Решение № 82 от 19.03.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Гоце Делчев, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220101867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът „А.“ ЕООД претендира признаване за установено по отношение на ответника И. К. И. съществуването на вземане произтичащо от Договор за потребителски кредит № *****от **.**.**** г., сключен първоначално със „С.“ АД и прехвърлен на ищеца чрез договор за цесия от **.**.****** г.

Иска се да признаете за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника И. К. И., ********** че същият дължи на „А.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул. „Б.“ № ****, ап. **, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от ******лв., формирана както следва:

1) главница в размер на ****лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на *****лв. за периода от **.**.****** г до **.******* г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на **** лв. за период от **.**.****** г. до **.**.***** г. ,

4) Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на *****, 5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,

6/ заплатените по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А.“ ЕООД държавна такса в размер на 31.12 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на*****лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна 1 помощ.

7/ На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в настоящото производство разноски – държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на *****лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ответникът оспорва исковете в съдебно заседание, но не е подал писмен отговор в срок и не е ангажирал доказателства за плащане или недействителност на договора.

От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На **.**.***** г. ответникът е сключил договор за кредит от разстояние за сумата от ****лв. със „С.“ АД. Уговорена е фиксирана лихва 36% и ГПР 42.58%. Сумата е усвоена от ответника, което се доказва от представената разписка. С договор от **.**.***** г. вземането е прехвърлено на ищеца. Съдът приема, че длъжникът е уведомен за цесията най-късно с връчването на препис от исковата молба, съгласно утвърдената практика на ВКС.

Ответникът не е погасил задълженията си в договорения срок (**.**.**** г.). Претенцията включва главница (****лв.), договорна лихва (***лв.), законна лихва за забава (*****лв.) и неустойка по чл. 17 от договора (*******лв.).

ПРАВНИ МОТИВИ

По главницата и договорната лихва: Искът е доказан по основание и размер. Налице е валидно облигационно отношение, усвояване на сумата и липса на доказателства за връщането . Параметрите на лихвата са в рамките на законовите ограничения на ЗПК.

По клаузата за неустойка (*****лв.): Съдът, действайки служебно в защита на потребителя (чл. 7, ал. 3 ГПК), намира клаузата за неустойка по чл. 17 от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Претендираната неустойка от *****лв. надвишава значително размера на главницата (****лв.) и не съответства на вредите от забавата, които вече са обезщетени чрез законната лихва. Подобен размер на неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитора и излиза извън присъщата обезпечителна и санкционна функция. Тъй като клаузата е нищожна, тя не поражда правно действие и искът в тази част следва да бъде отхвърлен.

По законната лихва за забава: Искът е основателен за периода след падежа до подаване на заявлението, като размерът е изчислен правилно съгласно ПМС № 426.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, разноските се разпределят съразмерно с уважената част от иска. Тъй като искът за неустойка се отхвърля, ищецът има право на разноски пропорционално на уважените, а именно: ****евро /******лв./ – разноски в настоящото и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът не прави искане за разноски.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. И., ЕГН **********, че същият ДЪЛЖИ на „А.“ ЕООД, ЕИК ******, следните суми по Договор за потребителски кредит № *****/**.**.***** г.:

1. ***** лв. – главница;

2. *******лв. – договорна възнаградителна лихва;

3. *******лв. – законна лихва за забава за периода до **.**.**** г.;

4. Законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (**.****** г.) до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/***** г. на РС – Гоце Делчев.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта за признаване за установено дължимостта на сумата от *****лв.

– неустойка по чл. 17 от договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради нищожност на клаузата.

ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** с адрес: Г. Д., *****, УЛ.Д. №*** да заплати на „А.Я“ ЕООД сумата от *****евро /******лв./ – разноски в настоящото и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска, като отхъврля исканията за разноски в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Гоце Делчев, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220101867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът „А.“ ЕООД претендира признаване за установено по отношение на ответника И. К. И. съществуването на вземане произтичащо от Договор за потребителски кредит № *****от **.**.**** г., сключен първоначално със „С.“ АД и прехвърлен на ищеца чрез договор за цесия от **.**.****** г.

Иска се да признаете за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника И. К. И., ********** че същият дължи на „А.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул. „Б.“ № ****, ап. **, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от ******лв., формирана както следва:

1) главница в размер на ****лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на *****лв. за периода от **.**.****** г до **.******* г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на **** лв. за период от **.**.****** г. до **.**.***** г. ,

4) Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на *****, 5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,

6/ заплатените по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А.“ ЕООД държавна такса в размер на 31.12 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на*****лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна 1 помощ.

7/ На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в настоящото производство разноски – държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на *****лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ответникът оспорва исковете в съдебно заседание, но не е подал писмен отговор в срок и не е ангажирал доказателства за плащане или недействителност на договора.

От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На **.**.***** г. ответникът е сключил договор за кредит от разстояние за сумата от ****лв. със „С.“ АД. Уговорена е фиксирана лихва 36% и ГПР 42.58%. Сумата е усвоена от ответника, което се доказва от представената разписка. С договор от **.**.***** г. вземането е прехвърлено на ищеца. Съдът приема, че длъжникът е уведомен за цесията най-късно с връчването на препис от исковата молба, съгласно утвърдената практика на ВКС.

Ответникът не е погасил задълженията си в договорения срок (**.**.**** г.). Претенцията включва главница (****лв.), договорна лихва (***лв.), законна лихва за забава (*****лв.) и неустойка по чл. 17 от договора (*******лв.).

ПРАВНИ МОТИВИ

По главницата и договорната лихва: Искът е доказан по основание и размер. Налице е валидно облигационно отношение, усвояване на сумата и липса на доказателства за връщането . Параметрите на лихвата са в рамките на законовите ограничения на ЗПК.

По клаузата за неустойка (*****лв.): Съдът, действайки служебно в защита на потребителя (чл. 7, ал. 3 ГПК), намира клаузата за неустойка по чл. 17 от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Претендираната неустойка от *****лв. надвишава значително размера на главницата (****лв.) и не съответства на вредите от забавата, които вече са обезщетени чрез законната лихва. Подобен размер на неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитора и излиза извън присъщата обезпечителна и санкционна функция. Тъй като клаузата е нищожна, тя не поражда правно действие и искът в тази част следва да бъде отхвърлен.

По законната лихва за забава: Искът е основателен за периода след падежа до подаване на заявлението, като размерът е изчислен правилно съгласно ПМС № 426.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, разноските се разпределят съразмерно с уважената част от иска. Тъй като искът за неустойка се отхвърля, ищецът има право на разноски пропорционално на уважените, а именно: ****евро /******лв./ – разноски в настоящото и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.