 18 от 23.03.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Варна , 23.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20213000500112 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена от И. Д. Х. чрез процесуалния му представител адв.Л.П. частна жалба против определение №260015/15.01.2021г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от И. Д. Х. молба за възстановяване срока за обжалване на Решение № 260112/15.07.2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн. чл.64, ал.2 от ГПК Въззиваемият Д. Р. Х. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А. Х. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.

Производството по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по по -дадената от И. Д. Х. въззивна жалба против решение №4177/11. 10.2019г., постановено по гр.д.

№15595/18г. по описа на ВРС, с което е уважен пре -дявен от Д. Р. Х. против И. Д. Х. иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5 309, 65 евро, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 16.10. 2018г. до окончателното изплащане.С решение №260112/15.07.2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС, е потвърдено решение №4177/11.10.2019г., постановено по гр.д.

1

№15595/18г. по описа на ВРС.За решението И.Х. е надлежно уведомен с връчен препис на 23.07.2020г. чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв.Л.П./пълномощно, представено в оригинал с отговора на исковата молба, приложено на л.23 от първоинстанционното дело с действие до приключване на производството пред всички инстанции/.Едномесечният срок за обжалване на въззивното решение изтича на 24.08.2020г./понеделник/, доколкото 23.08.2020г. е неприсъствен ден/неделя/.От И.Х. чрез адв.Л.П. е подадена касационна жалба вх.№265001/31.08.2020г. против решение №260112/ 15.07.2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС.Тъй като касационната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване с разпореж -дане №261262/03.09.2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС, същата е върната на осн.чл.286, ал.1, т.1 от ГПК.За цитираното разпореждане И. Х. е уведомен чрез процесуалния си представител адв.Л.П. на 18.09. 2020г. и на 25.09.2020г., т.е. в рамките на срока по чл.64, ал.3 от ГПК е подал молба за възстановяване срока за касационно обжалване на решение №260112/15.07. 2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС.

В молбата се излага, че при получаване на съобщението с препис от решението адв.Л.П. си отбелязал върху своя екземпляр, че получава същото на 31.07. 2020г., предвид което е възприел, че срокът за обжалване изтича на 31.08.2020г., като същевременно той бил и в отпуск до 31.08.2020г.На 13.07.2020г. на адв.Л. П. се родило второ дете и през месец август той бил изцяло и непосредствено ангажиран с грижите си за него, както и за първото си дете поради възникващи непрестанни, внезапни и непредвидени обстоятелства около здравословното им състояние и отглеждане, при факта, че първото дете не е достигнало възраст, позволяваща му да се обслужва и грижи за себе си само.Общоизвестен факт е и усложнената обстановка в страната и ограниченията в контактите най-вече с възрастните роднини.Сочи се и, че изготвянето и подаването на касационна жалба е действие, изискващо специални правни знания, с каквито страната не разполага, а адв.Л.П. е бил обективно възпрепятстван до 31.08.2020г. да подаде касационна жалба.Предвид изложеното се претендира да бъде възстановен срокът за касацион- но обжалване на решение №260112/15.07.2020г., постановено по в.гр.д.№11/20г. по описа на ВОС.

Насрещната страна по молбата - Д. Р. Х. в депозирания отговор по същата в срока по чл.66, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А. Х. поддържа становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.66 от ГПК е разгледал мол -бата за възстановяване на срока за обжалване на постановеното от него решение в закрито заседание.Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е довело до лишаване на страните от възможност да изложат доводите си във връзка с направеното искане и да ангажират доказателства, доколкото не са направени други доказателствени искания, освен за събиране на представените с молбата писмени доказателства.

Последователно в практиката на ВКС се приема, че особено непредвидено обстоятелство 2 е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок.Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната, съответно и процесуалният й представител, не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок.Такова обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната, съответно процесуал -ният й представител, не е в състояние да извърши процесуалното действие.Препят - ствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткот -райно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му /в този см. напр. определение №39/27.03.2014г. по т.д.

№5299/13г. на ВКС, ГК, ІІІ гр.о., определение №216/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№4360/ 18г. на ВКС, ГК, ІІ гр. о. и др./.В настоящия случай като такива обстоятелства се изтъква фактът, че на 13.07.2020г. се е родило второто дете на процесуалния представител адв.Л.П., удостоверен с представеното удостоверение за ражда -не, издадено от Община Варна на 16.07.2020г., това, че първото му дете също е в ниска възраст/родено на 15.06.2017г. съгласно представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Варна на 19.06.2017г./.Той бил изцяло и непосредст -вено ангажиран с грижите си за тях, като бил заявил пред АК-Варна и ползването на отпуск за периода 01.08.2020г.-31.08.2020г./така съгласно представената служебна бележка от 24.09.2020г., издадена от АК-Варна/.Никое от горните обстоятелства не съставлява особено непредвидено, внезапно възникнало препятствие по см. на чл.64, ал.2 от ГПК.Няма наведени твърдения, съответно и ангажирани доказател -ства, че адв.Л.П. е единственият родител, който полага грижи за двете деца, че същите напр. са заболели и са били приети в болнично заведение в течение на срока, а той е бил техен придружител и др.Заявяването на отпуск пред АК-Варна за периода 01.0831.08.2020г. е по подадена от адв.Л.П. молба.Факт е обаче, че е бил в кантората си на 03.08.2020г., когато е получил препис от молбата на насрещ -ната страна Д. Р. Х. с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на решението на ВОС в частта му за разноските, както и, че на 20.08.2020г. е депози -рал отговор по тази молба.Обстоятелството, че грешно си е отбелязал върху своя екземпляр, че решението е връчено на 31.07.2020г., вместо на действителната дата-23.07.2020г., също не попада в приложното поле на чл.64, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че искането за възстановяване на пропуснат срок, обективирано в молба вх.№266715/25.09.2020г., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Постановеното в този смисъл от ВОС обжалвано определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №260015/15.01.2021г., постановено по в.гр.д. №11/20г. по описа на ВОС, гр.о. Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4