Решение № 8366 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8366 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110140035 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от Б. Д. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му В. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ... против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц..

Твърди се в исковата молба, че при справка, направена на 07.06.2024 г. по изпълнително дело № 855 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител ..., ищецът е установил, че с изпълнителен лист от 25.03.2022 г., издаден по частното гражданско дело № 46819 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е осъден да заплати на ответното дружество суми за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2018 г.

Сочи, че не дължи тези суми, тъй като към посочения период не е бил собственик и между него и ответното дружество не съществуват облигационни правоотношения по доставка на топлинна енергия.

Като излага тези обстоятелства, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 98,63 лв. – главница, сумата от 26,83 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г. и сумата от 4 лв.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не прави нови доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.

Валерия Гаврюшенко, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди се в отговора, че в полза на ответното дружество е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 46819 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 153 – ти състав.

Заповедта не е оспорена, влязла е в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

След снабдяването с изпълнителен лист, по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е 1 образувано изпълнително производство. Ответникът навежда доводи, че възраженията на ищеца (длъжник в заповедното производство) са преклудирани с влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно от момента на влизането в сила на заповедта, не е изтекъл погасителния давностен срок, който в случая е петгодишен. Излага съображения, че Д. Д. Н. няма правен интерес от оспорване на вземането по заповедта, тъй като не е страна в заповедното производство.

С отговора ответникът също моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество поддържа направените в отговора възражения и искания. Не прави допълнителни доказателствени искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 46819 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 153-ти състав, ищецът Б. Д. Н. е осъден да заплати на ищцовото дружество следните суми: 98,63 лв.

(деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на топлинната енергия доставена за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, 26,83 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., 4 лв. – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и 1,17 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., както и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта е връчена на длъжника Б. Н. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на 08.10.2021 г. Длъжникът не е възразил срещу дължимостта на задължението в законовия едномесечен срок и с разпореждане № 26-72 от 23.03.2022 г. е постановено издаването изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 27.04.2022 г. е образувано изпълнително дело № 855 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд.

В хода на изпълнителното производство – на 17.05.2022 г. и на 25.01.2024 г. са получени запорни съобщения от „Първа Инвестиционна банка“ АД, от „Централна кооперативна банка“ АД и от „Юробанк България“ АД, но липсват данни, че Б. Н. има налични парични авоари в трите банки, които реално да са запорирани. С разпореждане на съдебния изпълнител от 25.06.2024 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, а на 10.07.2024 г. е вписано постановление за налагане на възбрана върху притежаваната от Б. Н. ½ идеална част от .... На 25.06.2024 г. е изпратено запорно съобщение на Търговския регистър за вписване на запор върху дружествените дялове, притежавани от Б. Н. в „Б. 2012“ ЕООД, ЕИК 202259402. Запорът на дружествените дялове е вписан в Търговския регистър на 09.10.2024 г.

С решение № 3313 от 25.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 11728 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд е прогласена нищожността на договор за дарение, сключен на 21.12.2013 г., оформен с нотариален акт № 117, том I, рег. № 16086, нотариално дело № 113 по описа за 2013 г. на нотариус .., с район на действие – Софийски районен съд, с който Б. Д. Н. е прехвърлил на Д.А. Н. апартамент № 3, находящ се на административен адрес в .... По делото не са налице доказателства дали съдебното решение е влязло в законна сила.

2

С договор за покупко – продажба, сключен на 18.10.2018 г. и оформен с нотариален акт № 171, том XI, рег. № 27480, нотариално дело № 1812 по описа за 2018 г. на нотариус ... и район на действие – Софийски районен съд, Б. Н. е продал на М.Л. апартамент № 3, находящ се на административен адрес в ....

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Б. Н. е длъжник по частно гражданско дело № 46819 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 153-ти състав и по изпълнително дело № 855 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд и в този смисъл правната й сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул срещу праводателя й, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството (изтекла погасителна давност), в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; ).

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

В исковата молба се навеждат две основания за недължимост на процесните суми. От една страна, ищецът твърди, че не е собственик на топлоснадения имот, респ. между него и ответното дружество не са възникнали облигационни правоотношения, по които Б. Н. да е задължен за стойността на предоставяни от топлоснадителното дружество услуги. От друга страна, Б. Н. навежда доводи за изтекла погасителна давност.

Първото от сочените основания е недопустимо да бъде релевирано с отрицателен установителен иск, депозиран след изтичането на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение. Липсата на облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е бил собственик на топлоснабдения имот прец процесния период, не е обстоятелство, което да е настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което същото е могло да бъде надлежно въведено в процеса само в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, този довод на ищеца за недължимост на процесните суми, като въведен по съдебен ред след изтичането на преклузивния срок за възражение, не следва да бъде разглеждан. Този извод не се променя и в случай на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на Б. Н., тъй като такива възражения следва да бъдат разгледани по реда на чл. 423 от ГПК.

Независимо от горното, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установи, че Б. Н. е бил собственик на топлоснадения имот, находящ се на административен адрес в ..., ап. № 3. На 21.12.2013 г. ищецът е отчуждил имот чрез договор за дарение, но последният е признат за нищожен по съдебен ред. Като нищожен този договор не е породил правно действие вкл. транслативно такова, поради което топлоснаденият имот не е излязъл от патримониума на ищеца. Едва на 18.10.2018 г. ищецът е продал имота, но периодът, за който е осъден да заплати услуги на топлоснабдителното дружество е преди тази дата.

Неоснователен е отрицателният установителен иск, основан на твърдение за изтекла погасителна давност. Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази 3 насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта -23.03.2022 г. Считано от тази дата до датата на предявяване на иска, инициирал настоящето производство и до приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл петгодишния давностен срок. Освен това погасителният давностен срок е прекъснат с образуването на изпълнителното дело, с вписването на възбрана върху недвижим имот на ищец и с вписването на запор на дружествени дялове, притежавани от Б. Н.. Последното от посочените действия по принудително изпълнение е извършено на 09.10.2024 г. и от този момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл.

По гореизложените съображения съдът счита, че отрицателният установителен иск е неоснователен.

На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

(триста и шестдесет лева).

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ... против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 46819 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 153-ти състав, а именно: 98,63 лв.

(деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) с еврова равностойност от 50,43 € (петдесет евро и четиридесет и три евроцента) – главница, представляваща стойността на топлинната енергия доставена за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, 26,83 лв. (двадесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) с еврова равностойност от 13,72 € (тринадесет евро и седемдесет и два евроцента) – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., 4 лв. (четири лева) с еврова равностойност от 2,05 € (две евро и пет евроцента) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и 1,17 лв. (един лев и седемнадесет стотинки) с еврова равностойност от 0,60 € (шестдесет евроцента) – мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., както и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) с еврова равностойност от 14,32 € (четиринадесет евро и тридесет и два евроцента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева) с еврова равностойност от 25,56 € (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента).