Решение № 1858 от 29.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1858 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110108419 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът АТ. М. П. ЕГН **********, притежаващ лична карта № ***** действащ чрез мл. адв. Р.Д., член на — Варненска адвокатска колегия с личен №****, срещу ответника „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.***** отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 2430,06лв. представляваща цедирано вземане от „А***" АД, в качеството на цедент по договор за продажба на вземания от 23.06.2011г., сключен със заявителя в качеството му на цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от 359,43лв. представляващи лихви начислени от предишния кредитор по цедираното вземане до 23.06.2011г., сумата от 504,39лв. представляваща лихва за периода от 23.06.2011 г. до 24.06.2013 г. вкл., както и сумата от 304,70лв. разноски по делото по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013г. по ч.г.д. № **/2013г. по описа на ВРС, както и сумата от 304,70лв. разноски в производството по гр. дело № ** по описа за 2013г. на Варненски районен съд, 12-ти състав, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. №** по описа за 2013г. на ВРС, 12-ти 1 състав и Изпълнителен лист по гр. д. №** по описа за 2013г. на ВРС 12-ти състав представляващи предмет на образувано изпълнително дело № № *** по описа за 2019г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. №** в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора: гр.*** Претендира се и за осъждане на „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.*** вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, да заплати на АТ. М. П. ЕГН **********, сумата от 6820,52 лева, представляваща принудително събрана сума от запор върху банковата сметка на АТ. М. П., за погасено по давност вземане и получена на отпаднало основание от „М."АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 11.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението , както и сумата от 98,53лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6820,52 лева, за периода от датата на неоснователното обогатяване - 21.04.2021г. до датата на завеждане на иска - 11.06.2021 г., на основание чл.

86, ал.1 ЗЗД.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК и в случай, че ответната страна желае да заплати доброволно размерът на настоящата осъдителна претенция, ведно със сторените разноски в производството, е посочено, че плащането може да бъде извършено по следната банкова сметка: „**** (България)" ЕАД IBAN *****, Специална адвокатска сметка по смисъла на чл.

39, ал. 1 от ЗАдв., Титуляр: адв. Р.Д., съгласно изрично пълномощно за получаване на суми в брой и по банков път.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на Решение № 5503 от 04.12.2013г., постановено по гр.д.№** по описа за 2013г. на ВРС, 12-ти състав, образувано по реда на чл. 422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, е прието за установено, че АТ. М. П. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.*** вписано в агенция по вписванията -Търговски регистър с ЕИК ***, сума в размер на 2 430,06лв., представляваща цедирано вземане от „А***" АД, в качеството на цедент по договор за продажба на вземания от 23.06.2011г., сключен със заявителя в качеството му на цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от 359,43лв., представляващи лихви начислени от предишния кредитор по цедираното вземане до 23.06.2011г., сумата от 504,39лв., представляваща лихва за периода от 23.06.2011г. до 24.06.2013г. вкл., както и сумата от 304,70лв. разноски по делото по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013 г. по ч.г.д. № **/2013г. по описа на ВРС, както и сумата от 304,70лв. разноски в производството по гр. дело № ** по описа за 2013г. на Варненски районен съд, 12-ти състав. За присъдените суми са издадени изпълнителни листи съответно на 03.02.2014 г. и на 17.03.2014 г.

Въз основа на издадените изпълнителни листи и по молба на „М."АД, се сочи, че едва на 2

13.02.2019г. е образувано изпълнително дело № *** по описа за 2019 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. №** в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.

Счита се от ищецът, че възможността на взискателя да събира вземането си от доверителят ми по принудителен ред, е погасена по давност, като аргументите ни за това са както следва:

Вземането предмет на гореописания изпълнителен лист попада в категорията на вземанията които се погасяват с изтичането на петгодишна давност по аргумент на чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, от 04.12.2013г. когато вземането на кредитора е станало изискуемо до 04.12.2018г. когато е изтекъл петгодишния давностен срок, срещу ищеца не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия.

Първото валидно изпълнително действие предприето в образуваното на 13.02.2019г. изпълнително дело № *** по описа за 2019 г. на ЧСИ ****, е налагането на запор върху банковата сметка на П. разкрита в Банка *** на 14.04.2021г., което е повече от две години след изтичане на давностния срок за вземането.

Сочи се, че погасителната давност, се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност, на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото си на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Сочи се, че в хода на образуваното след настъпилата погасителна давност изпълнително производство, посредством наложения запор на банкова сметка, съдебния изпълнител е събрал от ищеца сумата от 6 820, 42 лв.

