Решение № 97 от 12.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. *** , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря М.Р. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201369 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез представляващия – Хр.А. с посочен съдебен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. 1, вх. 8, ет. 22, против Наказателно постановление № 528819-F554624/30.07.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата).

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие с материалния закон. Посочва се, че АУАН и НП не са съобразени с установената фактическа обстановка, като изводите на контролните органи са неверни. Не се оспорва, че действително има издадени множество служебни бонове, но се оборва твърдението, че те се отнасят до клиентски поръчки. В тази връзка се застъпва, че тези служебни бонове са издадени в процеса на обучение на служителите, а АНО не е ангажирал никакви доказателства, че в действителност касаят клиентски поръчки. На следващо място се застъпва, че е налице разминаване между АУАН и НП, като в АУАН са посочени множество номера на служебни бонове, а е издадено само един акт. В последствие пък на база на този един акт са издадени множество НП, което според жалбоподателя го изправя в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен, пречи му да организира защитата си и е в противоречие с принципа, развит в чл. 18 ЗАНН. Възразява се срещу приложената санкционна норма, като се застъпва позиция, че неправилно АНО е приложил нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, когато в действителност е следвало да приложи тази на чл.

1

185, ал. 2 ЗДДС. На последно място се посочва, че дружеството е било санкционирано с над 450 НП за идентични нарушения, извършени в един и същи период от време, което според жалбоподателя навежда на извод за желание за фалиране на търговеца, а не за постигане на целите на закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител и не взима отношение по същество.

Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, а в производството не са допуснати съществени нарушения. Счита, че твърдението на жалбоподателя, че е назначил нови служители, които е следвало да бъдат обучавани, е защитна версия и не следва да й се дава вяра. В заключение пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С резолюция за извършване на проверка на св. С.Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП било възложено да извърши проверка на търговски обект – бирария „Върбата“, находяща се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 46, стопанисвана от дружеството – жалбоподател.

Причината, която налагала извършването на проверката, била това, че служителите от отдел „Селекция“ констатирали, че за периода от 12.05.2020 г. до 29.05.2020 г. има множество необясними разминавания между номерата на постъпващите фискални бонове от обекта, отчетени в системата на НАП. По принцип всеки един бон, бил той фискален или служебен, който се генерира от фискалното устройство, получава съответен пореден номер, но по електронен път към НАП се подават само фискалните бонове, но не и служебните. Понеже се установило, че във въпросния период между номерата на постъпващите един след друг фискални бонове има голяма разлика, за която няма обяснение (постъпващите един след друг фискални бонове не били с поредни номера, а между тях имало големи разлики), служителите на НАП решили да извършат проверка на място. Проверката била извършена на 10.06.2020 г. за времето от 11.30 часа до 13.05 часа, като св. Г. осъществила контролна покупка, за която й бил издаден фискален бон. След легитимация свидетелката изискала да й бъде предоставен КЛЕН от фискалното устройство, включващ всички издадени бонове (фискални и служебни), за да може да се установи, на какво се дължи разликата в номерата на фискалните бонове, постъпили в НАП. Понеже КЛЕН бил с много информация, тя не могла да бъде анализирана на място, поради което и свидетелката поканила представител на жалбоподателя да се яви в НАП-***, за представяне на документи и извършване на анализ.

На място управителката заявила, че в момента не може да даде обяснение, на какво се дължат разминаванията и защо има множеството генерирани служебни бонове, но предполага, че се касае за технически проблем.

Същият ден били извършени още две проверки в обекта (за времето от 14.45 часа до 15.20 часа и от 16.45 часа до 17.30 часа), като всеки път не били установявани нередовности.

Нова проверка била извършена на 11.06.2020 г. за времето от 10.22 часа до 11.05 часа като нарушения отново не били констатирани.

