Решение № 21918 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21918 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110135483 по описа за 2023 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил срещу ответника В.

В. Г., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните вземания: 139.29 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ***;

25.60 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2021 г. – 08.06.2023 г.; 30.87 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. и 7.95 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба /27.06.2023г./ до плащането.

В исковата молба и уточнението към нея ищецът навежда твърдения, че наследодателят на ответника, в качеството на собственик на процесния топлоснабдения имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.

Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия.

Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.

1

Посочва, че наследодателят на ответника не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

Сочи, че ответникът, в качеството му на единствен наследник по закон на починалия клиент на топлинна енергия, отговаря в цялост за задълженията за процесния период, поради което моли за неговото осъждане да заплати претендираните суми

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Г., чрез назначения от съда особен представител Р. Н., подава отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че ответникът, в качеството му наследник на задълженията, не е изпаднал в забава. Оспорва вярното отразяване на потребената в сградата топлинна енергия, както и дължимостта на сумите за такса за дялово разпределение, доколкото разпоредбите на Наредба 16-334/2007 са отменени. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД взема становище по предявените искове, като сочи, че същите са допустими и основателни.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1998 г., че процесният имот е придобит от А. А. Д., починала на 11.11.2021 г.

2

От представения по делото нотариален акт от 2022 г., се установява, че В. Г., че признат за собственик на процесния недвижим имот, придобит по наследство – т.е. съдът достига до извод, че по делото се установява, че имотът е бил собственост на А. Д. до смъртта й.

С оглед на това се установява, че в рамките на исковия период /2020м.4.2021г./ собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява наследодателят на ответника - А. Д..

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, Д. - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответника да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От представеното по делото удостоверение за наследници на А. Д., се установява, че неин единствен наследник по закон е ответникът по спора - В.

В. Г., поради което същият се явява отговорен за пасива на наследството и дължи заплащане на сумите за потребена топлинна енергия в имота.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през 3 процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Във връзка с направеното от ответника възражение за нищожност на нормативната уредба, досежно ползваната от ищеца изчислителна формула за дялово разпределение, следва да бъде посочено, че с решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, действително са обявени за нищожни и са отменени.

Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред.

В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС, съдът приема, че за процесния период Методиката представлява приложим административен акт.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на сумата от 163.14 лева.

От приетата по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в рамките на исковия период са извършени плащания от потребителя в размер на 23.85 лева, които са взети предвид от ищеца, като общият размер на непогасените задължения за главница възлиза на 139.29 лева – за топлинна енергия и БГВ, 25.31 лева – мораторна лихва, 30.88 лева – услуга за дялово разпределение и 7.95 лева –мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че задължението на ответника по спора, след приспадане на извършените от потребителя плащания, възлиза на горните суми, поради което предявения от ищеца иск за главница за топлинна енергия в размер на 139.29 лева се явява изцяло основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния 4 период. По делото се установява, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 30.88 лева, поради което и този иск, предявен за сумата от 30.87 лв., се явява изцяло основателен.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:

Исковата молба е подадена на 27.06.2023 г., т.е. погасени по давност биха се явили всички вземания с падеж 3 години преди тази дата /т.е. с падеж преди 27.06.2020 г./

Най-ранното от претендираните от ищеца вземания е това за м.05.2020 г., чийто падеж настъпва 45 дни след края на фактурирания период – т.е. на 15.07.2020 г.

С оглед на това, съдът намира, че направеното от ответника възражение се явява неоснователно.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Разпечатката съдържа 52 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/146974a4-3bd1-48b3-b278-74e5beecb78c