Решение № 43 от 14.06.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Раднево, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря Ж.В.М. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20245520200028 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. С. Г. от гр****, ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № **** на ОДМВР гр. Стара Загора, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, редовно призован.

Вместо него се явява адв. Р. Р., който моли съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен. В жалбата, в допълнението към нея и в представеното писмено становище излага подробни съображения за това.

Претендират за направените разноски по настоящето производство.

РП гр. Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево – не се явява и не взема становище по делото.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е 1 издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 58д от ЗАНН . Поради това и същата е допустима.

От ОД на МВР гр. Стара Загора е издаден електронен фиш, серия К № **** за това, че на 07.01.2024г. в 13:20ч., в гр. ***** до бензиностанция ****, в посока към гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3 км/ч. управлявал лек автомобил „*****”, с рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 640, при разрешена стойност на скоростта 40 км/ч, е установена стойност на скоростта 54 км/ч., т.е. превишена стойност на скоростта 14 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв.

Констатираното административно нарушение наказващия орган е квалифицирал по чл.21, ал. 2 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установено е, че на 07.01.2024г. в 13:20ч., в гр. ***** до бензиностанция ****, в посока към гр.Стара Загора, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3 км/ч. жалбоподателя Й. С. Г. управлявал лек автомобил „*****”, с рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1M 640, при разрешена стойност на скоростта 40 км/ч, е установена стойност на скоростта 54 км/ч., т.е. превишена стойност на скоростта 14 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Стара Загора, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.

2

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление изцяло като законосъобразно.

Съдът приема, че електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението в съответствие със законово установените изисквания.

Нормативно, в чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. В случая съдържанието на обжалвания електронен фиш изцяло е съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение, като са описани конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата санкция. Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение, че не било ясно коя точно бензиностанция **** е посочена. По пътя за град Стара Загора има само една бензиностанция действително пълното й название е „****”, но това по никакъв начин не опорочава посочването на мястото, тъй като освен описанието по този начин мястото на извършването на нарушението е посочено и като координати, достъпни за всички.

Съдът приема, че и посоката на движението е ясно обозначена тъй като е посочено, че посоката е движение към град Стара Загора. Посочването на града е значително по-ясно от това да се посочи една от четирите посоки на света. За Стара Загора има само една посока и само там се намира бензиностанция **** в град Раднево.

Съдът не споделя и възражението, че липсата на посочена снимка на разположението на автомобила, на който е монтирано автоматизираното техническо средство опорочава производството. Такава снимка не се изисква, още повече, че съдът изиска и възпроизведе записа от самата камера, монтирана на патрулния автомобил, според който ясно се вижда както мястото на извършване на нарушението, така и вида, марката на автомобила, посоката на движението му.

Протокол по чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР е представен по преписката. Поради това съдът не намира за резонно и 3 това възражение на жалбоподателя.

Съдът приема, че достатъчно ясно е описано нарушението и по никакъв начин жалбоподателя не е ощетен да упражни в пълен обем правото си на защита.

Възражението, относно липсата на снимков материал, касаещ знак В 26 съдът също не приема за доказано, тъй като при движението на автомобила не е задължително той да е извършил нарушението точно до знака и да бъде заснет заедно с него, за да се установи нарушението. Достатъчно е управлението на автомобила да е осъществено със скорост над ограничението до следващото кръстовище. В случая при възпроизвеждането на записа на нарушението в съдебната зала се установи, че нарушението е фиксирано преди кръстовище и в обсега на действие на знак В26, с ограничение на скоростта от 40 км.ч. Много точно е отразено превишението, а именно с 14 км. ч. и е посочено изрично, че автомобила се е движел с 54 км.ч.

Много ясно е отразена датата на извършването на нарушението и издаването на електронния фиш и тя е 07.01.2024г.

Относно установяването на точното място на извършване на нарушението съдът изиска от Агенция пътна инфраструктура точни данни къде се намира Бензиностанция ****, къде е поставен знак за ограничението на скоростта за движение. От цялата справка става ясно, че нарушението е извършено на указаното в електронния фиш място, където ограничението на скоростта е 40 км.ч., както и че това се намира в чертите на населеното място.

Установи се по делото, че колата се е движила със скорост 54 км.ч. в момента, в който приближава и минава покрай бензиностанция „”****”, т.е. преди да е достигнала до каквото и да е кръстовище и да е отпаднало ограничението. Наличието на уличка, непосредствено след бензиностанцията е ирелевантно обстоятелство тъй като нарушението е извършено преди да се достигне до тази улица.

Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема, че извършеното от Й. С. Г. нарушение по чл. 189, ал.4 във вр. с 4 чл.182, ал.1 от ЗДвП /по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в ЕФ/, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно. Г. е санкциониран с налагане на предвиденото в закона, действал към датата на извършване на нарушението по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява и че посоченото в електронния фиш техническо средство, с което е измерена, фиксирана, отчетена и заснета скоростта на движение на управлявания от ответника по касация автомобил, е одобрен тип автоматизирано техническо средство за измерване съгласно Закона за измерванията, което установява и автоматично заснема и записва нарушението /превишението на скоростта/; датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

На кадрите от предоставения CD със клип от заснемането на нарушението се наблюдава ясно МПС, с рег. № *****, индивидуализирано в електронния фиш. Вижда се, че същото е отчетено да се движи със скорост 54 км/ч., приближавайки се към техническото средство, на място, където е позволено движение със скорост до 40 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно доказателствено средство в административно наказателния процес. G P S координатите на мястото на нарушението са посочени на снимковия материал и става ясно, къде точно е извършено. Няма по - точно описание от това чрез GPS – координати. Мястото, което индивидуализират тези координати следва да се приеме за ноторен факт, той като тази информация е общодостъпна за всички лица чрез интернет мрежата.

Става ясно и че разрешената скорост е 40 км. ч, като същата е отразена в протокола за използване на АТСС. На съда и служебно му е известно, че именно до Бензиностанция ****, както и преди нея ограничението на скоростта е 40 км.ч. С оглед този протокол и отразените в него данни, не са налице основания да се приеме, че не е спазена Наредба № 8121з-532 от 12.05.15 г. и съдът приема за несъстоятелни тези възражения в жалбата. А дори и да бе нарушена Наредбата, то спазването й не е част от процедурата по налагане на административно наказание. Неспазването на наредбата може да се разглежда единствено във връзка с годността на доказателствата, събрани 5 чрез АТСС. Не се спори по делото, че именно въззивника е собственика на процесното МПС.

Наложеното с ЕФ наказание - глоба от 50 лева, същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.

При тези данни съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран с ЕФ, като при констатиране на нарушението и издаването на ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК , когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.Стара Загора.