Решение № 152 от 27.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Плевен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20244430202317 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 59 ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № Р-006224 от 14.11.2024 година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за потребителския кредит на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н. П. П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание. Твърди се, че нарушение по чл. 11 ал. 1 . 10 и т. 20 от ЗПК не е извършено, тъй като за страните е било известно при сключването на конкретния обезпечен потребителски кредит какъв бил размера на договорената неустойка като абсолютна стойност при неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, съгласно извършената от кредитора оценка. Кредитополучателят бил информиран за това, но за него не възниквало задължението да заплаща тази неустойка към момента на сключване на договора а само при неизпълнение на договорното задължение от страна на кредитополучателя. На следващо място се твърди, че поканата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение 1 не е изпратена в съответствие с правилата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН, с което е нарушен и процесуалният закон. Ето защо жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското претендираното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 12.06.2024 година свидетелите С. Н. – Н. – *** и И. Б. – сътрудник към същата извършили проверка в офис за кредити, находящ се в ***, стопанисван от ***.

В хода на проверката двамата изискали и им били предоставени 2 броя договори за потребителски кредит. Въз основа на представените документи, представителите на Комисията за защита на потребителите установили, че за периода от 01.10.2023 година до 12.06.2024 година в офиса били сключени 557 броя договори за потребителски кредит. След преглед на договор № 1086687/05.06.20204 година проверяващите установили, че се изисква обезпечение, което може да бъде банкова гаранция или поръчителство на 1 или 2 физически лица, което трябва да бъде осигурено в тридневен срок от сключване на договора и ако не бъде осигурено се дължи съответно неустойка 2 като неустойката е разсрочена в погасителния план, включена в погасителните вноски. За тези констатации бил изготвен Констативен протокол № К – 2739955/12.06.2024 година.

С горния констативен било наредено на жалбоподателя да предостави информация по колко от сключените 557 броя договори е изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение, както и информация включен ли е размера на неустойката в ГПР.

На 19.06.2024 година жалбоподателят предоставил информация, че по всичките договори не са изпълнили задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателите и че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР.

От представения на проверяващите Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024г. било установено, че на потребителя била предоставена сумата в размер на 800 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 34,00 лв. и 4 по 221,69 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 954,76 лв., ГПР - 64,12%. В чл.5, ал.1 от договора регламентирал начините за обезпечение на договора за кредит, а именно :

1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.

2.3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора.

2.4.

Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с 3 кредитора, по които е налице неизпълнение.

2.5.

Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

По силата на чл.5, ал.2 от договора кредитополучателят се задължил да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на същия.

По силата на

11, ал.1 от договора за потребителски кредит

Кредитополучателят се задължил да плати на кредитора неустойка в размер на 617,24 лв. ако не предостави договореното в чл.5 от договор, обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в сключения договор за кредит. По силата на чл.11, ал.2 от договора за потребителски кредит, в случаите на непредставяне в срок на дължимото обезпечение на кредита съгласно уговореното между страните, дължимата неустойка щяла да бъде заплащана разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към договор за кредит начин.

По Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024г заемната сума била в размер на 800 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 34,00 лв. и 4 по 221,69 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 954,76 лв., ГПР - 64,12%.

В погасителния план към договора в колона “5“ била посочена вноската по договора - 2 вноски по 34,00 лв. и 4 вноски по 221,69 лв. В колона „6“ била посочена неустойка - 2 вноски по 228.00 лв. и 4 вноски по 40,31 лв., а в колона „7“ е посочена вноска с неустойка 6 вноски по 262.0лв. Проверяващите установили, че практически, в конкретния случай в сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора, която е в размер на 617.24 лева общо. Предвиденият в договора ГПР - 64.12 % не отговарял на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включвал размера на неустойката. Невключването на неустойката в размера на ГПР водело разлика между посочения и действително прилагания такъв.

4

Представителите на Комисия за защита на потребителите установили, че сключеният Договор за потребителски кредит № 1086687 от 05.06.2024г. не съдържа и задължителната информация, посочена в чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК за размера на лихвения процент на ден, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Това , което фигурирало в съдържанието на договора , а имменно в чл.7, ал.1 било следното : „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит“. В чл.7, ал.3 ог Договора било изписано, че при упражняване правото на отказ от кредит кредитополучателят връща главницата и заплаща лихвата, изчислена по реда на чл.3, ал.3 от същия договор за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на съответно уведомлението. При упражняване правото на отказ от сключения договор кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение, с изключение на обезщетението за направените разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.

При така установените факти от съдържанието на договора от 05.06.2024 година, представителите на КЗП приели, че същият не отговаря на изискванията чл. 11 ал. I т. 20 от ЗПК, а именно за лихвения процент, който се прилага на ден и също, че договора не отговаря на чл. 11 ал. I т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в него ГПР не отговаря на действителния ГПР, тъй като не включва размера на неустойката.

На 20.06.2024 година с изх.№ Р-03-957/20.06.2024г., до *** била изпратена покана да се яви и или осигури представител на 03.07.2024 година за съставяне на АУАН. Поканата била получена от жалбоподателя на 26.06.2024 година.

На 03.07.2024 година в офиса на КЗП Плевен не се явил представител на ***. На 03.07.2024 година, в отсъствието на нарушителя и при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН бил съставен акт за установяване а административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит.

Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя след отправена покана за 5 съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която е получена и е изпратен за връчване по адреса на управление в град София и е връчен.

Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н. П. П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление № Р-006224 от 14.11.2024 година на Председател на КЗП заверено копие от пощенска разписка за получаване на жалбата срещу наказателното постановление; заверено копие от придружително писмо с входящ № Р-02-341 от 19.11.2024 година и обратна разписка за получаването му;; заверено копие от доклад на инспектор в КЗП; заверено копие от акт за установяване на административно нарушение № 006224 от 03.07.2024 година на главен инспектор в КЗП, област Плевен; заверено копие от отговор с входящ № Р-03951 от 19.06.2024 година; заверено опие от писмо с изходящ № Р-02-219 от 09.07.2024 година; заверено копие от писмо с входящ № Р-02-219 от 04.09.2024 година; покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с изходящ № Р-03.957 от 20.06.2024 година и обратна разписка за получаването й; заверено копие от договор за потребителски кредит № 1086687 от 05.06.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 20 листа; заверено копие от договор за потребителски кредит № 1088254 от 10.06.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 22 листа; заверено копие от констативен протокол № К-2739955 от 12.06.2024 година и заверено копие от Заповед № 358ЛС от 22.04.2025 година на Председателя на КЗП.