Решение № 251 от 07.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Разлог, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200622 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М.М.М., ЕГН*, адрес: с.Б., о.Я., срещу НП №22-0331-000811 от 18.10.2022 г. на ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. и за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП като се твърди, че не е извършил вменените му адм. нарушения. Сочи се, че процесното АТВ е било взето от непълнолетния син на жалбоподателя без негово знание като не е давал разрешение за това. Отделно според изложените в жалбата доводи 4-колесното МПС – АТВ не подлежи на рег. режим.

В СЗ - редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява лично, представлява се от процесуален представител – адв. Р., като жалбата се поддържа и се правят искания за събиране на доказателства.

Въззиваемата страна - редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Ангажирани са доказателства.

ВПД Н-к на РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо, с което жалбата е администрирана в съда, пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

На дата 23.08.2022 г. около 12.00 часа, свидетелите С.М. и Х.К. – служители в РУ-Р., забелязали в с.Б. пред къща за гости „А.“, да се движи 4-колесно МПС, тип АТВ, което било без поставени рег. табели. Полицейските служители установили, че процесното МПС се управлява от непълнолетно лице – М.М.М., ЕГН*. След справка установили и че посоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред. На място бил извикан бащата на непълнолетното лице – жалбоподателят М.М.. В последствие същия бил призован в ПУ-Я., където св. С.М. – 1 мл. полицейски инспектор при РУ-Р. в присъствието на свидетеля Х.К., съставил АУАН с бланков №193511 от 23.08.2022 г. за извършени нарушения по чл.102 и чл.140 от ЗДвП.

Непосредствено след съставянето му, актът бил връчен на нарушителя срещу подпис, който отразил че няма възражения.

Въз основа на отразените в акта констатации е съставено и обжалваното НП №22-0331000811 от 18.10.2022 г. на ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. и за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №193511 от 23.08.2022 г. , протокол за доброволно предаване на 4колесно МПС тип АТВ и показанията на свидетелите С.М. и Х.К.. В своите показания свидетелите М. и К., сочат, че на посочената в акта дата забелязали да се движи 4-колесно МПС тип АТВ в с.Б., с посока на движение към кметството в с.Б. Свидетелят М. спрял МПС за проверка и установили, че същото се управлява от неправоспособен водач. МПС нямало и рег. табели и не било регистрирано надлежния ред. Установили, че баща на детето е жалбоподателя М.М., който бил призован в ПУ-Я., където му съставили акт за нарушения по ЗДвП.

Съдът възприема показанията на свидетелите на АНО, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите на АНО, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

По делото е разпитана като свидетел А.М. – съпруга на жалбоподателя, която в показанията си твърди, че по време на деянието същата е работила на бензиностанция в г.Я., а мъжът й също бил в г.Я.. Твърди, че ремонтирал къщата им в г.Я.. Тогава синът им бил с.Б. като за него се грижили баба му и дядо му. Посочва, че притежават АТВ, което държали в гаража в къщата им в с.Б. Ключовете за гаража държали в дома си. Изложени са твърдения, че не са предоставяли ключовете на детето от процесното МПС. АТВ било купено от г.С. и нямало табели с номера. Твърди, че съпругът й ходил с АТВ само за гъби.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката А.М., отчитайки и вероятната й заинтересованост от изхода на делото. Липсват приложени доказателства, които да опровергават достоверността на обсъжданите свидетелски показания.

Матиралите по преписката са били изпратени на РП-Б., ТО-Р., като било постановено и приложеното Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.09.2022 г., като прокурора е стигнал до извода за приложимост на чл.9, ал.2 от НК.

От изслушаната СТЕ се установи, че приобщеното с протокол за доброволно предаване и находящо се в двора на РУ 4-колесно МПС, тип АТВ отговаря като № на рама с този посочен съставения АУАН и НП. Върху дясната горна част на цилиндрованата глава от двигателя на 4-колесното МПС, тип АТВ се вижда отлят заедно с нея релефен надпис 124 куб. см., което производителя в документацията записва като 125 сс. Мощността на този тип двигатели е 21 kw, респ. 28.2 к.с. Предвид посоченото представеното за изследване МПС, тип АТВ попада и полежи на регистрация по ЗРКЗГТ, глава 4, чл. 11 от този специален закон.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Адм. нак. производство - съставянето на АУАН и НП, е протекло при неизяснена фактическа обстановка и при действия от контролните органи, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.42, ал.4 от ЗАНН, акта за установяване на адм. нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

За целите на адм. нак. производство се изисква изпълнителното деяние да е конкретизирано с оглед спецификата на нарушението.

По делото не е спорно от обективна страна, че са налице извършени от непълнолетния М.М. нарушения по посочените по-горе текстове от ЗДвП, тъй като същият при проверка от служители на РУ-Р. е бил установен да управлява 4-колесно МПС, тип АТВ, без поставени рег. табели и не е било регистрирано по надлежния ред и след като водача не притежава СУМПС и е непълнолетен, но дали в действителност баща му е знаел и дали той е допуснал да бъдат извършени тези нарушения остана недоказано от страна на АНО в хода на съдебния процес. Напротив, в хода на процеса се събраха доказателства в противна посока, а именно, че жалбоподателят М. не е знаел, че непълнолетния му син М.М. е управлявал процесното МПС, тип АТВ и е разбрал за първи път, когато е бил уведомен от полицейските служители за констатираното нарушение. В тази насока са и показанията на свидетелката А.М., която сочи, че по време на деянието жалбоподателя се е намирал в г.Я., като за детето са се грижили неговите баба и дядо по бащина линия.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, за адм. нарушения извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е описано, че жалбоподателя е допуснал съзнателно извършването на описаните нарушения, за които е санкциониран. В тази вр. следва да бъде посочено, че Постановление №10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение адм. нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на адм. нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателя М. "съзнателно е допуснал" извършването на нарушенията. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на твърдяните нарушения, вкл. и като бъдат представени доказателства, които убедително да установяват знанието на родителя М.М. относно това, че на 23.08.2022 г. около 12.00 часа, сина му е управлявал 4-колесно МПС, тип АТВ, който не е регистриран по надлежния ред, без да притежава СУМПС и като непълнолетен. Сред материалите по делото няма каквито и да било данни, които по какъвто и да било начин да установяват наличието на умисъл в действията на жалбоподателя М.М., който "съзнателно" да е допуснал извършването на нарушенията от сина си М.М.. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл.26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства, НО не е представил, което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на 3 процесните твърдяни нарушения и това води до извод за недоказаност на вменените нарушения и основание за отмяна на НП.

За да бъде ангажирана отговорността на родител на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, за адм. нарушение извършено от малолетен или непълнолетен на възраст от 14 до 16 години, какъвто е разглежданият случай, е необходимо родителят съзнателно да е допуснал извършването на нарушението. Доказателства в тази насока обаче не се събраха. Напротив, събраните в хода на съдебното следствие доказателства обуславят извод, че синът му е взел процесното 4-колесно МПС, тип АТВ и го е управлявал, без неговото знание, т. е. санкционираният с НП родител (жалбоподателят) не е допуснал съзнателно извършването на процесните нарушения от непълнолетния му син, респективно – отговорността му за него неправомерно е била ангажирана от АНО.

Предвид изложените съображения, съдът намира че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Съдът обаче констатира, че такава претенция не е отправена, поради което не дължи произнасяне по разноските в настоящето производство.