На 15.06.2020 г., в резултат на анализа на приобщените доказателства св. Г. установила, че за всеки един ден в периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. в паметта на фискалното устройство има записи за множество генерирани служебни бонове (общо над 450 за всички осемнадесет дни от процесния период, подробно описани в Приложение № 1 2 към Протокол № 144023/15.06.2020 г.). Всеки служебен бон имал съдържание, което според свидетелката съответства на обичайна клиентска поръчка – била отразена маса, наименование на артикулите, цена и сервитьор. Свидетелката не установила дали в действителност бонът се отнася до реална клиентска поръчка или не, доколкото проверката била извършена няколко седмици след генериране на служебния бон, но по съдържащите се реквизити предположила, че се касае именно за клиентска поръчка. На база на тези предположения свидетелката преценила, че с поведението си търговецът е извършил нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата, забраняващ издаването на служебни бонове за клиентски поръчки, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН. Решила да състави общо 18 броя АУАН – по един за всеки ден от проверката, като във всеки акт цитира всички служебни бонове, издадени за конкретния ден. Въпреки това, множеството служебни бонове, издадени за всеки един ден били квалифицирани като само едно нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата. Така на практика били издадени 18 АУАН, като във всеки един от тях цифром била дадена само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 Наредбата.

След съставяне на всеки един от актовете препис от него бил връчен на представляващия, който го подписал и получил копие, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган решил обаче, че следва да издаде НП за всеки един от служебните бонове, които са били генерирани, а не за всеки един от дните. Така на база на осемнайсетте съставени акта били издадени общо над 450 наказателни постановления, като във всяко едно от тях бил описан отделен служебен бон. Във всяко НП била дадена правна квалификация на нарушението по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС търговецът бил санкциониран над 450 пъти с имуществена санкция в размер на по 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на

Заповед

№

ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

3

На първо място съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на производствените правила. Това е така доколкото в АУАН са били цитирани множество номера на издадени служебни бонове за всеки конкретен ден, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата.

Това навежда на извода, че актосъставителят е приел, че всеки ден е извършвано само по едно нарушение на цитираната разпоредба, без значение колко служебни бона са били издадени. По тази логика актосъставителят е приел, че са били извършени общо 18 нарушения и за това е съставил общо 18 АУАН. От своя страна АНО е приел друго – че всеки един издаден служебен бон е отделно нарушение с правна квалификация чл. 7а, ал. 2 Наредбата (което виждане принципно се споделя от съда), поради което и на базата на тези 18 акта е издал над 450 наказателни постановления. По мнение на настоящия състав това се явява съществено нарушение на производствените правила и налага отмяна на НП само на това основание. Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения, но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него освен описание на фактите трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко едно от нарушенията. Само по този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ – в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за осемнадесет или за над четиристотин и петдесет нарушения. Това не е сторено, като на база на 18 акта, в които е дадена само по една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 Наредбата (предполагаща, че е извършено само едно нарушение) са били издадени над 450 НП, с които на практика за първи път са били санкционирани 450 нарушения, за които обаче както стана дума няма преди повдигнати по надлежния ред 450 „обвинения“, включващи фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от деянията.

На второ и по-съществено място съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приложил санкционната норма, съответстваща на твърдяното нарушение по чл. 7а, ал. 2 Наредбата. Това е така, доколкото наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвиждаща имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. в случаите когато не се издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Нормата препраща към чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която от своя страна предписва, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Тълкуването на двете разпоредби в тяхната връзка налага извод, че санкцията по чл. 185, ал. 1 ЗДДС е приложима само тогава, когато се касае за неиздаване на фискален/системен бон (нарушение по чл. 25 от Наредбата), но е и в случаите на други нарушения на Наредбата. В случая, щом АНО е решил да квалифицира нарушението като такова по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата, а не като такова по чл. 25 от Наредбата, то приложимата санкционна норма би трябвало да е тази по чл. 185, ал. 2 ЗДДС предвиждаща имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци, 4 които извън случаите по ал. 1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл.