Решение № 35 от 30.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601345 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по депозирана от защитника на подс. Д. Д. жалба против присъда № 151 от 12.09.2024 г., постановена по НОХД № 1483/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на шестнадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Във въззивната жалба е заявено оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се иска въззивният съд да упражни правомощието си по чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, като преквалифицира деянието в престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Радостин Пенев от АК - Бургас.

Последният поддържа представената въззивна жалба с изложените в нея съображения и с направеното искане. Алтернативно, с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, се иска изменение на атакуваната присъда, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода на осем месеца.

Подсъдимият Д. М. се присъединява към становището на защитника 1 си. Изразява съжаление за постъпката си.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за да събере пълния обем доказателствени материали, необходими за обективното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на така събраните и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира за безспорно установена следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Д. М. е роден на **** г., в гр. ***, с адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх. *, ет. *, *** гражданин, **, работи като ****, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. е осъждан, като видно от справката за съдимост, с определение по НОХД № 3188/2019 г., влязло в сила на 19.11.2019 г., БРС е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 5793/2015 г. на РС - Бургас, НОХД № 265/2016 г. на РС - Бургас, НОХД № 86/2016 г. на РС - Бургас, НОХД № 1297/2016 г. на РС - Бургас, НОХД № 362/2014 г. на РС-Поморие, НОХД № 5417/2015 г. на РС - Бургас, НОХД № 2314/2016 г. на РС -Бургас, НОХД № 5738/2015 г. на РС - Бургас, НОХД № 889/2016 г. на РС - Бургас, НОХД № 2711/2016 г. на РС - Бургас, НОХД № 5879/2015 г. на РС - Бургас, НОХД № 2604/2017 г. на РС - Бургас, НОХД № 668/2017 г. на РС - Царево, НОХД № 1058/2018 г. на РС - Бургас, НОХД № 221/2017 г. на ОС - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 500 лв.

Със същия съдебен акт на подс. М. е определено и едно общо наказание измежду наказанията по НОХД № 1786/2019 г. на PC - Бургас и НОХД № 3188/2019 г. на PC - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.

С определение по НЧД № 5216/2021 г., влязло в сила на 15.12.2022 г., Районен съд - Бургас е определил и едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 1739/2021 г., НОХД № 4101/2021 г., НОХД № 303/2021 г. и НОХД № 5110/2020 г., в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода, увеличено на две години при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 2500 лв.

На 15.08.2023 г. в гр. Бургас, св. А. А., заедно със съпругата си св. М. Д. и малкият им син, пазарували в магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Меден Рудник“.

2

На касата св. Д. дала своя портфейл на св. А., за да вземе от него пари, а след това св. А. прибрал портфейла в левия джоб на късите си панталони, с които бил облечен. След като заплатили покупките, тримата се насочили към изхода на магазина. В един момент портфейлът изпаднал от джоба на св. А. на земята, което веднага било забелязано от подс. М.. Същият направил крачка встрани към вече падналия на земята портфейл и го застъпил, след което се навел и го взел. След като се изправил, към него се присъединила съпругата му З. М., а подс. Д. М. прибрал портфейла в джоба си и двамата се насочили към изхода на магазина, вървейки на разстояние след св. А..

Междувременно св. А. и св. Д., прибирайки покупките в автомобила си, на паркинга на магазина установили, че портфейлът не се намира в нито един от двамата. Веднага се върнали по обратния път, за да го потърсят, като от магазина им казали да се обърнат към охраната, за да прегледат записите от охранителните камери. Свидетелят М. И. - охранител в СОТ на обект „Кауфланд“ - „Меден рудник“, прегледал записите, на които ясно се виждало как след изпадане на портфейла от джоба на св. А., подсъдимият М. го застъпва с крак и го прибира в джоба си. След това свидетелите А. и Д. подали сигнал в полицията. На място пристигнали свидетелите М. Д. и Д. Д. служители към 04 РУ - Бургас, на които А. и Д. съобщили за случилото се, както и че в портмонето има сумата от 300 лв, един златен пръстен, четири златни обеци и личните им карти.

Според заключението на изготвена в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи към датата на извършване на деянието възлиза на 757,94 лева (л. 34 - 37 от ДП).

В хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият М. е възстановил изцяло на пострадалия причинените му имуществените вреди (л.

97 от НОХД № 1483/24 г. по описа на БРС).

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, се установяват от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели М. Д., Д. Д., А. Т., М. И., М. Д., А. А. и Н. Г., включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство на първите петима свидетели, частично от обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.

283 от НПК, от заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, както и от приобщените по делото веществени доказателства.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата е формирал вътрешното си убеждение, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да 3 промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Проверени в контекста на останалата доказателствена маса, правилно БРС е възприел обясненията на подсъдимия относно твърденията му, че не е видял как и от кого е изпаднало портмонето, като представена от него защитна версия, която не кореспондира с показанията на свидетелите М. И. и Н. Г. – охранители в магазин „Кауфланд“, с показанията на полицейските служители М. Д., Д. Д. и А. Т. , както и със съдържанието на видеозаписите. От възпроизведените пред БРС видеозаписи се установяват в детайли действията на пострадалия А. А. и на подсъдимия. Кадрите от видеозапис с наименование „ch11_20230815184000“- предоставят възможност за възприемане на извършените от подсъдимия действия по застъпването на току що падналото от свид.А. портмоне, вземането му, прибирането му от подсъдимия в джоба и напускане на магазина.

Въззивинят съд се съгласява с резултатите от доказателствения анализ на първия съд, въз основа на който е обоснована приетата в мотивите фактология и не намира за необходимо да преповтаря извършената вярна по същество оценка на доказателствените източници, която не се оспорва във въззивната жалба.

В рамките на установените правнозначими факти, деянието на подсъдимия М. правилно е било квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Обоснован и в пълно съответствие със съдебната практика е изводът на БРС, че подсъдимият е осъществил състава на чл.196, ал.1,т.1,вр.чл.194, ал.1 от НК. Районният съд е отговорил на възражението на защитата, което отново се претендира и пред въззивния съд, а именно, че подсъдимият не следва да отговаря за отнемане на вещ, а за намиране на изгубена вещ по смисъла на чл.207 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, защото владелецът, изгубил вещта, се е лишил от владението върху нея. В конкретния случай БРС е направил точно разграничение между „загубена“ и „забравена“ вещ, съответно на указанията, дадени в ППВС № 6 от 26.04.1971 г. От описаната фактическа обстановка се установява, че портмонето изпада от джоба на св. Ангелов в закритата част на търговски обект – магазин „Кауфланд“. Подсъдимият веднага възприема този факт, застъпва портмонето, навежда се и го взема от земята. В този момент той е съзнавал, че отнетата вещ е чужда собственост, но се отдалечил с нея. Тези негови действия безспорно сочат на умишлено отнемане на чуждата движима вещ, без съгласие на нейния собственик, с намерение да я присвои. За разлика от „загубената“ вещ, която не може да бъде предмет на кражба, както правилно е приел и районният съд, то 4 отнемането на „забравена“ вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба, защото притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността да упражни отново фактическата си власт върху нея.

Факт е, че пострадалият А. не се е лишил от фактическата власт върху вещта за продължителен период от време, тъй като още докато е бил пред магазина е разбрал за липсата му и веднага се върнал да го потърси. Следователно касае се до вещ, която е годен предмет на кражба, което определя и обективната съставомерност на деянието, поради което правилно подсъдимият е бил признат за виновен в извършването му. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието.

Предвид съдебното минало на подсъдимия, правилно престъплението е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б” от НК. Деянието е осъществено след като подсъдимият е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от една година, като наказанието е изтърпяно ефективно.

Наред с това, същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК. Престъпленията е извършил като пълнолетен и от изтърпяване на наказанията до извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК. Правилно това не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като се явява квалифициращ признак, който обуславя правната квалификация на деянието и по-тежка наказателна репресия.