Решение № 86 от 27.06.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Свиленград, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Р. Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200286 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000098 от 19.04.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село ******************, със съдебен адрес: град ********************, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

Жалбоподателят Н. Д. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен (издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения), жалбоподателят не бил извършил процесните нарушения, не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая и наложените 1 наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Д. Г., не се явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител излага доводите си по същество с искане за отмяна на НП в цялост – сочи, че била налице неясното по отношение на процесния автомобил, по отношение на първото нарушение сочи, че била налице неяснота относно фактическата обстановка, не била посочена конкретната хипотеза на нарушената материалноправна норма и не ставало ясно с какъв точно акт е отнето Свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС), а по отношение на второто нарушение сочи, че неправилно била посочена нарушената материалноправна норма и било налице противоречие с материалния закон при описанието на фактическата обстанока. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 21.03.2022 година около 21.30 часа Д. Г. Д. (служител в РУ – Д.град към ОДМВР – Хасково, командирован на територията на РУ - Свиленград), заедно със свои колеги, при изпълнение на служебните си задължения се намират на четвъртокласен общински път № 55035 при км. 12+100, на територията на община Свиленград, област Хасково, където спират за 2 проверка МПС – лек автомобил марка „Ауди ”, модел 80 с държавен регистрационен номер ***********, управляван от жалбоподателя Г. и негова собственост, при която установяват, че същият не притежава СУ на МПС, тъй като е отнето по административен ред на дата 03.11.2021 година с влязло в сила на 28.06.2021 година НП № 20-0271-001678/05.11.2020 година на Началник Група в РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково. Г. не представя и Свидетелство за регистрация (СР) на управляваното от него МПС.

Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, ИВ. АТ.

ИВ. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на същата дата, против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и с бланков № 025151. Това процесуално действие извършва и с участието на Д. Г. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с управление на МПС без СУ, тъй като е отнето по административен ред и с неносене на СР на управляваното МПС, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150а от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, като сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен лично на жалбоподателя – нарушителя Н.Г., на дата 21.03.2022 година.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000098 от 19.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН като посочва, че мястото на нарушението е община Свиленград - общински път № 55024, след което посочва и друго място на нарушението – община Свиленград - общински път I V № 55035, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (като доуточнява същата по пункт 1) и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и налага на 3 жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” съответно в размер на 100 лв. и на 10 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 11.05.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, Заповед № 1253з-5 от 06.01.2022 година на Директора на ОДМВР – Хасково и Протокол за резултатите от проведен изпит за проверка на знанията по ЗдвП и Кодекса за застраховането на служители при ОДМВР – Хасково от 06.01.2022 година , вземайки предвид факта, че ИВ. АТ. ИВ. заема длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с „Младши инспектор” и от Писмо рег.№ 351000-2862 от 20.05.2022 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и му са налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

4

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно Г. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, нито в съдебно заседание.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В НП са посочени две места на нарушението – общински път № 55024, и общински път I V № 55035. Налице е несъответстние в приетото за установено от страна на АНО.

Мястото на нарушението е част от главния факт в административнонаказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото. От обективна страна административното нарушение се 5 характеризира с място на осъществяването си, ко ето следва да бъде посочено в АУАН и НП по идентичен начин. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страни) на твърдяното нарушение. Отсъствието на законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя не му е ясно срещу деяние, извършено на общински път № 55024 или на общински път IV № 55035, следва да се защитава.

Наличието на две места, посочени в НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , мястото на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание на същото. Мястото на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към Административнонаказателната преписка (АНП), поради което и следва да се приеме, че въобще липсва място на установяване на административното нарушение.

Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за издаденото НП и липсата му или посочването на различни места е нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита. Не би могло да се приеме, че мястото на нарушението е на територията на община Свиленград, тъй като в нейната територия са включени над 20 населени места и не става ясно за кое точно землище на населено място иде реч.