Събраните и постъпили по изпълнителното дело суми, се сочи, че представляват принудителни действия в изпълнително производство, извършени след настъпване на предвидената от закона 5-годишна погасителна давност в хипотезата на чл. 110 от ГПК.

Въз основа на горното, ищецът настоява, че за него възниква правен интерес от завеждане на настоящата осъдителна претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД, тъй като принудително събраните суми по изпълнителното дело са получени от „М." АД на отпаднало основание.

Ответната страна „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.*** вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

3

Сочи се, че в исковата молба, даваща начало на настоящото производство, АТ. М. П. твърди, че е налице изтекла погасителна давност за вземането на „М." АД спрямо него, което вземане е потвърдено с Решение № 5503 от 04.12.2013г. по гр. д. № **/2013г. на Районен съд - гр. Варна, влязло в сила на 04.12.2013г. Това си твърдение, ищецът аргументира с наличието според него на период от над пет години между датата на влизане в сила на решението, признаващо дължимостта на вземането и датата на образуване на изпълнително производство при ЧСИ Даниела П.а Янкова. Поради това и АТ. М. П. претендира да му бъдат възстановени сумите, удържани му в хода на посоченото от него изпълнително производство през 2021 г.

Според ответната страна, така предявените искове, а именно: отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по процесиите изпълнителни листа, съединен кумулативно с осъдителен такъв, за възстановяване на недължимо платено, ведно със законна лихва, поради изтичането на погасителна давност, се явяват неоснователни, с оглед следните аргументи: На 25.09.2008г., между „***- клон България" и АТ. М. П., е сключен договор за потребителски кредит №****/2008г. На 23.06.2011г., между „**** - клон България" и „М."АД, се сключва договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който банката прехвърля всички свои вземания спрямо ищеца, произтичащи от описания по-горе договор за кредит. Вследствие на неизпълнение от страна на АТ. М. П., на задължението му за изплащане на кредита, „М."АД инициира производство по реда на чл. 410 от ГПК, а след това исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК. Така с описаното по-горе Решение № ***от 04.12.2013г., съдът е признал за установеното, че А.П. дължи на „М."АД следните суми: 2 430.06лв., незаплатена главница, законна лихва върху главница, считано от 29.06.2013г. до окончателното й изплащане, 359.43 лева, начислени лихви от предишния кредитор до 23.06.2011г., 504.39 лева, лихва за периода от 23.06.2011 г. до 24.06.2013 г., 304.70 левау разноски по заповедното производство, като А.П. е осъден да заплати на „М."АД и 304.70 лева, разноски в исковото производство. За описаните в предходното изречение суми в полза на „М."АД, са издадени два изпълнителни листа от 03.02.2014 г. и 17.03.2014 г.

Така въз основа на посочените по-горе два броя изпълнителни листа, приложени от ищеца и към исковата молба, „М."АД инициира изпълнително производство, подавайки молба за образуване на изпълнително дело, на 17.02.2014г. при ЧСИ ***** при КЧСИ, като същата молба е входирана при съдебния изпълнител с вх.№ ****/17.02.2014г. и е образувано изпълнително дело №****/2014г., по което са искани, предприемани и извършвани следните изпълнителни действия:

• На 17.02.2014г., от „М."АД, е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в която е инкорпорирано искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника;

• На 19.02.2014г., съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху няколко банкови сметки, открити на името на А.П.;

• На 20.03.2014г., е депозирана молба от взискателя за присъединяване на сумите по втория изпълнителен лист;

4

• На 20.062016г., съдебният изпълнител налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на който обаче не постъпват суми;

• На 25.09.2017г. съдебният изпълнител е насрочил извършването на опис на движими вещи на адреса на длъжника.

Без да са изплатени сумите по изпълнителните листа, изпълнителното производство по ИД № ****/2014г. по описа на ЧСИ ****, е прекратено и изпълнителните листа са върнати на „М."АД, след което на 13.02.2019г. е депозирана молба от „М." АД за образуване на ново изпълнително производство при ЧСИ *****, с per. № **, предвид липсата на удовлетворяване на вземането на взискателя в предходното при ЧСИ *****. Така по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ **** под № ****/2019г. са искани, предприемани и извършвани следните изпълнителни действия:

Разпечатката съдържа 34 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14655163-c4b5-4abd-8ae2-ed43f60a18fb